2 Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 26.03. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 631 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. В. срещу решение от 16.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 11602/2010 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, като е потвърдено решение от 03.08.2010 г. по гр. дело № 7768/2010 г. на Софийския районен съд (СРС), са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу М. (МВР) искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания и се излагат доводи и съображения за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че не намира опора в закона, приетото от въззивния съд, че съгласно § 64 (в сила от 24.11.2009 г.) от ПЗР на ЗИД на ЗМВР, служителите на закритото М. на извънредните ситуации (МИС), които отговарят на съответните изисквания, само по тяхно искане могат да бъдат назначени в МВР. Сочи се като неправилен и изводът на СГС, че администрацията, в която е работил касаторът-ищец е закрита, като се поддържа, че този извод е в противоречие с посочената по-горе правна норма, както и с чл. 52д от ЗМВР и чл. 123 от КТ. К. излага и оплакване, че въззивният съд не обсъдил доводите му, че председателят на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на МИС няма компетентност да прекратява трудови договори. В съдебното заседание и в писмена защита се излагат и допълнителни съображения; жалбоподателят претендира и присъждане на направените разноски по делото. Ответното МВР не е подало отговор на касационната жалба в срока за това; не излага становище и в съдебното заседание. С определение № 10/04.01.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по следните три материалноправни въпроса: 1) налице ли е правоприемство на страната на работодателя по смисъла на чл. 123 от КТ при преразпределяне на функции и преминаване на активите, пасивите, правата и задълженията от закрито държавно учреждение към друго, съществуващо държавно учреждение; 2) компетентен ли е председател на комисия, която не е страна по трудово правоотношение, да прекрати същото; и 3) възможно ли е когато правна норма (§ 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР в сила от 24.11.2009 г.) предвижда безусловно преназначаване на служители, да се търси изрично тяхно волеизявление за това. По първия въпрос касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, а по останалите два – на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно между страните по делото, че касоторът-ищец е работил в Министерството на извънредните ситуации (МИС), Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита”, Териториална дирекция „Гражданска защита” - К., на длъжност „главен специалист - спасител”, по силата на трудов договор от 10.11.2008 г. С решение от 27.07.2009 г. (обн. в ДВ, бр. 60/30.07.2009 г.) на Народното събрание (НС) за приемане структура на Министерския съвет, е закрито МИС, като е възложено на Министерския съвет (МС) да уреди всички правоотношения във връзка с преобразуването и закриването на министерства. В изпълнение на това решение е издадено ПМС № 190/30.07.2009 г., с което е назначена комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на МИС, като с чл. 3 от това ПМС е дадено правомощие на председателя на комисията да уреди служебните и трудовите правоотношения със служителите на закритото министерство. Със заповед № ЧР-01-2433/14.12.2009 г. на председателя на комисията, на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Въззивният съд е приел, че доколкото по силата на § 63 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР в сила от 24.11.2009 г., МВР е изцяло правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на закритото МИС, а процесната заповед е издадена след влизане в сила на този ЗИД на ЗМВР, то МВР притежава пасивна легитимация по предявените по делото искове. От друга страна, при тълкуване на разпоредбата на чл. 3, т. 3 от ПМС № 190/30.07.2009 г., въззивният съд е приел, че под „уреждане” на служебните и трудовите правоотношения със служителите на закритото МИС, което е възложено на председателя на комисията по това ПМС, законодателят е имал предвид и тяхното прекратяване. При тълкуване на разпоредбата на § 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР в сила от 24.11.2009 г., въззивният съд е приел, че служителите на закритото МИС, които отговарят на съответните изисквания, могат да бъдат назначени в МВР, без конкурс или без да се съблюдават специфичните условия по закона, само по тяхно искане, т.е. преназначаването не става автоматично, а по искане на служителя, тъй като специалният закон не предвижда автоматично преминаване на служебните и трудовите правоотношения от закритото МИС към МВР, а само дава посоченото предимство при назначаване – без провеждане на задължителен конкурс и без да се спазват специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗМВР, като всички останали изисквания по чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР следва да са налице по отношение на тези служители, по аргумент за противното. СГС е приел и че администрацията, в която е работил ищеца, безспорно е закрита и по делото не се поддържа той да е искал (заявявал) преназначаване в МВР при условията на § 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР в сила от 24.11.2009 г., с оглед на което е достигнал до извода, че не е налице правоприемство по смисъла на някоя от нормите на чл. 123 от КТ. По тези съображения въззивният съд е приел и крайните си изводи, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена при наличие на условията по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, а предвид неоснователността на главния иск, неоснователни са и акцесорните претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК по делото, първият материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното от касатора, решение № 178/18.02.2000 г. по гр. дело № 1132/1999 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г. В него е прието, че при преобразуване на две държавни учреждения чрез преминаване на активите и пасивите на едното от тях към другото, е налице хипотеза на чл. 123 от КТ, при което трудовите правоотношения с работниците и служителите се запазват такива, каквито са били към момента на промяната, което става по силата на закона. Настоящият състав на ВКС, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК, намира за правилно разрешението, дадено с това решение на ВКС. В случаите, когато се закрива дадено държавно учреждение и негови функции и дейности, активи и пасиви, и права и задължения преминават към друго – съществуващо или новообразувано държавно учреждение, е налице правоприемство на страната на работодателя съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, по силата на която съществуващото или новообразуваното държавно учреждение – правоприемник, става страна –работодател по заварените трудови правоотношения със закритото държавно учреждение – на мястото на последното. Такова правоприемство на страната на работодателя по чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ е налице, и между закритото МИС и МВР. До закриването му с решението от 27.07.2009 г. на НС (обн. в ДВ, бр. 60/30.07.2009 г.), МИС, чрез своята Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита”, осъществява редица дейности, посочени в чл. 71 (сега отменен) от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от ПМС № 190/30.07.2009 г. за назначаване на комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на МИС, изпълнението на законово възложените функции и задачи (включително тези по чл. 71 от ЗЗБ) и финансирането на административните структури на закритото МИС продължават „по досегашния ред” до приемането на съответните законодателни промени. Съгласно § 63 (в сила от 24.11.2009 г.) от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 93/24.11.2009 г.), МВР е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на закритото МИС, т.е. между двете министерства е налице пълно универсално правоприемство, считано от 24.11.2009 г. С § 64 (в сила от 24.11.2009 г.) от ПЗР към същия ЗИДЗМВР (съгласно която разпоредба, служителите по трудови правоотношения с МИС, които осъществяват функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 към датата на влизане в сила на решението от 27.07.2009 г. на НС (обн. в ДВ, бр. 60/30.07.2009 г.), се назначават в МВР без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗМВР) е уредено и правоприемството по чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ между двете министерства, също считано от 24.11.2009 г. Този извод следва и от уреденото със същия ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 93/24.11.2009 г.) прехвърляне на дейности между тях, а именно: Съгласно чл. 7, т.т. 9, 10 и 11 (в сила от 25.12.2009 г.) от ЗМВР, основни дейности на МВР стават: защита при бедствия, подпомагане и възстановяване, ресурсно осигуряване и приемане на помощи по ред, определен със закон; координация на действията на единната спасителна система съгласно ЗЗБ; приемане, обработка и регистриране на спешни повиквания към ЕЕН 112 и обмен на информация със службите за спешно реагиране. С чл. 10, т. 7 (в сила от 25.12.2009 г., сега отменена) от ЗМВР, в структурата на МВР – сред неговите главните дирекции е включена и Главна дирекция „Гражданска защита”. В чл. 52д (също в сила от 25.12.2009 г., сега отменен), ал. 1 от ЗМВР тя е определена като национална специализирана структура на МВР за изпълнение на задачи по защита при бедствия при условията и по реда на ЗМВР и на ЗЗБ; като в ал. 2 на чл. 52д са изброени дейностите, които извършва тази главна дирекция и те съвпадат с уреденото в отменения чл. 71 от ЗЗБ относно Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” на закритото МИС. Впоследствие – със ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 88/09.11.2010 г.) Главна дирекция „Гражданска защита” и Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” на МВР са закрити, като на тяхно място е създадена, съществуващата понастоящем Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, която, съгласно чл. 52г (в сила от 01.01.2011 г.) от ЗМВР, е национална специализирана структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, спасяване и защита при бедствия. От така даденото разрешение на първия материалноправен въпрос следват и отговорите на останалите два материалноправни въпроса. Трудовото правоотношение може да бъде едностранно прекратено на законоустановените основания за това, само от страните по него – работодателя, респ. – работника или служителя. Когато работодател е държавно учреждение, компетентен да прекрати трудовото правоотношение с негови работници или служители е съответният негов орган, осъществяващ работодателските функции, съгласно съответния нормативен акт, като поначало това е негов едноличен (но понякога и колегиален) орган на управление и представителство, а в повечето случаи той е и държавен орган, респ. орган на изпълнителната власт. При закриване на държавно учреждение – работодател и при прекратяване правомощията на неговия орган на управление и представителство, с нормативен акт работодателските функции могат да бъдат възложени временно и на друг орган – до ликвидиране дейността и имуществото на закритото учреждение, респ. до поемането им от друго държавно учреждение – правоприемник, което правоприемство също се урежда с нормативен акт. Последната хипотеза е налице и при закриването на МИС, чийто универсален правоприемник, съгласно § 63 (в сила от 24.11.2009 г.) от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 93/24.11.2009 г.), е МВР, което е негов правоприемник, и в качеството му на работодател, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, във вр. с § 63 и § 64 (в сила от 24.11.2009 г.) от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 93/24.11.2009 г.), считано от 24.11.2009 г. Комисията, назначена с ПМС № 190/30.07.2009 г., нейните правомощия по чл. 2 и правомощията на председателя й по чл. 3 от това ПМС, очевидно имат временен характер. Правомощието на председателя на комисията по чл. 3, т. 3 от същото ПМС, „да урежда” трудовите правоотношения със служители на закритото МИС, несъмнено включва и възможността за прекратяване на тези трудови правоотношения от страна на работодателя на установените от закона основания за това (аргумент за това е и разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от същото ПМС, предвиждаща възможността за изплащане от бюджета за 2009 г. на закритото МИС на обезщетения при такова прекратяване). Това правомощие по чл. 3, т. 3 от ПМС № 190/30.07.2009 г. председателят на комисията, обаче е могъл да осъществява до настъпването на правоприемството между закритото МИС и МВР по чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, във вр. с § 63 и § 64 (в сила от 24.11.2009 г.) от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 93/24.11.2009 г.), а именно – до 24.11.2009 г. Запазването на трудовите правоотношения с работниците и служителите при промяна на работодателя по чл. 123 и чл. 123а от КТ става по силата на самия закон (ex lege), като за това не е необходимо волеизявление, нито от страна на работника или служителя, нито от страна на новия работодател. Разпоредбата на § 64 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 93/24.11.2009 г.), която урежда конкретния обхват на правоприемството по чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ между МИС и МВР, и прецизира настъпването на същото, като за яснота изрично дерогира изискването за провеждане на конкурс и специфичните изисквания по чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗМВР при назначаване на служители в МВР, очевидно не би могла да въвежда – в противоречие с императивните правни норми на чл. 123 от КТ – изискване преназначаването на служителите от МИС в МВР да става само при изрично тяхно искане. При извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК, с оглед горните разрешения на поставените по делото материалноправни въпроси, настоящият съдебен състав намира следното: Въззивният съд правилно е приел, че като универсален правоприемник на закритото МИС съгласно § 63 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 93/24.11.2009 г.), МВР притежава пасивна легитимация по предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В противоречие с това, обаче, СГС неправилно е приел, че между двете министерства не е налице правоприемство по смисъла на някоя от нормите на чл. 123 от КТ. Както вече беше посочено, такова правоприемство на страната на работодателя в случая е налице, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, във вр. с § 63 и § 64 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 93/24.11.2009 г.), считано от 24.11.2009 г. С оглед на това, неправилен и в противоречие с приетото по-горе разрешение на третия материалноправен въпрос по делото, е и изводът на въззивния съд, че съгласно § 64 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 93/24.11.2009 г.), за преназначаването в МВР на служителите по трудови правоотношения със закритото МИС, е било необходимо тяхно изрично искане. Неправилно е прието в обжалваното решение и че е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ (закриване на предприятието) за уволнението на ищеца. Както беше посочено, дейността и функциите, осъществявани от закритото МИС, чрез неговата Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита”, към която е работил ищецът, са продължили да се осъществяват от правоприемника МВР – първоначално от Главна дирекция „Гражданска защита” на МВР, а впоследствие – от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР. Неправилно въззивният съд е приел и че заповед № ЧР-01-2433/14.12.2009 г. на председателя на комисията, назначена с ПМС № 190/30.07.2009 г., с която заповед е извършено уволнението на ищеца, считано от 28.12.2009 г., е издадена от компетентен орган. Предвид настъпилото на 24.11.2009 г. правоприемство между закритото МИС и МВР, последното се е явявало работодател на ищеца, както към датите на издаване и връчване на заповедта (съответно – 14.12.2009 г. и 22.12.2009 г.), така и към датата на уволнението на ищеца – 28.12.2009 г., към която дата следва да се преценява и законосъобразността на това уволнение. При това положение и по изложените по-горе съображения, уволнението на ищеца, към датата на извършването му, вече не е било от компетентността на председателя на комисията. По горните съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се отмени, като постановено в нарушение на материалния закон, и спора по делото следва да се реши по същество от състава на ВКС. Предявеният по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца, като незаконно, е основателен. Ищецът, който е заемал длъжност „главен специалист - спасител” в отдел „Аварийно-спасителни дейности” на Териториална дирекция „Гражданска защита” – К. към Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” на МИС, е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ (закриване на предприятието), считано от 28.12.2009 г., със заповед № ЧР-01-2433/14.12.2009 г. на председателя на комисията, назначена с ПМС № 190/30.07.2009 г. Както вече беше посочено, тази заповед е издадена от некомпетентен орган, като не е налице и посоченото в нея основание по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ (закриване на предприятието) за уволнението на ищеца. От основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва и основателността на акцесорния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Ищецът следва да бъде възстановена на заеманата от него преди незаконосъобразното му уволнение длъжност при закритото МИС, правоприемник на което е ответното по делото МВР. Налице са и предпоставките за уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, с който ищецът претендира обезщетение в размер 4 000 лв. за периода 14.12.2009 г. – 14.06.2010 г., през който твърди да е останал без работа поради незаконното му уволнение, както и законната лихва върху обезщетението до окончателното му плащане. Незаконосъобразното уволнение на ищеца, както беше посочено по-горе, е извършено, считано от 28.12.2009 г. От тази дата и до края на процесния период – 14.06.2010 г., ищецът е останал без работа, съгласно констатацията по трудовата му книжка, извършена от първоинстанционния съд в съдебно заседание от 02.07.2010 г. Видно от неоспореното извлечение от ведомост за заплати, брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за месец ноември 2009 г., който предхожда датата на уволнението, е в размер 731.88 лв. При това положение, за тази част от процесния период, през която ищецът е останал без работа поради незаконосъобразното уволнение, а именно за периода 28.12.2009 г. – 14.06.2010 г. (5 месеца и 17 дни), дължимото обезщетение възлиза на сумата 4 074.13 лв. На ищеца следва да се присъди обезщетение в претендирания размер от 4 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба – 18.02.2010 г. до окончателното й изплащане. Обезщетението се дължи от ответното по делото МВР, също в качеството му на универсален правоприемник на закритото МИС. Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното МВР дължи и следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя-ищец, и претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, в общ размер 1 200 лв. (по 400 лв. за всяка от трите съдебни инстанции). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното МВР следва да бъде осъдено да заплати и дължимите се държавни такси за производството пред трите съдебни инстанции по делото, а именно: по сметка на СРС – сумата 320 лв., по сметка на СГС – сумата 160 лв. и по сметка на ВКС – сумата 190 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 16.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 11602/2010 г. на Софийския градски съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, незаконосъобразното уволнение на Г. И. В., извършено със заповед № ЧР-01-2433/14.12.2009 г. на председателя на комисията, назначена с ПМС № 190/30.07.2009 г.; ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Г. И. В. на заеманата преди уволнението му длъжност „главен специалист - спасител” в отдел „Аварийно-спасителни дейности” на Териториална дирекция „Гражданска защита” – К. към Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита” на закритото М. на извънредните ситуации, правоприемник на което е М.; ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, М. да заплати на Г. И. В. сумата 4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконосъобразното уволнение, през периода 28.12.2009 г. – 14.06.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2010 г. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. да заплати на Г. И. В. сумата 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направени разноски по делото; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, М. да заплати дължимите се държавни такси за производството по делото, а именно: по сметка на Софийския районен съд – сумата 320 лв. (триста и двадесет лева), по сметка на Софийския градски съд – сумата 160 лв. (сто и шестдесет лева) и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 190 лв. (сто и деветдесет лева). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.