5 Р Е Ш Е Н И Е № 213 София, 1 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 529/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Б. Н. П. за възобновяване и отмяна на определение по нчд№ 537/2011 год. на ОС гр.Кюстендил, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на осъдения срещу определението по нчд № 681/2009 год. на PC гр.Дупница, с което е извършено групиране на наказанията по постановени спрямо него присъди. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция . В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон. Неправилно не е извършено групиране на основание чл. 25, във вр. с чл. 23 НК и на наложеното на осъдения наказание по нохд№ 9237/2004 год. на Софийския районен съд. Твърди се, че престъплението е извършено в съотношение на съвкупност, а не в рецидив с останалите осъждания.Съдът не е съобразил определението № 4360 от 11.03.2009 г., постановено по чнд № 188/2009 г. на Плевенския районен съд, по което е прието, че деянието по това осъждане принадлежи към разглежданата по делото съвкупност от престъпления. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Правилно въззивната инстанция е оставила жалбата на осъдения срещу определението на първостепенния съд без разглеждане, като подадена извън срока за обжалване. Редовно призован от домашен адрес, осъденият Б. Н. П. не се явява, без да е депозирал уважителни причини за неявяването си. Не се явява и негов процесуален представител. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Основано е на предвиденото в чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК право на осъдения в шестмесечен срок по чл. 420, ал. 3 НПК (обявлението за въззивното определение е връчено лично на осъдения на 02.03.2012 год.) да иска възобновяване на наказателно дело. Постановеното по него определение е от кръга на посочените в чл. 419 НПК актове и не е проверено по касационен ред. Разгледано по същество ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилно извършване на групирането на наказанията, наложени на осъдения, са неоснователни. С определение от 29.05.2009, постановено по чнд№ 681/2009 г. PC гр.Дупница по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 25, вр. с чл. 23 НК, спрямо осъдения Б. Н. П. е извършено групиране на наказания за множество престъпления по влезли в сила присъди в две отделни съвкупности, както следва: 1) Определено му е общо най-тежкото наказание лишаване от свобода в размер на седем години, при усилено строг режим на изтърпяване от наказанията, наложени му с присъдите по: НОХД №50/1993 г. на РС-Несебър; НОХД №379/1994 г. на СГС; НОХД № 547/1998 г. на СГС и НОХД № 2692/1994 г. на PC гр.Плевен. Приспаднат е срокът на изтърпяното фактически от П. наказание в размер на седем години два месеца и шест дни. 2) На осъдения е определено общо, най-тежкото наказание лишаване от свобода в размер на пет години , при строг режим на изтърпяване, от наложените му наказания по : НОХД № 214/2007 г. на РС-Несебър; НОХД № 9539/2003 г. на СРС; НОХД № 3502/2007 г. на РС-Бургас; НОХД № 1699/2006 г. на ПлРС ; НОХД № 74/2007 г. на СРС и по НОХД № 9/2008 г. на ДРС. От това наказание е приспаднат срока на изтърпяното към момента наказание лишаване от свобода в размер на три години и седем месеца и двадесет и седем дни . Със същото определение е постановено осъденият да изтърпи отделно и наложено наказание с присъдата по НОХД № 9237/2004 г. на СРС. Приспаднат е изцяло срока на изтърпяното по тази присъда наказание в размер на една година ,шест месеца и шестнадесет дни. С определение от 05.01.2012 г. по внчд№537/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд е оставена без разглеждане жалбата на осъдения Б. Н. П. срещу определението от 29.05.2009 г. по чнд № 681/2009 г. на PCгр.Дупница като подадена извън срока за обжалване. Определението на въззивната инстанция не страда от пороци , водещи до възобновяване и отмяна. Видно от данните по делото, въззивната жалба на Б. П. с рег.№ 3606/18.10.2011г. на Затвора, [населено място] е подадена на 18.10.2011 год. срещу определението от 29.05.2009 г. по чнд № 681/2009 г. на PC гр.Дупница. Правилно, въз основа на чл. 184 НПК КОС е счел за време на подаването й датата на входирането й пред администрацията на затворническото заведение, а не датата на регистрирането й в деловодството на Кюстендилския окръжен съд с вх. №6079 / от 28.10.2011 г. Въпреки това, срокът за обжалване е бил изтекъл още на 14.06.2009 год. Съблюдаването на процесуалните правила за реда на подаването на съдебните книжа и начина по който изтичат процесуалните срокове налага извода, че жалбата на осъдения е подадена извън предвидения в закона - чл. 306, ал. 3 НПК петнадесетдневен срок за обжалване на определението, считано от обявяването му на страните, състояло се в случая в открито съдебно заседание на 29.05.09 г., в присъствието на осъдения и упълномощената от него защита - адвокат Т.. Правото на жалба е срочно право. Правилно е прието в мотивите на определението на въззивната инстанция, че този срок е изтекъл на 14.06.2009 г., когато определението на първостепенния съд е влязло в сила. Правилно въззивната инстанция е оставила без разглеждане просрочената жалба, по арг. от чл. 341, ал. вр. чл. 319- чл. 323, ал. 1,т.2 НПК . От процесуалното развитие на делото е видно, че определението на първостепенния съд от 29.05.2009 г. по чнд № 681/2009 г. на PC гр.Дупница, атакувано от осъдения по прекратеното въззивно производство също е предмет на искането за възобновяване като влязло в сила и непроверявано по касационен ред. Проверката на този съдебен акт също показва липса на основание за възобновяване и отмяна. Не са допуснати съществени нарушения на закона при неговото постановяване. Първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предпоставките за групиране на наказанията по всички осъждания на искателя, актуализирани към момента на произнасянето на съда по чнд № 681/2009 г. на PC гр.Дупница, съгласно справката за съдимост на осъдения Б. П. ,рег.№760, издадена на 18.05.2011 год. ( спр.л.10-14). Анализът на съда вярно отразява фактическото и правно положение на обусловено от съдебното минало на осъдения П.. Подлежащите на групиране наказания по обсъдените присъди ( спр. мотивите на определението на л.58 и л.59 от делото) формират две отделни съвкупности от престъпления. Изключение прави единствено осъждането на П. за престъплението по нохд№ 9237/2004 год. по описа на Софийския раойнен съд, което не попада в нито една от процесиите две съвкупности, а е в съотношение на рецидив с тях, както правилно е отчел съдът . Престъпленията в двете съвкупности и престъплението по нохд№ 9237/2004 год. на Софийския районен съд не отговарят на критериите на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК - да са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. В тази насока първоинстанционният съд се е съобразил и с обвързващите предписания по т. 9 на ПП на ПВС № 4/65 г. и с решение № 11/87 г. на ОСНК на ВС. Извършеното групиране в атакуваното определение има за свой резултат най-благоприятен ефект за осъдения . Има изчерпателно и аргументирано произнасяне на съда по отношение липсата на предпоставки за приложението на чл. 24 НК. Стриктно е приложен чл. 25, ал. 2 НК, тъй като от срока на определеното общо наказание на осъдения и по двете съвкупности и по отношение на подлежащото на отделно изтърпяване наказание лишаване от свобода, съдът е постановил приспадане на всички срокове на вече изтърпяните от осъдения П. наказания от същия вид. Неоснователно е оплакването на искателя, че съдът в определението от 29.05.2009 г. по чнд № 681/2009 г. на PC гр.Дупница не се е съобразил с постановеното преди това определение № 4360-VII от 11.03.2009 г., по чнд№ 188/2009 г. на Плевенския районен съд. Този довод избягва факта, че при групирането на наказанията на осъдения П. за деяния, представляващи множество престъпления, в предмета на групирането по чнд№ 188/2009 г. на Плевенския районен съд не са били включени всички осъждания на лицето. Ето защо, при последващото групиране по чнд № 681/2009 г. на PCгр.Дупница съдът не е бил обвързан с резултата от предходното групиране. В определението на PC гр.Дупница по чнд № 681/2009 г. са включени и последните две нови осъжданията на П., а именно, по нохд№9/2009 год. на ДРС и по нохд№ 74/2007 год. на СРС, невзети предвид от съда при групиране на наказания по чнд№ 188/2009 г. на ПРС. ВКС приема за правилни изводите по приложението на закона, че предходно групиране на наказания, което не се отнася до всички осъждания на дееца, не обвързва последващия съд, извършващ ново групиране на наказания, обхващащо невключени в предишното определение осъждания на лицето. Те са били предмет на оценка от съда при последното цялостно групиране, извършено с атакуваното определение по чнд № 681/2009 г. на PC гр.Дупница, поради което настоящият съдебен състав не намери наличие на сочените основания за възобновяване на наказателното дело . Искането за възобновяване не следва да бъде уважено, поради което съставът на ВКС, III н.о. РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО НА ОСЪДЕНИЯ Б. Н. П. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по нчд№ 537/2011 год. на Окръжен съд гр.Кюстендил и отмяна на постановеното по него определение от 29.05.2009 год., както и на производството по нчд № 681/2009 год. на Районен съд гр.Дупница, по което с определение от 29.05.2009 г. е извършено групиране на наказания по чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 1 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :