Р Е Ш Е Н И Е № 285 гр. София, 13 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1507 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Т. М. М. и на частните обвинители и граждански ищци Г. Г. М. и К. И. М. срещу решение № 42/23.02.2011 г. по внохд № 18/11 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия се сочи, че решението е постановено при допуснати нарушения, относими към всички касационни основания, като се претендира оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на размера на наказанието и присъдените обезщетения. В съдебно заседание защитата декларира, че поддържа жалбата, но развива съображения само за явна несправедливост на наказанието. Представя писмени бележки по касационната жалба на частните обвинители, която намира за неоснователна. В жалбата на частните обвинители се изразява претенция за неправилно приложение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Предлага се делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде увеличен размера на наказанието. В съдебно заседание частният обвинител М. пледира за увеличаване на наказанието, като счита жалбата на подсъдимия за неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че материалният закон е приложен неправилно, поради което следва да бъде уважена жалбата на частните обвинители. Тази на подсъдимия намира за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното: С присъда № 80/ 09.12.2010 г. по нохд № 1177/10 г. Плевенският окръжен съд признал подсъдимия Т. М. за виновен в това, че на 28.05.2010 г. причинил по непредпазливост смъртта на И. К. М. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда и на основание чл.124 ал.1 пр.1 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода. Осъдил го да заплати на родителите на пострадалия, Г. и К. Мачеви, обезщетения за причинените им неимуществени вреди в размер на по седемдесет хиляди лева. С атакуваното решение Великотърновският апелативен съд изменил присъдата, като приел, че смъртта е настъпила вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, преквалифицирал деянието по чл.124 ал.1 пр.3 от НК и намалил размера на наказанието на четири години лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Релевираните в жалбата на подсъдимия оплаквания не са подкрепени с доводи. Декларативно се сочи само, че обективната истина по делото не е установена, тъй като съдът не е уважил доказателствените му искания- разпит на свидетели. Отсъстват преки и косвени доказателства по авторството, поради което с осъждането на М. законът е приложен неправилно. В същото време, в отговор на жалбата на частните обвинители, защитата развива съображения за липса на нарушения в дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата, за безспорна установеност на авторството на деянието и правилно приложение на закона. Върховният касационен съд отбелязва, че поначало касационната проверка на съдебните актове не е всеобхватна/ за разлика от въззивната/, а се определя от обжалвалата страна, която е длъжна да посочи не само касационните основания, а и данните, които подкрепят оплакванията й. По естеството си, тези данни са съображенията на жалбоподателя за пороците на решението и на тях именно ВКС следва да даде отговор по силата на чл.354 ал.4 вр. чл.339 ал.2 от НПК. Когато жалбоподателят не сочи съображения в подкрепа на оплакванията, касационната проверка е изключително затруднена. В случая, поради отсъствието на съществени доводи в жалбата, настоящият състав може единствено да отбележи, че не са налице процесуални нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Първоинстанционният съд е извършил изключително подробен и всестранен анализ на цялата доказателствена съвкупност, възприет като обективен и логически издържан и от въззивната инстанция. В отговор на възраженията на подсъдимия за необоснованост на присъдата, Великотърновският апелативен съд отново е обсъдил обясненията му, в които той отрича нанасянето на втори удар на пострадалия. След като ги е съпоставил с показанията на св. М., св. Б. и св. М., със заключението на СМЕ на веществени доказателства и на СМЕ за характера на уврежданията на М. и механизма на причиняването им, както и с обективните находки, описани в огледния протокол е мотивирал становище за тяхната недостоверност. Извел е извода, че съвкупната преценка на всички косвени доказателства безспорно сочи на авторството на деянието от страна на М.. Лишено от фактическо основание е твърдението, че съдът не е уважил доказателствени искания на касатора, тъй като е проведено въззивно съдебно следствие и са разпитани двама, сочени от него свидетели, чрез който са събрани доказателства за личностовите му качества. В жалбата на частните обвинители също не са изложени доводи в подкрепа на това касационно основание. Декларативното позоваване на разпоредбите по чл. 107 ал.2 и ал.5 от НПК, без конкретизация кои доказателства са игнорирани, изопачени или превратно тълкувани, не е в състояние да предизвика качествена касационна проверка, тъй като ВКС не може да отговори на обективно липсващи възражения. Ето защо касационният състав приема, че решението не страда от процесуална незаконосъобразност, която да е основание за отмяната му. По оплакванията на нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд намира, че материалният закон е приложен правилно. От фактическа страна е прието за безспорно установено, че подсъдимият е нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия, при което последният паднал по гръб на земята, ударил си главата и изпаднал в безсъзнание. Ударът в лицето причинил на М. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а в резултат на падането получил тежка черепно- мозъчна травма, довела до смъртта му. Великотърновският апелативен съд подробно е мотивирал защо не възприема квалификация на деянието, дадена от първата инстанция. Правните съображения са убедителни и съответстват на закона и трайната съдебна практика, въплътена в множество решения на ВС и на ВКС. Квалификацията на деянието като престъпление по чл.124 ал.1 от НК зависи от вида на телесната повреда, която деецът умишлено е причинил. Правилно е посочено, че умисълът на дееца за причиняване на конкретна телесна повреда, от която по непредпазливост е настъпила смъртта, се изяснява от поведението му, тъй като то обективира отношението му към увреждането и последиците от това увреждане. Нанесеният удар в лицето на пострадалия сочи на умисъл за причиняване на телесно увреждане, което в случая се изразява в лека телесна повреда. Липсват доказателства по делото, че М. е желал или допускал настъпването на по-тежкия резултат- черепно-мозъчната травма. Съдебната практика трайно приема, че от решаващо значение за правилното квалифициране на деянието по чл.124 ал.1 от НК е вида на телесната повреда. Ако обективно е причинена по-лека по степен телесна повреда, от която настъпят по-тежки усложнения или смърт, деецът следва да носи отговорност за причиняване на непредпазлива смърт във връзка с по-леката телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено. Неоснователно е възражението в жалбата на частните обвинители, че подсъдимият е нанесъл много силен удар на пострадалия, сочещ на евентуален умисъл за причиняване на тежка телесна повреда, поради което правилната квалификация е тази, дадена от първата инстанция. Подс. М. е следвало да допусне, че М. ще падне на циментовата площадка и тежко ще се нарани, т.е подсъдимият е “съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е допускал настъпването им”. Тази аргументацията би била основателна по отношение на престъпленията по чл.128- чл. 130 от НК, но не би могла да се отнесе към престъплението по чл.124 от НК. Последното се осъществява при смесена форма на вината- умисъл по отношение на телесната повреда и непредпазливост по отношение на крайния резултат- смъртта на пострадалия, поради което водещото за отговорността на подсъдимия е характера на пряко причинената телесна повреда. Ако за отговорността за престъпление срещу телесната неприкосновеност на личността има значение най-тежкото увреждане, това не се отнася за деянието по чл.124 ал.1 от НК. За него е необходимо да се установи от какъв вид увреждане, съзнателно причинено от дееца е настъпило непредпазливото причиняване на смъртта на едно лице, както правилно е посочил съда, вземайки под внимание Решение №8/90 г. на ОСНК. Когато смъртта е резултат от усложнения на по-леката, умишлено причинена телесна повреда, то деянието по чл.124 ал.1 НК следва да се квалифицира във връзка именно с нея. /Р №452/90 г. ВКС,ІІ н.о./. По оплакването за явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд приема, че определеното за изтърпяване наказание е правилно индивидуализирано, съобразено е с преквалификацията на деянието, с отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, които значително превишават като брой и тежест смекчаващите такива. В определения размер от четири години лишаване от свобода, наказанието съответства на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК. Не се налага нито намаляването, нито увеличаването му по размер. Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42/ 23.02.2011 г. на Великотърновският апелативен съд, постановено по внохд № 18/11 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: