Ключови фрази
Частна касационна жалба * етажна собственост * доказателства и доказателствени средства * свидетелски показания * предмет на доказване


4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№312

С., 26.09.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 4061 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба на Х. Г. Ч. в качеството му на управител на Етажна собственост на сграда № 2 в местността „С.” по плана на [населено място], обл.Б., чрез пълномощника му адвокат Л. А., против определение № 1127 от 14.03.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 164 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено определение № 5171/21.11.2013 г. по гр.д. № 1119/2013 г. но Районен съд-Разлог за прекратяване производството по делото поради недопустимост на исковата молба.
Г. П. С.-Ч. и [фирма], [населено място] оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не са изразили становище в настоящото производство.
За да постанови атакуваното определение, Окръжен съд-Благоевград е констатирал, че първоинстанционният съд е приел, че е предявен иск извън преклузивния 30 – дневен срок по чл.40 З., поради което е процесуално недопустим. Счел е, че от представеното по делото съобщение за изготвен протокол от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС е видно, че със същото се уведомяват етажните собственици, че има изготвен протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС, състояло се на 12.08.2013 г., а от Протокол от 13.08.2013 г. се установява, че на 13.08.2013 г. в 09.10 ч. съобщението за изготвянето на Протокола от проведеното общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС, състояло се на 12.08.2013 г. е поставено на видно и общодостъпно място, а именно на входната врата в ЕС. Приел е, че представеният по делото протокол за поставено съобщение по реда на чл. 16, ал.7 З. отговаря на изискванията, поставени от закона. Същият е подписан от управителя на ЕС съгласно Удостоверение с изх.№ 94-02-8261-1/15.08.2013 г. /на л.16 от първоинстанционното дело/, както и от един свидетел – собственик в ЕС – Г. М. Ц., който попада в лицата, които имат право да положат втори подпис върху протокола по чл.16, ал.7 от З.. Направен е извод, че срокът по чл.40, ал.2 от З. за атакуване на незаконосъобразно решение на общото събрание е започнал да тече на 13.08.2013 г. и към датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.10.2013 г., същият е изтекъл.
За неоснователни са приети доводите в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, поради недопускане от първоинстанционния съд на гласни доказателства за установяване на обстоятелството дали е имало залепен протокол за оповестяване на протокола от общото събрание, проведено на 12.08.2013 г., като е възприета практиката на ВКС по Решение № 295 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 212/2012 г., I г.о., ГК, според която “съгласно разпоредбата на чл.13, ал.4 от З. поканата се смята за връчена, когато се залепи на външната врата на самостоятелния обект в сградата в сроковете по ал.1. Залепването на поканата се удостоверява с протокол, в който се отбелязва обстоятелствата, поради което поканата не се връчва лично, датата и часа на залепването й. Този ред за уведомяване се прилага и при съобщаването на изготвения протокол на проведеното общо събрание. Събирането на гласни доказателства за факт, за който законът изисква да се удостовери чрез съставяне на писмен документ, е нарушение на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.”
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1.Какви обстоятелства доказва съобщението за изготвяне на протокола от ОС /чл.16, ал.7, изр.първо З./ и протокола за поставяне на това съобщение /чл.16, ал.7, изр.второ З./, които са в обикновена писмена форма и не се съставят от официални органи, а от собственици в сградата в режим на етажна собственост, т.е. може ли да се приеме от съда, че при положение, че в протокола за поставяне на това съобщение /чл.16, ал.7, изр.второ З./ е записано, че същия е зелепен на видно място в сградата и това е подписано от едни свидетел, то същия наистина е бил залепен и
2. може ли да се допускат гласни доказателствени средства за доказване на обстсоятелството, че такова съобщение по чл.16, ал.7, изр.първо З. не е залепяно на сградата.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, доколкото отговорът му е даден в нормата на чл.16, ал.7 З..
Вторият въпрос е свързан с решаващите мотиви на съда, че е недопустимо установяване на обстоятелството дали е имало залепен протокол за оповестяване на протокола от общото събрание със свидетелски показания и съответно с извода, че искът е предявен след срока по чл.40 З. и по него следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Съгласно чл.164, ал.1 ГПК със свидетелски показания могат да бъдат установявани всякакви юридически и доказателствени факти освен изрично изключените в чл.164, ал.1, т.1–т.6 ГПК. Следователно свидетелските показания като доказателствено средство са недопустими само по изричното разпореждане на правна норма. Чл.16, ал.7, изр.второ З. предвижда писмена форма – протокол – за доказване обстоятелството, че е изготвен протокол от общо събрание на етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост. Следователно обстоятелството кога е изготвен протокола от проведено общо събрание на етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост и съответно от кога започва да тече срока по чл.40, ал.2 З. може да бъде установено само с писмени доказателства, но не и със свидетелски показания, поради забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Именно в този смисъл е и тълкуването по Решение № 295 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 212/2012 г., I г.о., ГК, на което се е позовал въззивния съд. Това тълкуване обаче е неотносимо към настоящия случай, в който чрез гласните доказателства се цели не установяване на обстоятелство, за което законът изисква писмен документ, а установяване на факта, че протоколът по чл.16, ал.7 З. не е бил залепен на посочената дата и на указаното в него място. Твърденият отрицателен факт не попада в нито една от хипотезите на чл.164, ал.1, т.1-т.6 ГПК, поради което е допустимо установяването му с гласни доказателства.
В обобщение въззивното определение е неправилно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, поради отказа на съда да съдере поисканите от ищеца и допустими за установяване на твърдения факт, че протоколът по чл.16, ал.7 З. не е бил залепен на посочената в него дата и място. Искането за събиране на гласни доказателства е своевременно заявено с частната жалба, доколкото първоинстанционният съд е прекратил делото без да даде възможност на ищеца да се запознае с представения с отговора на исковата молба протокол по чл.16, ал.7 З.. Атакуваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на Окръжен съд-Благоевград за произнасяне по частната жалба след допускане и събиране на поисканите гласни доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1127 от 14.03.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 164 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ОТМЕНЯ определение № 1127 от 14.03.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 164 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ВРЪЩА делото за на Окръжен съд-Благоевград за произнасяне по частната жалба след събиране на поисканите гласни доказателства за установяване на твърдения факт, че протоколът по чл.16, ал.7 З. от 13.08.2013 г. не е бил залепен на посочената в него дата и място.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: