Ключови фрази

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 193
гр. София, 04.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 609 /2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. П. П. срещу решение № 564 от 17.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2103/2021 по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 261837 от 28.06.2021 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 5167/2020 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. П. П. срещу община Пловдив иск по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 4 000 лв. до пълния претендиран размер от 8 000 лева.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1. Правилно ли е обезщетението да засяга само физическите болки и страдания, търпени от травмата или следва да се вземат под внимание всички онези ограничения, притеснения, стрес, които съпровождат ежедневието на пострадалия ?
2. Какво подлежи на обезщетяване – факта на злополуката или всички болки, страдания, ограничения, стрес, които са последици от нея ?
3. Защо размерът на обезщетението следва да зависи не от конкретните последици и ограничения на живота, който следва от злополуката, а от „технологията“ на причиняването му? Защо размерът следва да се определя от това дали се касае за умишлено или непредпазливо деяние? Трябва ли обезщетенията срещу действия или бездействия на конкретни физически лица да бъдат различни от тези, причинявани от държавата и общините?
Ответникът по касация [община] с подадения отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:
Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
За да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане е уважен, въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на касационно обжалване е решението на въззивният съд в частта му, с която е потвърдено решението на районния съд за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 4 000 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 25.08.2019г. ищцата се е спънала на компрометирана от корени на дървета тротоарна настилка и паднала, при който инцидент е получила счупване на лява раменна кост. Въз основа показанията на свидетелите и заключенията на двете съдебно- медицински експертизи, въззивният съд е приел, че претърпените от ищцата болки и страдания се характеризират с висок интензитет в първия момент след инцидента, като липсата на разместване ограничава до известна степен болката, но тя все пак е със значителна интензивност, че болките са отшумявали бавно, че ищцата е изпитвала значителни затруднения и в бита си за период от около 2- 3 месеца. Съдът е направил извод, че сумата от 4 000 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея болки и страдания. Съдът е посочил, че търпените от ищцата затруднения през периода на възстановяването се дължат освен на инцидента от 25.08.2019г. и на инвалидизацията й, заради ампутацията на първи и пети пръсти на дясната ръка, както и че е налице пълно възстановяване от претърпяната травма и няма неблагоприятни последици за костната система на ищцата.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора първи и втори правни въпроси, отнасящи се до приложението на чл. 52 ЗЗД, които конкретизирани от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточнят в следния смисъл: " Какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди при деликт?". Този правен въпрос е относим към правния спор, разгледан е от въззивния съд и е от значение за решаващите му изводи при определяне размера на обезщетението. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и с посочените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК –решение № 202 / 24.06.2015 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 6375/2014 г., решение № 133 / 02.10.2015 г. по т. д. № 2745/2014 г. на ВКС, І т. о., поради което по този правен въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, поради което не следва да заплаща държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 564/17.11.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 2103/2021 по описа на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 261837/28.06.2021 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 5167 / 2020 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от К. П. Пашова срещу [община] иск по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 4 000 лева до пълния претендиран размер от 8 000 лева.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание .
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.