О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 17 София, 18.01.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 2730 /2020 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. К., К. И. К. и С. И. К. против решение № 146 от 05.06.2020 г. по гр.д.№ 91/2020 г. на Врачански окръжен съд, с което е отменено решението № 317 от 09.12.2019г.по гр.д.№ 370/2019 г.на РС-Козлодуй, с което е отхвърлен иска за делба, предявен от касаторите против В. Ц. А., Ц. М. Ц., В. М. З. и К. Х. П. на следните недвижими имоти: - нива от 22,180 декара, трета категория, местност „Т.” - лозе от 0,250 декара, трета категория, местност „В.”, - лозе от 0,250 декара, трета категория, местност „В.”, всички, находящи се в землището на [населено място], обл.В., и вместо това същия иск е отхвърлен, като имотите са описани в актуалният си вид, съгласно действащата КК на [населено място].,обл.В., както следва: 1/Нива от 8,250 дка в м.”О.”, имот .... по плана за земеразделяне, с идентификатор .... по КККР от 8251 кв.м.; 2/Нива от 8,250 дка в м.”О.”, имот № .... по плана за земеразделяне с идентификатор .... по КККР от 8251 кв.м.; 3/Лозе от 0,250 дка в м.”В.”, имот № .... по плана за земеразделяне с идентификатор .... по КККР с площ 250 кв.м.; 4/Нива от 5,680 дка в м.”О.”, имот № .... по плана за земеразделяне с идентификатор № .... по КККР с площ 5681 кв.м.; 5/Лозе от 0,250 дка в м.”В.,имот № .... по плана за земеразделяне с идентификатор.№ .... по КККР, с площ от 249 кв.м. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на чл. 343 ГПК и отказ на съда да обсъди и разгледа довода за нищожност на делба поради неучастие на съсобственици, чийто пряк наследодател е заявил нищожен отказ от наследство. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и т.3 и ал.2 ГПК. Формулирани са два въпроса: 1.допустимо ли е в делбено производство, черпещо основание от решение за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, решаващият състав да игнорира решението за възстановяване на земеделските земи на поземлената комисия с аргумент, че следва да се проведе преюдициално производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ; 2.допустимо ли е в делбено производство, решаващият състав да не се произнесе по възражение на страни в процеса за нищожност на делба и отказ от наследство, които са правопораждащият факт за изменението на съсобствениците с индивидуални такива, площите и идентификаторите на съсобствените имоти, възстановени им с решение по ЗСПЗЗ. Твърди се противоречие с Р № 262/06.07.2010 г. по гр.д.№ 317/2009 г. на ВКС, ІІ гр.о. и Р № 167 от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 1889/2013 г. на ВКС, І гр.о. и на определение по чл. 288 ГПК. Ответникът по касация Ц. М. Ц. оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като към настоящия момент не е налице съсобственост на процесните имоти с ищците, а част от тях са собственост на трети лица. Останалите ответници не вземат становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Страните са наследници на Ц. П. А., починал на 07.09.1982 г. Ищците са наследници на неговата дъщеря В. Ц. М., починала 12.05.2006 г. Ответникът В. Ц. е негов син. Ц. М. Ц. и В. М. З. са наследници на сина му М., починал 10.12.1997 г., а ответникът К. Х. е син на сина на общия наследодател П., починал на 21.12.1998 г. С протокол № .... от 23.04.1993 г. е признато правото на възстановяване на наследници на Ц. П. А. върху трите земеделски имота, описани по-горе, за които се е произнесъл РС. На 28.04.1993 г. е сключен договор за доброволна делба на основание чл. 17, ал.2 ЗСПЗЗ /отм. ДВ бр. 99/2002 г. на трите признати за възстановяване имота между М., В. и П. А. / синовете на общия наследодател/ Дъщерята не е участвала, като ответниците обосновават това с „отказ от наследство“, вписан в дневника за заверки на кметството. Съобразявайки се с този договор, съгласно нормата на чл. 17, ал.2 ЗСПЗЗ, ПК е издала отделни решения за възстановяване на земеделските имоти, както следва: Решение № 1495Р от 30.09.1997 год. на Поземлена комисия [населено място], с което е възстановен на М. Ц. А. нива от 8,250 дка в м.”О.”, имот .... по плана за земеразделяне; Решение № 1497Р от 30.09.1997 год. на същата ПК, с което са възстановени на П. Ц. П. нива от 5,680 дка в м.”О.”, имот № .... по плана за земеразделяне и лозе от 0,250 дка в м.”В.,имот № .... по плана за земеразделяне. С Решение № 1496Р от 30.09.1997 год. на Поземлена комисия [населено място] е възстановено правото на собственост на ответника В. П. А. върху нива от 8,250 дка в м.”О.”, имот № .... по плана за земеразделяне и лозе от 0,250 дка в м.”В.”, имот № .... по плана за земеразделяне. В. А. се е разпоредил с възстановените му имоти с н.а. № .... г. в полза на третото лице В. К. К.. Възстановените имоти на имоти на П. П. - № .... (лозе) и № .... (нива) са възложени с постановления от 02.06.2017 год. по изп.д.№ 500/ 2016 год. на ДСИ при РС Козлодуй в собственост на същото трето лице В. К. К.. Така първият извод на въззивният съд е, че тези три имота са собственост на трето лице, т.е. не са съсобствени между страните. Въззивният съд е приел, че отказът от наследство, направен от наследницата В. М. е нищожен, тъй като не е извършен по предвидения за това ред в ЗН, т.е не е вписан в особена книга на РС по местооткриване на наследството, съгласно чл. 52 ЗН, който препраща към чл. 49, ал.1 ЗН. Като последица, съдът е приел, че е нищожна и доброволната делба, извършена от наследниците на Ц. П. А. поради неучастие в нея на всички наследници.- чл.75 ал.2 ЗН. При тези изводи, въззивната инстанция е приела, че между страните е налице спор за материално право по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, който трябва да бъде решен извън и преди делбеното производство. Позовал се е на константната съдебна практика, според която е недопустимо съединяване на спор за материално право с делбено производство. Едва при положителен за въззивниците изход на производството по спора за материално право, в който ще установят със сила на присъдено нещо нищожността на доброволната делба и отказа от наследство на В. Ц. М., респективно. че процесните имоти не са собственост на отразените в делбата и скиците лица, а са собственост на общия наследодател, предявения от ищците иск за делба би бил основателен. Действително съдебната практика приема, че, е недопустимо в делбеното производство да се разглежда спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, защото с иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ само се установява правото на собственост към минал момент - включването на земите в ТКЗС, а собствеността се възстановява с решението на Поземлената комисия, което има конститутивно действие по отношение на обекта на собствеността и спрямо лицата, на които се възстановява, а решението по допускане на делбата има конститутивно действие. Затова се приема, че спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ – кому принадлежи правото на собственост не може да се разгледа в делбеното производство. Промяната на субектите, в чиято полза настъпва реституцията става след постановяване на решението на Поземлената комисия по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ на основание решението, с което е уважен иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ /Р. № 51 от 12.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 681/2001 г., I гр. о., Р. № 503 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4087/2008 г., III г. о./ В настоящия случай обаче между страните не е налице спор, че заявените за възстановяване като наследствени имоти са принадлежали на общия наследодател към момента на колеттивизацията. За тях правото на възстанвяване с решение по чл. 14, ал.1 т.2 ЗСПЗЗ е признато на всички наследници, но преди постановяване на решението по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ, наследниците са извършили делба по чл. 17, ал.2 ЗСПЗЗ /отменен 2002 г./ Ищците твърдят, че тази делба е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН поради неучастие на наследник, чийто отказ от наследство е нищожен. Относим към спора е втория въпрос, дали съдът може да обсъжда този довод в производство по делба и да основава твърдението си за наличие на съсобственост на него. Той определя и изхода от спора. Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса може ли в делбено производство да се обсъжда довод за нищожност на доброволна делба по чл.17, ал.2 ЗСПЗЗ / отм. 2002 г./, извършена след решение по чл. 14, ал.1 т.2 ЗСПЗЗ /отм/, въз основа на която са постановени решения по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ за всеки от съделителите по отделно, съобразно уговореното в делбата. По него не е налице съдебна практика. Цитираните от касатора Р № 262/06.07.2010 г. по гр.д.№ 317/2009 г. на ВКС, ІІ гр.о. и Р № 167 от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 1889/2013 г. на ВКС, І гр.о. не разглеждат подобен казус, в който е била извършена делба по този текст. Видно от мотивите на първото решение, делбата е проведена след влязло в сила решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, а второто решение разглежда възраженията, които могат да бъдат разгледани в делбеното производство по принцип, съгласно чл. 343 ГПК, но не разглежда специфичният въпрос, когато след решение по чл. 14, ал.1 т.2 ЗСПЗЗ е извършена делба по чл.17, ал.2 ЗСПЗЗ /отм/, въз основа на която са постановени решения по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ за всеки от съделителите по отделно, съобразно уговореното в делбата. Затова се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, а не на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 146 от 05.06.2020 г. по гр.д.№ 91/2020 г. на Врачански окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. И. К., К. И. К. и С. И. К.. Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв. и да представят квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: