Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 2 Р Е Ш Е Н И Е № 51 С., 04.05. 2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА Д. СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 5318 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по реда на чл. 303, ал. 1, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1302 от 22.08.2016 г. от К. И. М., с постоянно местопребиваване в Б., чрез процесуалния си представител адв. Р. Н. от АК-С., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 7, за отмяна на влязлото в сила решение № 352 от 22.07.2013 г. по в.гр.д. № 339/2013 г. на Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав, с което като е отменено решение № 239/28.12.2012г., постановено по гр.д. № 698/2010г. по описа на Самоковски районен съд, и е признато за установено на основание чл. 53, ал. 2 З., че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място], със Заповед №300-5-50/24.06.2004г. на изп. директор на АК за землище [населено място] , Софийска област, Д. Н. Л., М. Г. Д., А. Г. Л., И. Г. Л., всички от [населено място], [община] и Т. А. В. от [населено място], са придобили въз основа на приложена регулация и наследство собствеността върху част от 128 кв.м., а именно 84 кв.м., находящи се по продължението на югоизточната граница между парцел VІ-113, кв.14, ПИ 230.239.10.295г. по кадастралната карта на [населено място] от парцел V-112, 111, кв.13, ПИ 230.239.10.289 по кадастралната карта на селото, заключени между зелената кадастрална линия и синята регулационна линия по плана от 1967г., по скицата на вещото лице–л.123 по съдебно-техническа експертиза, която част е погрешно заснета и нанесена в одобрената кадастрална карта на [населено място] като част от поземлен имот с идентификатор 230.239.10.289, като вярната югоизточна имотна граница между поземлените имоти с идентификатори 230.239.10.295 и 230.239.10.289 минава по синята регулационна линия на гореописаната скица по регулационния план от 1967 г., която скица приподписана от окръжния съд е неразделна част от решението. Въззивното решение е влязло в сила на 21.10.2013 г. Молителката иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че се е снабдила с новооткрито писмено доказателство – решение от 25.01.2005 г. по ч.гр.д. № 19/2005 г. на Софийски окръжен съд, постановено по жалба срещу действия на СИС-С., относимо към правния спор, тъй като е имало за предмет действията на СИ, изразяващи се във въвод в спорната реална част от имота. По него е участвал нейния баща, който починал и не я е уведомил за делото. Твърди, че е узнала за решението, когато се е върнала в България по повод на друго дело, чието заседание се е провело на 20.06.2016 г. Прилага решение от 25.01.2005 г. по ч.гр.д. № 19/2005 г. на Софийски окръжен съд. В съдебно заседание пълномощникът на молителката адв. Р. Н. от АК-С. поддържа молбата за отмяна на заявеното основание като моли въззивно решение № 352 от 22.07.2013 г. по в.гр.д. № 339/2013 г. на Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав, да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със съответните указания. Претендира направените за отменителното производство разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна М. Г. Д., А. Г. Л. и И. Г. Л., всички от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. Й. от АК-С., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК и в съдебно заседание на 29.03.2017 г. я оспорват като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Претендират разноски. Ответницата по молбата за отмяна Д. Н. Л. от [населено място], я оспорва като неоснователна. Ответниците по молбата за отмяна Д. Г. В. от [населено място], А. Г. В. от [населено място] и М. Г. В. от [населено място], не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Разгледана по същество молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови обстоятелства и писмени доказателства не са налице. За да уважи предявеният иск с правно основание чл. 53, ал. 2 З., с атакуваното по реда на отмяната влязло в сила съдебно решение въззивният съд е приел, че предвидената с регулационния план на [населено място] от 1967 г. регулация на парцел VІ-113, кв. 14, собственост на ищците, е приложена, тъй като от представения по делото н.а. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация №160, том 1, дело № 265/1973 година на Самоковски районен съдия, А. Г. Л., наследодател на ищците, е признат за собственик на придаваеми се по регулация дворни места, както следва: върху празно дворно място от 127 кв.м., което се взима от имот, отбелязан по плана на [населено място] с кад. № 112, собственост на Д. Г. М., ведно с подобренията, при описани съседи и се придава по регулация към парцел VI, в кв.14 по плана на [населено място] , принадлежащ на А. Г. Л.; върху празно дворно място от 8 кв.м., което се взима от общински имот и се придава по регулация към парцел VI в кв.14 по плана на [населено място], принадлежащ на А. Л.. Съдът е приел, че е заплатено дължимото обезщетение за придаваемите 128 кв.м., като се е позовал на посочването в н.а., че стойността – 535 лв. на придаваемото място е заплатена напълно и внесена с банково бордеро №1388 и №47694/9.05.1973 г., с което е изпълнено едно от условията на чл. 134, ал. 2 З. за снабдяване с нотариален акт и за заемане на спорния имот. Приел е, след внасяне на паричното обезщетение, определено за придадения имот и снабдяването с констативен акт за собственост, е отпаднало относителното действие на регулацията, процесът по прилагането й е завършен и тя е стабилизирана, както и че е установено отбелязаното в н.а. № 160/1973 г., че е осъществен и въвод във владение по отношение на процесния имот. Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство – съдебно решение от 25.01.2005 г. по ч.гр.д. № 19/2005 г. на Софийски окръжен съд, с което в производство по обжалване действията на съдия изпълнител, е отменено действието на съдия изпълнител по извършване на въвод във владение на 29.11.2004 г. по изп.д. № 192/2004 г. на СИС при РС-Самоков, по жалбата на И. Д. М. и К. И. М., двамата от [населено място], Софийска област, поради допуснати процесуални нарушения и делото е върнато на СИС при РС-Самоков за продължаване на изпълнителните действия, няма характер на ново обстоятелство и ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея, какъвто не е настоящият случай. Поначало съдебното решение не представлява ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, освен ако е постановено по преюдициален въпрос и се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, която следва да бъде зачетена. Тази хипотеза в случая не е налице, тъй като решението в производство по обжалване действията на съдия изпълнител не се ползва със сила на пресъдено нещо, а в случая то се отнася до ревизия на процесуални действия на съдия изпълнителя по изпълнителното дело и няма връзка с гражданскоправния спор между страните по чл. 53, ал. 2 З. по гражданското дело, поради което това съдебно решение не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила въззивно решение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото на ответниците по молбата за отмяна М. Г. Д., А. Г. Л. и И. Г. Л. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1302 от 22.08.2016 г. от К. И. М., с постоянно местопребиваване в Б., чрез процесуалния си представител адв. Р. Н. от АК-С., с посочен съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 7, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 352 от 22.07.2013 г. по в.гр.д. № 339/2013 г. на Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав. ОСЪЖДА К. И. М., с постоянно местопребиваване в Б., да заплати на М. Г. Д., А. Г. Л. и И. Г. Л., всички от [населено място], Софийска област, направените разноски за настоящото производство в размер на 900 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: