Р Е Ш Е Н И Е № 346 София, 02 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора М.ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1165/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Б. В. К. срещу въззивно решение № 103 от 26.03.2012г. по внохд № 86/12г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.отделение,4-ти състав,с което е потвърдена присъда от 04.07.2011г. по нохд № 5743/2009г. по описа на СГС,4-ти състав ,нак.отделение. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа,че при постановяване на решението и присъдата е допуснато нарушение на закона. Прави се искане за отменяване на съдебния акт и признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.Не е допуснато нарушение на материалния закон.Подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя-подсъдим за виновен в това,че на 28.11.2008г. около 15.30ч. в гр.София,ул.”Велчо Атанасов” пред блок № 36а,отнел чужди движими вещи-златен пръстен,тип „халка” на стойност 120 лева и златна гривна на стойност 208.00 лева общо вещи на стойност 328.00 лева от владението на В. Н. И. с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила и грабежа представлява опасен рецидив,поради което и на основание чл.199,ал.1 т.4 вр.с чл.198,ал.1 пр.1 вр.с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в ЗАТВОР. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението с което е потвърдена присъдата е правилно и законосъобразно. Доводът за нарушение на материалния закон е поддържан пред въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е дал отговор и е изложил съображения,защо не го приема. Мотивите на съда са пространни,убедителни и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Правилно е прието,че обвинението срещу подсъдимия е доказано от фактическа и правна страна.Законосъобразен е и извода,че неправомерните действия на подсъдимия изпълват състава на престъплението грабеж.По делото е изслушана пострадалата св.В. И.,която е потвърдила депозираните показания на досъдебното производство.Същата подробно е разказала за инцидента, и извършените от подсъдимия действия спрямо нея.Установено е,че спирайки рязко автомобила си до пострадалата и след въпрос къде крие сина си,подсъдимият я хванал за дясната ръка и издърпал със сила пръстена от ръката й.На опита да си го върне обратно,дърпайки подсъдимия за блузата, подсъдимият успял да дръпне и скъса гривната на лявата ръка на пострадалата.Свидетелката се опитала да отвори лявата предна врата на автомобила,при което подсъдимият отваряйки последната , убол пострадалата с неустановен предмет в областта на прасеца.След това от автомобила излязла св. К.,която нападнала пострадалата.На мястото пристигнал съпругът на пострадалата св. Е. И. ,който видял съпругата си и свидетелката да си разменят удари и реплики.Виждайки И.,К. се върнала в автомобила на подсъдимия и двамата се отдалечили от местодеянието. При така установените фактически положения,приети от съдилищата,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,изводът,че подсъдимият е извършил престъплението грабеж е правилен.На първо място е налице отнемане на вещи с употреба на сила,каквато съставлява хващането на ръката и издърпването на пръстена,както и дърпането и скъсването на гривната от лявата ръка на пострадалата.Действията на подсъдимия са извършени без съгласието на пострадалата,която се опитала да си върне отнетите й вещи.Грабежът е съставно престъпление,което включва не само отнемане,но и употреба на сила за постигане на неправомерния резултат.В случая обосновано е прието,че инкриминираното деяние съставяла грабеж по смисъла на чл.198 НК,който предвид обстоятелството,че е извършен при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,ал.1 б.”а” и „б” НК,правилно е квалифициран като престъпление по чл.199,ал.1 т.4 НК. При извършената проверка не се установи съдилищата да са нарушили разпоредбите на чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК.Доказателствата са събрани при спазване на процесуалните правила,а изводът за виновно,противоправно деяние е направен след пълен и цялостен анализ на всички относими към предмета на деянието доказателства. Авторството е доказано от съвкупния доказателствен материал,поради което, като е потвърдил извода ,че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние и деянието е съставомерно по повдигнатото обвинение,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона.Приложен е този закон,който съответства на приетите за установени фактически положения по делото.Не е допуснато нарушение по чл.348,ал.2 вр.с ал.1 т.1 НПК,което да обуславя отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия. Съответно не тежестта на деянието ,както и на данните за личността на дееца е и наложеното наказание,определено в минималния предвиден в чл.199,ал.1 т.4 НК размер от пет години лишаване от свобода.Не са налице условията на чл.55НК,които да обуславят наказание под законовия минимум. Решението е законосъобразно и правилно и следва да се остави в сила. Воден от изложените мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 103 от 26.03.2012г. по внохд № 86/12г. по описа на Софийския апелативен съд,4-ти състав,нак. отделение,с което е потвърдена присъдата на Софийския градски съд по нохд № 5743/2009г. постановена на 04.07.2011г.от 4-ти нак.състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: