Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е


№ 123/2020 г.


гр.София, 12.01.2021 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 4730 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 290 ГПК.
С Определение № 403 от 10.09.2020 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 227 от 02.11.2018 г. по в.гр.д.№ 340/2018 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч само в частта, с която съдът се е произнесъл по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК, като е постановил, че се отменя констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 86, том V, рег.№ 6862 по нот.д.№ 735/2008 г. на нотариус Д. К., с район на действие РС-Троян, в частта по т. 1, с която Ц. И. Ц. и нейната праводателка са признати за собственици по наследяване и реституция по ЗСПЗЗ върху нива, пета категория, с площ от 2,070 дка, представляваща имот с идентификатор № * в землището на [населено място], находящ се в местността „Л. л.”, при граници и съседи: имот с № *, имот № *, имот № *, имот с № * и имот с № *.
Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, хипотеза 2 ГПК, за да се прецени дали произнасянето по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК (посредством отменяването на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, удостоверяващ придобиването на права по силата на ЗСПЗЗ) е съответна на предмета на делото – спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Касаторката Ц. И. Ц., чрез пълномощник адвокат В. А. от АК – Л., моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и да се отхвърли предявеното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Претендира разноски, включително при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Ответницата по касация Х. П. Н. е депозирала писмен отговор и писмена защита чрез адвокат С. С. от АК - Л.. Възразява, че въззивното решение е законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

С въззивно Решение № 227 от 02.11.2018 г. по в.гр.д.№ 340/2018 г., Окръжният съд - Ловеч, действащ в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК и потвърждавайки първоинстанционното решение, е признал за установено по предявения от Х. П. Н. против Ц. И. Ц. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че към момента на кооперирането му в ТКЗС през 1955 - 1956 г., Х. П. Д. (починала на 15.03.1999 г., наследодателка на ищцата) е била собственик на НИВА от 2,500 дка, шеста категория, находяща се в землището на [населено място], [община], Л. о. в местността „Л. л.” при граници: н-ци на В. И. Г., път, К. Т., дол, Н. М., М. И. Л., от която нива 1 859 кв.м. попадат в поземлен имот № *** по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 2 070 кв.м. при съседи имоти №№ ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, заключен между букви А, Б, В, Г, Д, А на комбинирана скица – Приложение 1, изготвена от вещото лице инж. М.Ч. (л. 328 от делото на РС, приподписана от съда и неразделна част от решението). По отношение на тази част от въззивния акт не е допуснато разглеждане на подадената от Ц. И. Ц. касационна жалба, респ. - в тази част въззивното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК.
Произнасяйки се по приложението на чл. 537, ал. 2 ГПК, въззивният съд е съобразил, че особеност при защитата с иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е, че правото на собственост се установява към минал момент. Въпреки това искът по чл. 14, ал. 4 ГПК е установителен и при уважаването му се признават права на собственост. В случая констативният нотариален акт за собственост на недвижим имот № 86, том V, рег.№ 6862 по нот.д.№ 735/2008 г. на нотариус Д. К. е издаден въз основа на решение за възстановяване на право на собственост и ползва ответницата Ц. И. Ц.. Окръжният съд е приел, че при уважаване на иска, признатото право влиза в колизия с възстановеното такова, поради което, когато в полза на една от спорещите страни е бил издаден нотариален акт, то при разрешаването на спора издаденият охранителен акт подлежи на отмяна (съгласно чл. 431 ал. 2, пр. 3 от отменения ГПК). При уважаване на предявения иск за собственост, нотариалният акт се отменя, дори и да не е било направено изрично искане за това.
Становището на въззивния съд влиза в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 537, ал. 2 ГПК.
Както е разяснено с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК (в развитие на приетото с ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150/85 г. на ВС, ОСГК), с констативния нотариален акт се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, последица от което е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на претендиращият правото на собственост е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на ищеца по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. Следователно – отменяването на констативния нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК (чл. 431 ал. 2, пр. 3 от отменения ГПК) е последица, приложима при наличие на несъвместимост между правото, претендирано с уважения иск за собственост, и правото, удостоверено с издадения в полза на ответника охранителен акт.
От друга страна, съобразно разясненията по т. 2 от ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е гражданскоправен способ за защита на собственост в процеса на възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Предмет на този иск е установяването на права към минал момент – преди обобществяването на земеделските земи. Когато след приключване на административното производство по чл. 14, ал. 1 - 3 3СПЗЗ, с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 3СПЗЗ се установи, че собственици на конкретните земеделски земи са други лица, а не тези, спрямо които е постановено възстановяването на собствеността, решението на органа по поземлена собственост може да бъде изменено на основание чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ съобразно новите обстоятелства. До постановяването на ново решение в хипотезата на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ в полза на лицата, защитили правата си с иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, последните не разполагат с титул за собственост, който да ги легитимира като собственици на съответните земеделски земи (в този смисъл: Решение № 411 от 30.04.2009 г. по гр.д.№ 1448/2008 г. на ВКС, І г.о., както и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр.д.№ 2949/2008 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 383 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1388/2010 г. на ВКС, І г.о.). По тази причина, преди постановяването на решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ отсъства несъвместимост между правата, признати при успешно проведен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, и права, констатирани с охранителен акт, удостоверяващ придобиването на права по силата на ЗСПЗЗ в полза на ответник по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Отчитайки тези принципни положения, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице съответствие между предмета на делото при разгледан иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и постановено на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменяване на нотариален акт, констатиращ права на ответник по такъв иск, черпени от издадено в негова полза решение по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тъй като отменяването на констативния нотариален акт не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост, отсъствието на съответствие между предмета на делото (от една страна) и удостовереното материално право (от друга страна) обективира процесуална пречка за произнасяне по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Последното би било допустимо едва по предявен иск за собственост след постановяването на решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ в полза на лицето, защитило правата си чрез иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Изложеното обосновава извод, че в частта, в която е постановил отменяване на констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот № 86, том V, рег.№ 6862 по нот.д.№ 735/2008 г. на нотариус Д. К., въззивният съд е излязъл извън предмета на спора, поради което в тази част въззивното решение е процесуално недопустимо. То, както и потвърденото с него в съответната част първоинстанционно решение, следва да бъдат обезсилени, като се постанови прекратяване на производството по заявеното с исковата молба искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.
С оглед така постановения правен резултат и на основание чл. 81 ГПК ответницата по касация следва да заплати на касаторката разноските, направени за защита във връзка с произнасянето по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК – 25 лв. държавна такса. Извън това, доколкото не съществува самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, отговорността за разноските по делото се разпределя в зависимост от изхода на делото по иска за собственост, без значение какъв ще е резултатът на делото по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК (така: Решение № 69 от 16.07.2020 г. по гр.д.№ 3841/2019 г. на ВКС, І г.о.). Тъй като спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е разрешен в полза на ответницата по касация, както касаторката, така и пълномощникът й нямат право на разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото с настоящото решение съдът не се произнася по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, разноски не следва да се присъждат и на ответницата по касация.
Воден от изложеното и на основание чл.293, ал.4 вр.чл.270, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 227 от 02.11.2018 г. по в.гр.д.№ 340/2018 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е потвърдено Решение № 168 от 15.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 875/2016 г. на РС – Троян, в частта, с която съдът се е произнесъл по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК, като е постановил, че се отменява Констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 86, том V, рег.№ 6862 по нот.д.№ 735/2008 г. на нотариус Д. К., с район на действие РС - Троян, в частта по т. 1, с която Ц. И. Ц. и Д. С. П. са признати за собственици по наследяване и реституция по ЗСПЗЗ върху нива, пета категория, с площ от 2,070 дка, представляваща имот с идентификатор № * в землището на [населено място], находящ се в местността „Л. л.”, при граници и съседи: имот с № *, имот № *, имот № *, имот с № * и имот с № *, както и
ПРЕКРАТЯВА производството по заявеното от Х. П. Н. искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отменяване на Констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 86, том V, рег.№ 6862 по нот.д.№ 735/2008 г. на нотариус Д. К., с район на действие РС - Троян, в частта по т. 1, с която Ц. И. Ц. и Д. С. П. са признати за собственици по наследяване и реституция по ЗСПЗЗ върху нива, пета категория, с площ от 2,070 дка, представляваща имот с идентификатор № * в землището на [населено място], находящ се в местността „Л. л.”, при граници и съседи: имот с № *, имот № *, имот № *, имот с № * и имот с № *.

ОСЪЖДА Х. П. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Ц. И. Ц. сумата 25 (двадесет и пет) лева - държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: