Ключови фрази
отмяна по молба на трето лице * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение

? ? ? ? ? ? ?

Р Е Ш Е Н И Е

№ 480

София, 22.07. 2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА

СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 426 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 304 и чл. 303, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на Д. И. Д., А. И. Д. , В. В. Ч. и М. И. С., всички от гр. П., със съдебен адрес в гр. Б., адв. С от АК-Бургас, за отмяна на основание чл. 304, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд № 64 от 02.06.2009 г. по гр.д. № 84/2009 г. с което е оставено в сила решение № 123 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 53/2008 г. на Царевския районен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените от община П. срещу И. Н. Н. и С. Н. И., и двамата от гр. П., искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижими имоти от 25.04.2005 г., за осъждането им да предадат владението на имота на основание чл. 108 ЗС, както и предявените при условията на евентуалност иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора, съединен с иск за ревандикиране на имота.

Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК, като поддържат, че решението има сила и спрямо тях, независимо, че не са участвали като страна по делото. Обосновават наличието на това основание за отмяна с обстоятелството, че въззивното решение им се противопоставя в хода на предявени срещу тях искове от ответниците за заплащане на обезщетения за ползване на процесния имот без основание. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не са взети предвид нови писмени доказателства и обстоятелства от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че то се основава на неистинност на документ, на който се основава решението – чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, както и че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила съдебно решение, което му противоречи – чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Представят под опис 39 писмени доказателства. Подробни съображения са изложени в писмена защита от техния пълномощник адв. С от АК-Бургас.

Срещу въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение е депозирана и молба за отмяна от община П., представлявана от кмета Л. Д. Релевират се основания за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 1 и т. 4 ГПК. Представени са под опис 40 писмени доказателства. Подробни съображения за изложени в писмена защита от пълномощника адв. С от АК-Бургас .

Ответниците по молбите за отмяна И. Н. Н. и С. Н. И. и двамата от гр. П. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК и чрез пълномощника си адв. С от АК-София оспорват молбите за отмяна и молят като неоснователни те да бъдат оставени без уважение. Подробни съображения са изложени в писмена защита.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбите за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК.

Молбите за отмяна са подадени в законовия срок по чл. 305 ал. 1 ГПК.

Молбата за отмяна на Д. И. Д., А. И. Д. , В. В. Ч. и М. И. С. срещу въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение е процесуално недопустима по следните съображения :

Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита на трети лица срещу силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Като препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, нормата на чл. 304 ГПК свързва отмяната по молба на трето лице с необходимото другарство в двете му проявни форми – задължително и факултативно. Разглежданият случай не е такъв. Молителите не са участвали в производството по делото и нямат качеството на необходими другари на ищцовата община. Същите са били държатели на процесния имот, в който са изградили временни търговски обекти по силата на сключени договори с община П.. С атакуваното въззивно решение, което обвързва със сила на пресъдено нещо единствено и само участвалите в хода на производството страни, правата на молителите не са накърнени, тъй като те биха могли да продължат договорите си с новите собственици на процесния имот за ползването му или да сключат нови договори с тях, респ. правоотношенията да бъдат прекратени.

Въз основа на горното следва да се приеме, че молителите-физически лица не се легитимират от кръга на тези трети лица, които като участници в неделимо спорно правоотношение имат качеството на необходим другар и спрямо които влязлото в сила решение разпростира силата си на пресъдено нещо, поради което подадената от тях молба за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Молбата за отмяна на община П. разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения :

С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени изцяло предявените от община П. срещу И. Н. Н. и С. Н. И., искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижими имоти от 25.04.2005 г., за осъждането им да предадат владението на имота на основание чл. 108 ЗС, както и са отхвърлени предявените при условията на евентуалност иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за замяна, съединен с иск за ревандикиране на имота, като неоснователни. Съдът е приел, че предвид характера на договора за замяна, двустранен договор, при който страните се задължават да прехвърлят взаимно права на собственост върху вещи – недвижими имоти, същият е сключен на 25.04.2003 г., на основание чл. 35, ал. 2 ЗОбС, в редакцията му към 2003 г. по решение на ОбС П. и заповед на кмета на общината, при валидно изразена воля за замяна на процесните имоти и при липса на нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОбС, а доколкото продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, то и замяната с такава вещ не е нищожна и е породила правния си ефект. По отношение на предявените искове при условията на евентуалност за разваляне на договора за замяна, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съединен с ревандикационен по чл. 108 ЗС, съдът е приел, че не е доказано неизпълнение на договора, поради което този иск се явява неоснователен и е отхвърлен. Отхвърлен е и обусловеният от него иск за ревандикиране на имота.

По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови писмени доказателства или обстоятелства не са налице. Представените с молбата за отмяна на община П. многобройни писмени доказателства, в т.ч. и съдебни решения на различни инстанции, не са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Част от тях предхождат по време депозирането на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 53/2008 г. по описа на Царевския районен съд и които при полагане на дължимата грижа от страна на ищеца-молител са могли да бъдат представени своевременно при разглеждане на делото както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд. Друга част са съставени от община П., а останалите съдържат изявления на трети по процеса лица, но и в трите случая документите са се намирали в държане на общината, което предпоставя факта, че молителят е могъл да се снабди с тях по време на процеса при положена дължима грижа и добро водене на делото. Съгласно нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Необходимо е това обстоятелство или това ново доказателство, да не е могло да бъде известно на страната. Тя да е положила необходимите грижи за защита на своите интереси и въпреки това да не е била в състояние да открие въздигнатия като основание за отмяна факт или писмено доказателство, какъвто не е настоящия случай. Вън от това представените многобройни писмени доказателства, част от тях и неотносими в производството по отмяна, не удостоверяват факти, които са съществени за делото и биха обусловили правни изводи, различни от формираните в атакуваните съдебни решения. По-голямата част от представените документи се отнасят до доводи относно недействителност на извършената в полза на ответниците реституция на имотите, престирани от тях в процесната замяна. Наведени са доводи за извършено отчуждаване по реда на ЗПИНМ, предпоставящо друг ред и закон за реституция, както и са изложени твърдения за нищожност на решение № 49/19.10.2000 г. на ПК П. и за липса на годен титул за собственост на наследодателя на ответниците относно имот с пл. № 3* в кв. 11 по плана на гр. П.. Всички тези доводи и свързаните с тях доказателства е следвало да се правят и представят в хода на съдебния процес с оглед евентуалното им обсъждане по съществото на спора от решаващия съд, но не и в извънинстанционното отменително производство. Не е предмет на последното и направените отводи на съдии по реда на чл. 22 ГПК.

Ето защо, молбата на община П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд по грд. № 84/2009 г., с което е оставено в сила решението на Царевския районен съд по гр.д. № 53/2008 г., с което са отхвърлени изцяло предявените искове, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Не е налице и основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се установи по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В конкретния случай молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК – неистинност на документ, а именно АПОС 196/16.06.1999 г. Релевантното за случая е съблюдаване на тримесечния срок, който при тази хипотеза тече от момента на влизане в сила на решението, с което е установена по исков ред неистинност на документ или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизане на тази присъда в сила. Подобни документи с молбата за отмяна не са представени, а се навежда твърдение затова, че неистинността на документа е очевидна. Такива твърдения в случая са несъстоятелни, тъй като в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законът изисква в отделно производство с влязло в сила решение или чрез постановена присъда в наказателното производство да е установена неистинност на документа, обусловил решаващите изводи на съда, каквито в случая не са представени от молителя, поради което молбата за отмяна на община П. на това основание следва да бъде оставена без уважение.

В случая не е налице основание за отмяна и по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не е налице друго, влязло в сила съдебно решение, постановено преди атакуваното, между същите страни, за същото искане и на същото основание, което му противоречи. В тази насока молителят нито е посочил, нито е представил писмени доказателства. Представените съдебни решения са постановени между различни страни, на различни правни основания и не касаят тази отменителна хипотеза.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при упражняване на процесуалните си права, в случая в указания законов срок да обжалва въззивното решение, където да релевира касационните си основания за отмяната му. Следва да се отбележи, че разрешенията, дадени с ТР № 4/2009 г. на ОСГК на ВКС, не могат да послужат като основание за отмяна на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, а същите са задължителни за съдилищата по висящите производства.

При този изход на спора молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата направените разноски за настоящото производство в размер на 1000 лв. адвокатски хонорар.

По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д. И. Д., А. И. Д. , В. В. Ч. и М. И. С., всички от гр. П., със съдебен адрес в гр. Б., адв. С от АК-Бургас, за отмяна с правно основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд № 64 от 02.06.2009 г. по гр.д. № 84/2009 г. с което е оставено в сила решение № 123 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 53/2008 г. на Царевския районен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените от община П. срещу И. Н. Н. и С. Н. И., искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижими имоти от 25.04.2005 г., за осъждането им да предадат владението на имота на основание чл. 108 ЗС, както и предявените при условията на евентуалност иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора, съединен с иск за ревандикиране на имота.

Решението в тази част, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, в едноседмичен срок от съобщаването му.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Община П., представлявана от кмета Л. Д. , за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 1 и т. 4 ГПК, на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд № 64 от 02.06.2009 г. по гр.д. № 84/2009 г. с което е оставено в сила решение № 123 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 53/2008 г. на Царевския районен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените от община П. срещу И. Н. Н. и С. Н. И., искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижими имоти от 25.04.2005 г., за осъждането им да предадат владението на имота на основание чл. 108 ЗС, както и предявените при условията на евентуалност иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора, съединен с иск за ревандикиране на имота.

ОСЪЖДА Д. И. Д., А. И. Д. , В. В. Ч. и М. И. С., всички от гр. П. и община П. да заплатят на И. Н. Н. и С. Н. И., и двамата от гр. П., направените разноски за настоящото производство в размер на 1000/хиляда/ лева.

Решението в тази част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: