Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
гр.София, 01 юли 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети април две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора ИСКРА
ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 92/2010 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Русенската окръжна прокуратура против присъда № 2/14.01.2010 год. по въззивно нохд № 15/2010 год. на Русенския окръжен съд, в която се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия Б. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и осъждане на подсъдимия по предявеното обвинение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият Б. чрез защитника си оспорва основателността на протеста по съображения, че няма допуснати нарушения при постановяване на оправдателната присъда, основана на правилно оценените по делото доказателствени материали.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347 НПК и намира:
Районният съд в гр. Б., ІІІ-ти наказателен състав с присъда № 141/25.11.2009 год. по нохд № 283/2009 год. признал подсъдимия Б за виновен в това, че на 17.09.2009 год. в гр. Б. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2‰, установено по надлежния ред. На основание чл.343Б, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на седем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Приложил чл.343Г НК и лишил подсъдимия от право по чл.37, ал.1, т.7 НК да управлява МПС за срок от девет месеца от влизане на присъдата в сила и чл.59, ал.4 НК.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Русенският окръжен съд с оспорената нова присъда по въззивно нохд № 15/2010 год. отменил присъдата на първоинстанционния съд, признал подсъдимия Б за невинен и го оправдал по обвинението по чл.343Б, ал.1 НК.
Въззивният съд приел за установено, че на посочената дата подсъдимият е управлявал МПС. При извършената проверка от полицейски служители с техническо средство „Дрегер 7410 + с фабричен № 0* след общо 5 броя теста били отчетени 1,5‰ алкохол в кръвта, след което бил съставен акт за административно нарушение и медицинско изследване в Център за медицинска помощ гр. Б.. Заключението на доставената в лабораторията на РДВР гр. Р. проба от кръв на подсъдимия в химическата експертиза, извършена от химик, е за наличие на алкохолна концентрация 1,82‰, а според заключението, изготвено от вещо лице съдебен медик към момента на проверката с техническо средство съдържанието на алкохол в кръвта е отговаряло на не по-малко от 1,91‰. Тази фактическа обстановка не се различава от констатираната в първоинстанционния съдебен акт, но въззивният съд направил извод, че приетите за установени обстоятелства водят до различен правен извод и той е, че подсъдимият не е извършил престъплението, тъй като не сочат от обективна страна да е налице установяване по надлежен ред на концентрацията на алкохол в кръвта. За да направи този извод въззивният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения както при проверката с техническото средство, така и на императивни разпоредби на Наредба № 30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Приел, че е допуснато нарушение на чл.10, защото медицинското освидетелстване, отразено в протокола за медицинско изследване, е извършено от фелдшер, а не от лекар. Както правилно се поддържа в протеста, данните които се съдържат в протокола могат да бъдат събрани както от фелдшер, който е медицински специалист по смисъла на чл.8 от Наредбата, така и от лекар, какъвто е установено, че е имало в болничното заведение. Характерът на изследването по съществото си представлява отговори на въпроси от изследваното лице, а не е същинско изследване, което е от компетентност само на лекар с определена специалност, за да даде отражение и върху верността на резултата.
Неоснователни са изводите, че е допуснато нарушение на чл.11, ал.2, защото е взета 5 мл кръв, а не 10, както е указано. Това обстоятелство не може да породи съмнение, че това е кръвта на подсъдимия, защото от данните по делото се установява по категоричен начин, че действително това е взетото количество. Неспазването на изискването за вземане на 10 мл кръв би могло да има значение и да се отрази неблагоприятно за подсъдимия, ако е искал да упражни правата си по чл.20, ал.3 – в 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за престъплението по чл.343Б НК и е направил искане за повторно извършване на химическия анализ. Не само искане, но и възражение по констатирания от компетентния специалист резултат подсъдимият не е направил, поради което дори и да се приеме, че е допуснато нарушение, то не е съществено, защото не е довело до нарушаване на процесуално право на защита.
На формално основание съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл.13 от Наредбата, според която предварително в шишенцето, в което се поставя пробата от кръв е следвало да бъде поставена субстанция от натриев флуорид. Необходимостта и въздействието върху кръвта по ясен начин е установена от заключението на вещото лице д-р И. То обаче не е било предмет на анализ, въпреки че е съдържало отговори и на други въпроси за относими към предмета на доказване обстоятелства. Ако беше го обсъдил съдът би могъл да стигне и до различен от направения извод след като няма доказателства липсата на субстанцията да е дала отражение върху качеството на изследваната кръв, т.е. че не е допуснато нарушение, което да се е отразило по неблагоприятен начин за извършване на изследването и получения резултат.
Произволни изводи, неподкрепени с доказателства са и направените относно начина на пренасяне на пробата до химическата лаборатория. Съгласно чл.14 Наредбата „пробите се съхраняват до момента на изпращането им при температура +4◦С, а съгласно чл.15 се „изпращат за анализ в специализираните лаборатории”, заедно с талона и протокола за медицинско изследване. По делото са налице данни, че редът е спазен, а за такъв, който съдът е приел, че е предписан от закона като задължителен – не се съдържат в посочената или други разпоредби, поради което са и неверни изводите за нарушение на чл.9 и чл.11. Внимателният прочит на доказателствения материал указва на спазване изискванията на посочените норми – всички данни се съдържат в материалите по делото, но това съдът можеше да установи, ако беше проверил и анализирал доказателствата, че още на същата дата при извършване на проверката и медицинското изследване пробата не само е предадена на св. Н от дознателя и в присъствието на дежурния лекар, но е получена и изследвана от химик С. в специализираната химическа лаборатория към БНТЛ при ОД на МВР-гр. Русе, резултатът от което е отразен в протокола за химическа експертиза. Самото съдържание на този протокол отговаря и на изискването да се посочи лицето, от когото е взета проба на кръв въз основа на данните, които са описани според предписанията в чл.13, ал.1 и ал.2 Наредбата, начина на получаване – донесена на ръка на 17.09.2009 год. и съответните констатации – че опаковката на пробата (в смисъл на външния вид) отговаря на изискванията, вкл. и по отношение на качеството й, което я прави годна за изследване – липса на мирис.
Неподкрепени с доказателства и основани на невярна интерпретация на събрани по предвидения ред доказателствени средства са изводите за допуснати нарушения на извършване на проверката с техническо средство. Правилно съдът е приел, че експлоатацията и проверката с алкотест 7410 + се подчинява на „Методически указания” на МВР-Дирекция на национална служба „полиция”. Неправилна е оценката на действително извършената проверка с този вид техническо средство. Ако съдът беше взел предвид показанията на свидетелите С щеше да установи, че са спазили изискването да предоставят на подсъдимия един брой нов мундщук, който той сам е поставил на апарата и което не се оспорва и от самия подсъдим, както и че поради неспазване на указанията „да вдиша дълбоко и след това силно и без отслабване да духа в апарата” е правил четири опита, а резултата, т.е. проведен тест по смисъла на Методическите указания е получен след петия- съобразен с изискванията за вдишване и издишане на нужния обем въздух. Затова неправилно съдът е приел, че има нарушение на изискването за предоставяне на нов мундщук. Втори тест не се установява да е бил правен след констатирания и показан и на подсъдимия резултат, отразен и в АУАН-1,50‰. Не са обсъдени и представените и приети доказателства за резултати от изследвания на средства за измерване – този на л.46 за Дрегер 7410+, с който е извършена проверката и този на л.59 за дрегер тип 7410, който очевидно е различен от използвания. Възражението, което е поддържано във въззивната жалба не е обсъждано, но противоречие за годността няма, който извод е следвало да направи въззивния съд, защото за употребения тип съгласно предписанията в Методическото указание проверката от компетентната лаборатория се извършва на полугодие /при липса на данни за проблеми преди изтичането на този срок, а такива за използвания по отношение на подсъдимия не са установени/, поради което данните, че е проверен на 30.09.2009 год. не дава основание за съмнение в резултата, подкрепен и с химическото изследване на кръвната проба.
Съдът е направил едностранна оценка на отговорите в протокола за медицинско изследване, оценявайки с по-голямо и важно значение избирателно само на някои от тях, за да ги съпостави с част от заключението на съдебномедицинската експертиза. По този начин е допуснал нарушение на чл.107, ал.3 НПК, защото е дал приоритет само на факти, оневиняващи подсъдимия - липсата на мирис на алкохол на подсъдимия, на абсистентни явления, адекватно поведение, ясно съзнание, без да се мотивира защо е пренебрегнал отговора на отразеното във въпрос 13 „словесен контакт”-„не се установява”. Останали са без обсъждане данните от същия протокол – т.2 – от лицето за употреба на алкохол -2.1-„отрича”, съответстващи и на отразеното възражение в акта на контролните органи „не съм употребявал алкохол”, обстоятелството, но без да е оспорил на място показанията-1,50‰, очевидното противоречие с обясненията му в съдебно заседание на 25.11.2009 год. „реших да почерпя едни приятели; изпихме по едно уиски и към 0.15 ч си тръгнах, за да се прибирам” (когато е била извършена първоначалната проверка). Така че формулираните от съда категорични изводи, че по делото изобщо не е установена стойността на алкохол в кръвта, че е нарушен надлежния ред за установяване на концентрация на алкохол са основани на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценка на доказателствения материал, което налага отмяна на новата присъда.
Въззивният съд като инстанция по същество може да направи различни правни изводи и съгласно правомощията по чл.336 вр.чл.334, т.2 НПК да постанови нова присъда, ако са налице основания за това. В тези случаи обаче е задължен да изготви мотиви, които да съответстват на изискванията по чл.305, ал.3 НПК, което изрично задължение е предвидено в чл.339, ал.3 НПК. Това означава да изложи каква фактическа обстановка приема за установена, кои са установените обстоятелства. Доказателствените материали, на които основава фактическите и правните си изводи, следва да анализира подробно след като ги съпостави поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи съображения защо и кои приема, както и по отношение на кои констатира противоречия, които да отстрани като по ясен и категоричен начин мотивира отказа си да ги приеме изцяло или отчасти и за кои обстоятелства. Тази процесуална дейност въззивният съд не е изпълнил като е пренебрегнал съдържанието в показанията на разпитаните свидетели, на заключението на вещото лице С. , на обясненията на подсъдимия и писмените доказателствени средства, което е съществено нарушение на изискванията на чл.107, ал.1 и ал.3 НПК. Формална и безмотивна констатация, преповтаряйки съдържанието на текстове от Наредба № 30, не представлява изискваното съдържание за мотиви на съдебния акт. Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени, защото вътрешното убеждение е изградено по начин, противоречащ на изискванията на чл.14 НПК, поради което новата присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да вземе предвид доводите и възраженията на страните, за да се решат правилно въпросите по чл.301 НПК.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 2/14.01.2010 год. по въззивно нохд № 15/2010 год. на Русенския окръжен съд, постановена по отношение на подсъдимия Б. М. Б. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: