Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * право на ползване * развод * семейно жилище

Р Е Ш Е Н И Е № 132
гр. София, 24.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1241 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 293/ 24.11.2014 г. по гр. д. № 372/ 2014 г, с което Ловешки окръжен съд, като потвърждава решение № 254/ 26.05.2014 г. по гр. д. № 2169/ 2012 г. на Ловешки районен съд, осъжда В. П. Б. на основание чл. 108 ЗС да предаде на П. В. Б. владението на втори жилищен етаж от построената в този имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор 43952.507.718.1, със застроена площ съгласно отразеното в кадастралната карта 81 кв. м, представляващ жилище със самостоятелен вход, състоящо се от спалня, кухня със столова, дневна, баня и тоалетна, коридор със стълбище и преддверие, вход откъм [улица], с изключение на стаята, определена като дневна.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:
1. Когато при сключването на договор за прехвърляне на право на собственост върху жилище прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху едно от жилищните помещения, ведно с банята и тоалетната, коридора и стълбището с преддверието в жилището, възниква ли задължение за съвместно ползване на банята и тоалетната, коридора и стълбището с преддверието между собственика и ползвателя-бивш собственик?
2. Какви са правните последици от такова ограничение в собствеността при предявен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС от приобретателя на правото на собственост върху жилището срещу бившия собственик – титуляр на правото на ползване? и
3. Когато семейното жилище е собственост на единия съпруг и с решението за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака е утвърдено споразумение, с което ползването на жилището е предоставено на другия съпруг до навършване на пълнолетие на родените от брака деца (чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г.), а децата не са навършили пълнолетие, притежава ли съпругът-собственик активна материална легитимация по предявения иск с правна квалификация чл. 108 ЗС?
К. В. П. Б. счита решението неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Претендира разноски.
От ответника по касация не е постъпил отговор по касационната жалба.
По първите два въпроса, по които е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд дава следните отговори: Когато при сключването на договор за прехвърляне на правото на собственост върху жилище прехвърлителят е запазил правото на ползване върху едно от жилищните помещения, собственикът има право да владее и да ползва останалите жилищни помещения, а всеки от двамата титуляри на вещни права разполага с правомощията да ползва и да владее съвместно с другия помещенията или частите от тях, които обслужват жилищните нужди (кухня/ кухненски бокс, санитарни помещения), складовите помещения към жилището и онези части от него, които осигуряват достъпа до жилището и до неговите помещения. При предявен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС от приобретателя на жилището срещу бившия собственик следва да бъде установен и зачетен обемът на вещното право на всеки от двамата титуляри на вещни права съобразно ограничението в обема на правото на собственост, следващо от правото на ползване. Съображенията за отговорите са следните:
Правото на ползване е ограничено вещно право върху чужда вещ, което включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея, без тя да се променя съществено (чл. 56 ЗС). То отразява винаги отношение на непосредствено господство на неговия носител върху обременената вещ и в този смисъл неговото съдържание обхваща и правомощието на владение върху вещта. Вещното право на ползване е абсолютно по своя характер, а това означава, че му съответстват задълженията на всички други лица, в това число и на собственика на обременената вещ, да се въздържат от въздействие върху нея, несъвместими с упражняването на ограниченото право.
Когато с договора за прехвърляне на право на собственост върху жилище собственикът си е запазил право на ползване върху едно от жилищните помещения, обемът на запазеното право и този на придобитото предоставят в полза на всеки от двамата титуляри правомощие на ползване и на владение на помещенията или онези части от тях, които обслужват жилищните нужди (кухнята и санитарните помещения), на частите от жилището, които осигуряват достъпа до тях (входа на жилището, преддверията, коридорите) и на складовите помещения (извън или вътре в жилището). Правото на собственост е абсолютно по своя характер, а това означава, че титулярът на вещното право на ползване също трябва да зачита обема на придобитото по договора. Помещенията или частите от тях, обслужващи жилищните нужди, както и складовите помещения покриват минимално необходимите законови изисквания, за да се квалифицира имотът като жилищен (чл. 40 ЗУТ). Това означава, че те са включени в обема на правото на ползване, запазено с договора, но и в обема на правото на собственост, придобито с договора. Следователно при иск с правна квалификация чл. 108 ЗС от приобретателя на жилището срещу бившия собственик следва да бъде установен и зачетен обемът на вещното право на всеки от двамата титуляри съобразно ограничението в обема на правото на собственост, следващо от правото на ползване.
По третия въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че когато семейното жилище е собственост на единия съпруг и с решението за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака е утвърдено споразумение, с което жилището е предоставено на другия съпруг до навършване на пълнолетие на децата (чл. 99, ал. 3 от СК от 1985 г), съпругът-собственик притежава активна материална легитимация по иска по чл. 108 ЗС. За отговора е без значение дали правото на ползване е прекратено (например поради навършване на пълнолетие на родените от брака деца) или продължава да съществува. Съображенията са следните:
Съдебните решения са възможен източник на вземания, както между страните, така и по отношение на трети лица, в случаите в които законът допуска това. И. на облигационно право на ползване е решението за развод по чл. 99, ал. 3 от СК от 1985 г, когато с утвърденото от съда споразумение бившето семейно жилище, лична собственост на единия от съпрузите, е предоставено на другия до навършване на пълнолетие на децата. И след влизане на решението в сила съпругът продължава да е собственик на бившето семейно жилище. Той разполага с всички искове в защита на своето абсолютно вещно право, включително с ревандикационния. Правото на ползване, възникнало с решението, е с правно значение в отношенията със съпруга – несобственик. Докато правото на ползване съществува, съпругът-несобственик има противопоставимо на собственика основание да осъществява фактическата власт върху бившето семейно жилище. Тогава предявеният иск с правна квалификация чл. 108 ЗС е неоснователен, но поради липса на пасивна материална легитимация. О. същност на правото на ползване, което възниква с решението за развод по чл. 99, ал. 3 СК и личният негов характер, изключващ възможността то да се преотстъпи, изключва и релевантността на правото по иска по чл. 108 ЗС срещу всеки друг ответник, различен от бившия съпруг.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери въззивното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че ищецът (сега ответник по касация) е придобил собствеността върху процесното жилище на основание договор по н. а. № 169/ 05.05.1999 г, с който ответникът (сега касатор) му го е дарил. Въззивният съд е съобразил, че с договора касаторът си е запазил правото на ползване върху една стая (дневната), ведно с банята, тоалетната, коридора и стълбището с преддверието. Това означава, че той има правомощие на ползване и владение върху дневната, а ответникът по касация – върху другото жилищно помещение (спалнята). На основание договора за страните е възникнала и общата (съвместна) възможност да ползват и владеят помещенията, които обслужват жилищните нужди (кухнята със столова, банята и тоалетната) (помещенията, обслужващи жилищните нужди) и частите от жилището, които осигуряват достъпа до него и до неговите помещения (стълбището, коридора и преддверието). Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението, че активната материална легитимация на ответника по касация е изключена от влязлото в сила решение, с което при условията на чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г. бившето семейно жилище-лична собственост на ответника по касация (чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г) е предоставено на неговата съпруга до навършване на пълнолетие на двете деца от прекратения брак. Приел е от фактическа страна, че самостоятелният вход към жилището е бил зазидан, достъпът се осъществява от гаража, собственост на касатора, а ключовете за жилището касаторът е сменил. Счел е, че чрез тези си действия касаторът е установил владение върху всички помещения в жилището (над обема на своите права), а при неблагоприятни последици на доказателствената тежест е приел, че ответникът по касация няма противопоставимо на касатора основание за това (чл. 154 ГПК). Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен с осъдителен диспозитив при зачитане на ограничението в правото на собственост, следващо от вещното право на ползване с титуляр касатора.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е неправилно и подлежи на касационна отмяна в осъдителната част. Основателно е касационното оплакване, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани доказателства. При зачитане на правата на страните, следващи от договора за дарение по н. а. № 169/ 05.05.1999 г, действително следва да се приеме, че ответникът по касация е собственик на процесното жилище. Той разполага с правомощието на ползване и владение върху спалнята, а касаторът – на ползване и владение върху дневната. Всеки от двамата титуляри на вещни права има възможност да владее и ползва помещенията, обслужващи жилищните нужди и частите от жилището, които осигуряват достъпа към него и към неговите помещения. Както бе пояснено с отговора на третия повдигнат от касатора въпрос, влязлото в сила решение за развод по чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г. е без правно значение за иска с правна квалификация чл. 108 ЗС. Ответникът по него е различен от бившата съпруга, за която влязлото в сила решение е източник на (облигационно) право на ползване. От значение обаче са събраните гласни доказателства, от които се установява, че свидетелят Е. А. (бившата съпруга на ответника по касация и бивша снаха на касатора) е напуснала семейното жилище, но в него държи свой багаж и багаж на децата от прекратения брак. Тя е заявила, че действително касаторът е сменил бравата на жилището, но й е предоставил ключ и „което не ползвам аз, го ползва той”. Нейните показания не влизат в противоречие с останалите гласни доказателства, събрани от разпита на свидетелите Д. (бивша съпруга на касатора и майка на ответника по касация) и П. Б. (баща на касатора и дядо на ответника по касация). Двамата са заявили, че Е. А. е напуснала бившето семейно жилище, преместила се е нов адрес при мъжа, от когото е родила трето си дете, а в имота има наемател на касатора. При тези доказателства настоящият състав на ВКС изключва извода, че касатора осъществява правомощия на ползване и владение над обема на своите права на титуляр на запазеното с договора за дарение вещно право на ползване. Искът с правна квалификация чл. 108 ЗС следва да се отхвърли в осъдителната му част, а въззивното решение подлежи на съответно изменение.
При този изход на делото в тежест на страните по равно следва да бъдат поставени направените по делото разноски.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 293/ 24.11.2014 г. по гр. д. № 372/ 2014 г. на Ловешки окръжен съд в осъдителните му части.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 293/ 24.11.2014 г. по гр. д. № 372/ 2014 г. на Ловешки окръжен съд в останалите му части.
ОСЪЖДА В. П. Б. ЕГН [ЕГН] да заплати на П. В. Б. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 311. 93 лв.
ОСЪЖДА П. В. Б. да заплати на В. П. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 609. 59 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.