О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр. София, 09.05.2022 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д.№296 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Фондация „Ляскови“, [населено място], чрез адв. Б.П. срещу определение №320/07.12.2021г. по ч.т.д.№20215001000799/ 2021г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е изменено постановеното по делото определение №257/18.10.2021г. в частта за разноските, като е намалено присъденото на фондацията адвокатско възнаграждение от 3 000 лева на 200 лева.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона и моли да бъде отменено. Твърди, че съдът неправилно е приел, че предмет на делото, въз основа на който следва да се изчисли адвокатският хонорар във въззивната инстанция, е присъденото с определението от 12.07.2021г. адвокатско възнаграждение от първата инстанция. Поддържа, че предмет на делото е претендираното или отричаното от ищеца субективно право, като в случая цената на иска е 117 110.89 лева, а не 4 000 лева. Моли да бъде отменено определението, като претендира присъждане на разноските в пълен размер. Претендира разноски и за настоящото производство.
Ответникът „Текстил Груп“ ООД, чрез адв.М.Ч.-Б. оспорва жалбата като излага съображения за правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Производството по ч.т.д.№799/2021г. по описа на Апелативен съд-Пловдив е образувано по частна жалба от „Текстил Груп“ ООД срещу определение №21667/12.07.2021г., постановено по т.д.№85/2020г. по описа на Окръжен съд- Кърджали. С атакуваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, е осъдено дружеството- жалбоподател да плати на Фондация „Ляскови“, [населено място] направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева. С определение №257 от 18.10.2021г., постановено в производството по чл.248, ал.3 ГПК, въззивният съд потвърждава обжалваното определение №21667/12.07.2021г., като осъжда „Текстил Груп“ ООД /жалбоподател/ да плати на Фондация „Ляскови“ /ответник по жалбата/ разноски за частното въззивно производство в размер на 3 000 лева /адв.възнаграждение/.
С молба от 10.11.2021г. Фондация „Ляскови“ претендира изменение на определението на апелативния съд в частта на разноските, като прави възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
С обжалваното в настоящото производство определение №320 от 07.12.2021г. Апелативен съд- Пловдив изменя определение №257 от 18.10.2021г., като намалява присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение от 3 000 лева на 200 лева. Съдът излага подробни аргументи, че предмет на въззивното частно производство е определението на първоинстанционния съд по чл.248, ал.1 ГПК, с което са присъдени разноски в размер на 4 000 лева, като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Съгласно чл.7, ал.1, т.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в производството по частни жалби минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл.11 от Наредбата. Намира, че в случая материалният интерес е 4 000 лева, предвид предмета на частното производство- спор за разноски. Предвид изложеното и като съобразява, че 1/3 от минималния размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция е сумата 170 лева, съдът намира, че на ответника по жалбата следва да се присъди минимума по чл.11 от Наредбата или сумата 200 лева- разноски за частното въззивно производство.
С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна.
Фондация „Ляскови“ в качеството си на ответник по частното въззивно производство претендира присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер от 3 000 лева, определен по чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- с оглед материалния интерес, обусловен от цената на предявените от „Текстил Груп“ ООД искове - 117 110.89 лева. Трайна е съдебната практика на ВКС, че с оглед разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 от Наредбата, предвиждаща, че в производството по частни жалби минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, релевантен за определяне на минималния размер на възнаграждението е не само материалния интерес, но и предмета на делото. В производствата по частни жалби предметът на делото се определя от характера и естеството на обжалвания съдебен акт /определение или разпореждане/. Когато се обжалва акт, който не засяга съществото на правния спор, а разрешава други материалноправни или процесуални въпроси, материалният интерес, определен от цената на иска, няма самостоятелно значение за преценката относно минималния размер до който може да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение при наличие на предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК. В тези хипотези съдът може да намали адвокатското възнаграждение до преценения като съответен на фактическата и правна сложност на делото размер, но не по-малко от размерите, посочени в чл.11 от Наредбата /определение №318 от 13.08.2020г., ч.т.д.№1249/2020г., ІІ т.о.; определение №60469 от 29.12.2021г., ч.т.д.№1578/2021г., І т.о. и др./.
В случая предмет на обжалване с подадената от Фондация „Ляскови“ до Апелативен съд- Пловдив частна жалба е определение на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК, т.е. определение, с което съдът се е произнесъл по отговорността на разноски. Няма основание минималният размер на адвокатското възнаграждение, дължимо за изготвяне на частната жалба, да се изчислява само с оглед на материалния интерес на обжалващата страна, без да се съобразява какъв е предметът на частното въззивно производство. Правната защита и съдействие, за които е уговорено адвокатското възнаграждение, се изчерпват с изготвяне на частната жалба. Разгледаният от въззивния съд спор не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което направеното от „Текстил Груп“ ООД възражение по чл.78, ал.5 ГПК е основателно и правилно присъденото адвокатско възнаграждение е намалено до минималния размер от 200 лева съгласно чл.11 от Наредба №1/2004г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ПОТВЪРЖДАВА определение №320/07.12.2021г. по ч.т.д. №20215001000799/ 2021г. по описа на Апелативен съд- Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.