Р Е Ш Е Н И Е № 382 С о ф и я, 15 октомври 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 03 о к т о м в р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1183/2014 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420, ал.2 от НПК от осъдения М. А. П. от София, в момента в затвора-София се претендира отмяна на влязлото в законна сила решение № 591 от 10.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 1134/2014 г. от Софийски градски съд с доводи по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК за връщане на делото за ново разглеждане, без да е конкретизиран процесуалния стадий или за изменяването му с намаляване на размера на наложеното му наказание и приложение на института на „условното” осъждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият П., лично и чрез служебния си защитник адв.М.Т. от САК поддържа искането си. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното: С присъда от 06.11.2013 г., постановена по НОХД № 16102/2013 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия М. А. П. от София, в момента в затвора-София за виновен в извършването на престъпление по чл.150, ал.1 от НК, за което при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, от което наказание на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното му задържане, считано от 21.06.2013 г. Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по делото разноски. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.В.П. от САК с оплаквания за нейната необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за намаляване на размера му и приложението на чл.66, ал.1 от НК, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло и е влязла в законна сила на 10.06.2014 г. С искане от 03.07.2014 г. осъденият П. атакува решението с наведени всички основания по чл.425, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК заради съществени процесуални нарушения, неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд или за изменяването му с намаляване на размера на наложеното му наказание и приложението на чл.66, ал.1 от НК. В съдебното заседание пред ВКС защитникът му адв.Т. доразвива съображенията в искането и моли то да бъде уважено. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира, че искането е направено в предвидения в чл.421, ал.3 от НПК срок, от осъден, който има право на такова искане и срещу въззивен съдебен акт, който не подлежи и не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разглеждано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Съжденията за допуснати процесуални нарушения се обосновават от осъдения П. и от защитника му адв.Т. с неправилно оказаната вяра на твърденията на пострадалата непълнолетна дъщеря св.Г.С. на фактическата му съпруга св.Н.С. като единствено уличаваща го, с която имал „трайно лоши отношения” заради неморалното й поведение, като въпреки липсата му на спомен за извършеното (поради алкохолното му повлияване) отрича истинността им, на фона и на общото му съжителстване с останалите доведено и природено дете, но като настоява да се отчете и загърбеното от градския съд нейно (на св.Г.С.) становище за намаляване на размера на наложеното му наказание. В тази връзка развива оплакването си за явната несправедливост на последното, при наличие, според него, на условия за коригирането му на основание чл.55 от НК, даващо възможност за приложението и на чл.66, ал.1 от НК, на което също настоява по основно поддържаната в настоящето производство алтернатива, без да оспорва процесуалната изправност на протеклата процедура на съкратено съдебно в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК с признание на обстоятелствата по обвинителния акт. Тези възражения са неоснователни. Уклончевото становище на защитата на осъдения по възприетите от инстанционните съдилища факти, освен че не отчита проведената диференцирана процедура по глава 27 от НПК, чл.371, т.2 от НПК и следващите, игнорира подкрепящите самопризнанието му други доказателствени източници, извън показанията на 15-годишната св.Г.С., дали основание на съда да ги приемат за достатъчни да го подкрепят и да я проведат, като е била поискана именно от подсъдимия и защитата му. Поради това не се оправдава оплакването му, че обвинението е прието за доказано само въз основа на показанията на пострадалата девойка, както и да се отрича упоритостта му да постигне целеното от него удовлетворение на възникналото у него полово желание без съвъкупление. Вярно е, че волевият момент при него е бил значително снижен от злоупотребата с алкохол въпросната вечер, която св.Н.С. се е опитала да прекрати чрез възлагане на „задачи” на дъщеря си. От друга страна, подобна злоупотреба не е била случаен инцидент при осъдения, а често е била повод за конфликти в семейството. Тази вечер пиянството му е било съпроводено с неоправдана агресия към редица лица, с нарушаване на обществения ред и пренебрежително отношение към смекчените (по обясними причини) предупреждения на намесилите се охранители и полицаи. И като „благодарност” накрая за грижите на пострадалата в изпълнение на заръките на майка си да го прибере безнаказано в дома им, се стига до посегателството върху честта й, трудно за опрощаване от девойката в подрастваща възраст, към каквото я е тласкала майка й, което пък обяснява позицията й във въззивната инстанция относно дължимата се на осъдения санкция. Последното само очертава извършеното с по-висока степен на обществена опасност, справедливо засегната в мотивите на съдебните актове. Именно в едно семейство се очаква невъзможност от осъществяване на такива противоправни деяния, а от друга страна, последиците от тях са непредсказуеми и дълготрайни, обосноваващо завишената им обществена опасност. На този фон, доводите на осъдения да е очаквал заради самопризнанието по-леко наказание и настояването му за отлагане на изпълнението на същото са ситуирани далеч от изискванията на чл.36 от НК – съзнавайки доказаността на фактите по обвинението, претендирайки смекчаване на санкцията, не демонстрира каквато и да е критичност за извършеното и съответната оценка на последиците, особено за пострадалата. ВКС намира, че не са налице каквито и да е основания за отмяна на атакувания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане, както и за неговото изменяване с намаляване на размера на наложеното на осъдения наказание и за отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК. Осъденият П. е изтърпял в миналото нелеки наказания за деяния с употреба на насилие (принуда), приложена и в настоящия казус, вярно, за които е реабилитиран, но подновената от него зависимост, този път към алкохола, го е тласнала към деянието, за което следва да понесе определената му санкция. Същата не е несъответна на извършеното и личната му обществена опасност и няма основание за корекцията й. Не е налице което и да е от основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. А. П. от София, в момента в затвора-София за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 591 от 10.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 1134/2014 г. от Софийски градски съд, с което е потвърдена присъдата от 06.11.2013 г., постановена по НОХД № 16102/2013 г. на Софийския районен съд – 101 наказателен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :