2 Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 20.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ при секретаря КРАСИМИРА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 262 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 139/20.ІІ.2012 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваното решение № 168 на Варненския апелативен съд, ТК, от 28.Х.2010 г. по т. д. № 201/2010 г. е бил счетен за допустим в хипотезата на вероятна недопустимост на този съдебен акт: както досежно приетият за съвместно разглеждане т. нар. „инцидентен” установителен иск на ответника А. Д. с предмет признаването за установено, че той не дължи сума в размер на 30 000 лв. по издаден срещу него в полза на настоящия касатор Ц. В. К. от [населено място] изп. лист по реда на чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ във вр. със запис на заповед от 6.І.2006 г., но също и по първоначалния отрицателен установителен иск на П. срещу ответниците Ц. В. К. и А. А. Д. за недължимост на същата сума и на същото основание. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът Цв. В. К. поддържа жалбата си чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В., който излага обстойно мотивирани съображения в подкрепа на тезата си за недопустимост на атакуваното въззивно решение и в писмени бележки по делото. Ответницата по касация Б. А. Д.-П., както и ответникът по касация А. А. Д. - двамата от [населено място], не са се явили в това открито с.з. пред ВКС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касатора и извърши цялостна проверка за допустимостта на атакуваното въззивно решение, намира следното: Касационната жалба на Ц. В. К. от [населено място] е основателна. Както в частта му по т. нар. „инцидентен” установителен иск на А. А. Д. от [населено място], така и в останалата му част- по първоначалния иск на П. срещу ответниците К. и Д., атакуваното въззивно решение се явява процесуално недопустимо. Съображенията за такъв извод са две: 1./ Приемането за съвместно разглеждане в процеса пред първата инстанция на т. нар. „инцидентен” установителен иск, чиито предмет е бил идентичен с този на първоначално предявения установителен иск на П., обективира съществено нарушение на императивното съдопроизводствено правило на чл. 212 ГПК, според което в такава хипотеза искането на ответник към решаващия съд може да има за предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. По никакъв начин обаче изходът на делото по главния иск на П., че не дължи сумата в размер на 30 000 лв. по издаден на основание чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ изпълнителен лист (понеже липсвал неин подпис в процесния запис на заповед от 6.І.2006 г.), не е бил поставен в зависимост от установяването на доказателствения факт, че и задълженият солидарно с нея по този изп. лист А. А. Д. не дължал същата сума. Следователно Варненският апелативен съд е възпроизвел в тази част от собственото си решение порок на първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора, който в същата степен характеризира последното като процесуално недопустимо. 2./ На второ място, както този т. нар. „инцидентен” установителен иск на ответника А. А. Д. от [населено място], предявен срещу Б. А. Д.-П. и Ц. В. К., така и първоначалният на П. срещу ответниците К. и Д., са предпоставяли наличието на изп. лист в полза на взискател и двама солидарно отговорни спрямо него длъжници, но са били разгледани и уважени от низовите съдилища само между съответния ищец и ответника К.. От изложеното следва, че на обезсилване подлежи както въззивното, така и първоинстанционното решение и то не само в частта им по т. нар. „инцидентен” установителен иск на ответника А. А. Д., но и по първоначалния иск на П. срещу ответниците Д. и К.. В резултат, делото ще следва да бъде върнато на Добричкия ОС за образуване на самостоятелни производства по отрицателния установителен иск на А. А. Д., предявен срещу двамата ответници: Б. А. Д.-П. от [населено място] и Ц. В. К. от [населено място], както и по отрицателния установителен иск на П. срещу ответниците Д. и К.. При новото разглеждане на споровете по тези два отделни иска, първостепенният съд ще следва да съобрази разрешението, което следва от разпоредбата на чл. 484, ал. 2-във вр. чл. 537 ТЗ. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО решение № 168 на Варненския апелативен съд, ТК, от 28.Х.2010 г., постановено по т. д. № 201/2010 г., КАКТО И ПОТВЪРДЕНОТО с него решение № 15 на Добричкия ОС от 12.І.2010 г. по т. д. № 254/09 г. ОТМЕНЯВА определението на последния от 18.ІІ.2010 г. за присъждане на разноски. В Р Ъ Щ А с горните задължителни указания делото за ново разглеждане от друг състав на Добричкия ОС, който да се произнесе в самостоятелни искови производства по отрицателните установителни искове на Б. А. Д.-П. от [населено място], предявен срещу Ц. В. К. от [населено място] и А. А. Д. от [населено място], КАКТО И по отрицателния установителен иск на А. А. Д. от [населено място] срещу ответниците Б. А. Д.-П. от [населено място] и Ц. В. К. от [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2