Р Е Ш Е Н И Е № 479 гр.София, 14.12.2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ВЕСИЛАВА ИВАНОВА при секретар Г.ИВАНОВА и в присъствието на прокурора СИМОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 1043/2023 година. Производството е образувано по искане на осъдения А. С. Г. за проверка по реда на възобновяването на определение № 221 от 12.10.2023г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ВНЧД № 193/2023г. Според искането е налице основание за възобновяване по чл.422, ал.1,т.5, вр. чл.420, ал.1, пр.последно, вр. чл.348, ал.1,т.1 НПК- нарушение на материалния закон, свързано с неправилно приложение на нормите по чл.82, ал.1,т.5, чл. 82, ал.5 НК и чл.87 НК, както и несъобразяване с указанията дадени в Тълкувателно решение 2/2018г. на ОСНК на ВКС. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на съдебните актове, постановени от апелативния съд и от ОС Сливен по НЧД №336/2023г. и допускане на съдебна реабилитация на осъдения А. Г.. В съдебното заседание пред настоящия състав осъденият А.Г. и защитникът му не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Не споделя аргументите относно неправилно приложение на материалния закон и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Настоящият състав на Върховния касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на претендираните основания за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения за възобновяване на производството е допустимо, тъй като е подадено в законоустановения шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, отмяната на който се иска и разгледано по същество е основателно. С протоколно определение № 335 от 21.08.2023 г. по НЧД № 336/2023 г. по описа на Окръжен съд - Сливен е оставена без уважение молбата от А. С. Г. за допускане на съдебна реабилитация по отношение на осъждането му с влязла в сила на 24.10.2014г. присъда № 17/29.03.2014г. по НОХД № 335/2012г. по описа на ОС Сливен, с която са му били наложени наказания "лишаване от свобода" за срок от шест години и "глоба" в размер на шест хиляди лева. Определението на съда и било потвърдено от Апелативен съд- Бургас, с акт постановен по ВНЧД № 193/2023г. на АС Бургас. В решението на апелативния съд се споделят напълно аргументите на първата инстанция относно липсата на предпоставки за съдебна реабилитация. Констатира се, че А. Г. е изтърпял наложеното му наказание от шест години лишаване от свобода. Бил е предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието в размер на 1 година 10 месеца и 12 дни след влязло в сила на 28.07.2017г. определение на съда. Определен му е бил изпитателен срок съответстващ на този остатък. На основание чл.70, ал.6, изр.2 НК съдът е определил пробационни мерки за период от 1 година и 3 месеца в рамките на изпитателния срок. Изпълнението на пробационните мерки е приключило на 09.11.2018г. Апелативният съд е констатирал правилно, че е изминал срок по-дълъг от три години от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Настоящата инстанция следва да уточни единствено, че в конкретния случай три годишният срок по чл.87, ал.1 НК започва да тече след изтичане на изпитателния срок по предсрочното условно освобождаване и това е 09.06.2019г. Следователно към датата на подаване на молбата за съдебна реабилитация -26.06.2023г., той действително е изтекъл. Основание да се откаже съдебна реабилитация на осъдения, е изводът на двете предходни съдебни инстанции, че не е изтекъл срокът за реабилитация на осъдения по отношение на наложеното му наказание „глоба“. Апелативният съд е споделил мотивите на първата инстанция, че наказанието "глоба" в размер на шест хиляди лева не е изпълнено, което е безспорен факт. Същевременно неправилно е приложил разпоредбите на чл. 87, ал.3 НК, чл.82, ал.5 и ал.1,т. 5 НК и не е интерпретирал правилно дадените в Тълкувателно решение № 2/2018г. на ОСНК на ВКС указания. В тази връзка възраженията на защитата са основателни и обосновават нарушение на материалния закон, допуснато от двете съдебни инстанции. Основните въпроси, които са от определящо значение за правилното приложение на материалния закон са: възможна ли е реабилитация при условие, че глобата не е платена и е имало образувано изпълнително производство за събирането й, както и от кой момент започва да тече давностният срок относно наложеното наказание „глоба“, след краят на който следва да изтече и този за реабилитация на осъдения. Отговори са дадени в ТР № 2/2018г. на ОСНК на ВКС. Съгласно т. 4 от тълкувателното решение: "Реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането ѝ е образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4, вр., ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 - 88а от НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнителното производство абсолютна давност не тече." Присъдата по НОХД №335/2012г. на ОС Сливен, с която на осъденият са наложени наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ е влязла в сила на 24.10.2014г. Изпълнителен лист, касаещ глобата от 6000лв. е издаден на 09.12.2014г., а през 2015г. вземането е присъединено към изпълнително дело 4409/2014г., което се е водело срещу осъдения. Всички тези действия безспорно са осъществени в период от време, когато вземането е било изискуемо, преди изтичане на двегодишния срок по чл.82, ал.1,т.5 НК. След това, на 08.11.2016г. е наложен запор върху банкова сметка на осъдения, като действие в хода на принудителното изпълнение. От тогава до 2020г. не са предприемани никакви действия за събиране на вземането. Нов запор е наложен на 26.05.2020г. и на 13.05.2022г. По повод направено от осъдения възражение пред публичния изпълнител за изтекла давност, с разпореждане от 11.07.2023г. последният констатира, че действително от 24.11.2016 не са извършване нови действия, които да прекъсват давността , поради което тя е изтекла на 24.11.2018г. и изпълнителното производство е прекратено. Изложеното до тук налага извода, че наказанието „глоба“ не е изпълнено, но вземането е погасено по давност, въпреки образуваното изпълнително производство за събирането му. Изводите на въззивния съд, че предприетите действия от 2022г. и 2022г. прекъсват давността не са верни, тъй като те са извършени след изтичането й. Разпоредбата на чл.82, ал.5 НК касае изключването на абсолютната давност, която не се прилага по отношение на глобата, ако за събирането й е образувано изпълнително дело. Това не означава, че разпоредбата е приложима и по отношение на обикновената давност по чл.82, ал.1,т.5 НК. След последното валидно действие по изпълнението, извършено през 2016г. не са предприемани други подобни действия до 2020г., следователно двугодишният срок по чл.82, ал.1,т.5 НК е изтекъл. Това е дало основание и на публичния изпълнител да констатира изтичане на давността още през 2018г. Без значение е , че разпореждането за прекратяване на изпълнителния процес на публичния изпълнител е от 11.07.2023г., тъй като същото има единствено декларативно действие След изтичане на давностния срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 трябва да изтече и кумулативно изискуемият реабилитационен срок по чл. 86 - 88а от НК, който в случая съгласно чл. 87, ал. 1 от НК е три години / т.4 от Тълкувателно решение 2/2018г. на ОСНК на ВКС/. Това означава, че за да бъде реабилитирано едно лице, е необходимо последователно да изтекат двата законови срока - давностният и срокът за реабилитация. След изтичането на давностния срок по чл. 82, ал. 1, т. 1 - 5 от НК или по чл. 82, ал. 4, вр., ал. 1 от НК, започва да тече срокът за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл. 88а от НК. В настоящия казус са изтекли и двата срока- и давностният двугодишен срок по чл.82, ал.1,т.5 НК на 24.11.2018г. / тъй като запорното съобщение е връчено на 24.11.2016г./ и тригодишният срок за реабилитация по чл.87 НК - на 24.11.2021г. В решението на апелативния съд се констатира, че към датата на подаване на молбата за реабилитация срещу осъдения не се водят наказателни производства, а от приложените доказателства се установяват положителни обстоятелства за поведението му, с което е изпълнено и условието на чл.87, ал.1,т.1 НК. Предпоставките на чл.87, ал.1,т.2 НК не са разисквани предвид липсата на доказателства за причинени вреди, за които А.Г. да е осъден. По изложените до тук съображения, касационният съд намира, че жалбата на осъдения е основателна. Допуснато е от предходните съдебни инстанции нарушение на материалния закон, което обуславя и възобновяване на наказателното производство Налице са основанията за допускане на съдебна реабилитация на А. Г. по отношение на осъждането му по НОХД № 335/2012г. по описа на ОС Сливен. Предвид корекцията в правните изводи на съдилищата, която се прави въз основа на приетите за установени от тях факти, без да се налага промяната им или установяване на нови такива, както и благоприятното за осъдения изменение, касационният съд намира, че може да реализира правомощията си съобразно чл.425, ал.1,т.2, пр.2 НПК. След възобновяване на производството, съдебните актове на въззивния и първоинстанционният съд следва да се отменят и да се допусне съдебна реабилитация на осъдения А. С. Г. на основание чл.87, ал.1 НК по осъждането му по НОХД № 335/2012г. по описа на ОС Сливен. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1,т.2, пр.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНЧД № 193/2023г. по описа на АС Бургас. Отменя определение №221 от 12.10.2023г. по описа на същия съд , както и определение № 335/21.08.2023г. на ОС Сливен, постановено по НЧД № 336/2023г. Допуска съдебна реабилитация на осъдения А. С. Г. по отношение на осъждането му по НОХД № 335/2012г . по описа на ОС Сливен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: