Р Е Ш Е Н И Е № 326 С. 13.01.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети декември, две хиляди и петнадесета година в състав: П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдия Е. В. гражданско дело № 4664/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 15048/11.08.2015 г. на Д. И. М., чрез адвокат А. С. от АК-С., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 724 от 24.09.2014 г. по гр.д.№ 2332/2014 г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове на молителя на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ срещу [фирма], [населено място], за признаване на незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение извършено със заповед № 110 от 03.04.2014 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Молителят се позовава на ново обстоятелство – отмяната на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания за предходни нарушения на трудовата дисциплина с решение по гр.д. № 758/2014 г. на Сливенски районен съд, влязло в сила на 16.06.2015 г., което счита, че е от съществено значение за делото и основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1, пр.1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна – [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт Н. Н. е подал писмен отговор, в който излага становище, че същата е неоснователна, тъй като отмяната на наложените на молителя по-рано дисциплинарни наказания не е ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не е от съществено значение за делото, което да промени крайните изводи на съда за тежестта на дисциплинарното нарушение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че молбата за отмяна е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новото обстоятелство трябва да е съществувало преди постановяване на решението, за да бъде взето предвид от съда и да е от съществено значение за изхода на делото, т.е. фактите от значение за спорното правоотношение да не са били взети предвид, но да са съществували към деня на приключване на устните състезания. В този случай, влязлото в законна сила съдебно решение ще е неправилно, тъй като няма да отразява обективно релевантните за спора обстоятелства, за което е предвиден реда за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 2332/2014 г. на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени исковете на молителя на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 21.05.2015 г. според чл.296, т.3 ГПК, тъй като касационната жалба против въззивното решение на окръжния съд, с което се потвърждават изводите за законосъобразност на уволнението не е допусната за разглеждане по същество с определение № 568/21.05.2015 г. по гр.д.№ 807/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. В молбата за отмяна, молителят се позовава на друго съдебно решение, с което са отменени наложените му по-леки дисциплинарни наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение”, което е влязло в сила от 16.06.2015 г. и поддържа, че това ново обстоятелство обективно не е могло да бъде взето предвид от ВКС при преценката му за допустимост на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, по реда на чл.288 ГПК. В случая, не е налице поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.1, пр.1 ГПК, тъй като отмяната на предхождащи уволнението на молителя дисциплинарни нарушения, независимо че е от значение за правния спор и не е било включено в доказателствения материал, не представлява ново обстоятелство от съществено значение за изхода на делото. Влязлото в сила съдебно решение за отмяна на по-леките дисциплинарни нарушения е постановено след окончателното приключване на спора за законността на уволнението, но е относимо към дисциплинарното минало на молителя, тъй като заличава наказанията на работника за извършени от него по-рано нарушения на трудовата дисциплина. Това ново обстоятелство, обаче, не може да промени крайните изводи за тежестта на извършеното нарушение от безпричинното напускане на работното място, задействането на авариен бутон, с което е предизвикал спиране на работния процес и намесата на работник по поддръжката, което поведение само по себе си представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Преценката за тежестта на допуснатото дисциплинарно нарушение се основава на всички обстоятелства за характера на изпълняваната работа, степента на отговорност при изпълнението на възложените задачи и значимостта от неизпълнението, като в случая определящо е субективното отношение към трудовия процес, а именно, безпричинно препятстване на работата осъществявана в предприятието, което поведение дава основание да се ангажира дисциплинарната отговорност на работника и в този смисъл е без значение дали са му били налагани наказания за други нарушения. От друга страна, за молителя не е имало фактическа или процесуална пречка да иска попълване на доказателствения материал по делото с такива обстоятелства, които да опровергаят констатациите на работодателя за извършените тежки нарушения и са го мотивирали да му бъде наложено дисциплинарно уволнение. При липсата на уважителни причини за процесуалното бездействие на страната по делото да установи фактите, на които основа своите доводи или възражения, не може да се приеме, че отмяната на предхождащи уволнението по-леки наказания е от съществено значение за изхода на делото и при разглеждането им по същество биха довели до различни фактически и правни изводи на съда. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение на Сливенския районен съд по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. М., чрез адвокат А. С., с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на влязлото в сила решение № 724 от 24.09.2014 г. по гр.д.№ 2332/2014 г. на Сливенски районен съд. П.: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.