Р Е Ш Е Н И Е № 275 гр. София, 23 януари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1082 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство, по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК, е образувано по жалба от защитника на подсъдимия В. К. В. адв. С. Т. против въззивна присъда № 87/03.10.2018 г., постановена по внохд № 93/2018 г. по описа на Окръжен съд - Габрово. В жалбата, въпреки че изрично са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, изложените в тяхна подкрепа съображения касаят единствено наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според защитника в разрез с разпоредбата на чл.18 от НПК, въззивният съд като не е провел съдебно следствие е основал изводите си на доказателства, които не е събрал лично и непосредствено. На тази основа съставът на окръжния съд не е преценил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, като необосновано е кредитирал като достоверни противоречивите показания на пострадалия още повече, че същият бил конституиран като частен обвинител и граждански ищец по делото. Посочено е, че в нарушение на правилата, регламентирани в чл.305, ал.3 от НПК, отсъствал дължимия анализ, т.е. липсвали мотиви при постановяване на обжалвания съдебен акт. Отправена е претенция за отмяна на второинстанционната осъдителна присъда. В съдебно заседание подсъдимият В. В., редовно призован, не се явява. Упълномощеният защитник адв.Т. поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена по изложените в нея и в представеното писмено становище съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Гражданският ищец В. В. И., редовно призован, не се явява. Повереникът адв. С. И. счита, че жалбата следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 412/23.07.2018 г. по нохд № 1244/2017 г. на РС - Габрово подсъдимият В. К. В. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.214, ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск за причинени имуществени вреди. По протест на прокурор от РП - Габрово и по жалба на гражданския ищец чрез повереника е образувано внохд № 93/2018 г. по описа на Окръжен съд - Габрово. С постановената по делото присъда, предмет на настоящата касационна проверка на основание чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 03.01.2017 г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага е принудил чрез сила В. И. да извърши нещо противно на волята му – да се разпореди, като му предаде свои движими вещи, с което му е причинил имотна вреда в размер на 1 622 лв., поради което и на основание чл.214, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лв. На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 и ал.3 от НК на В. е определено едно общо най-тежко наказание измежду настоящото и наложеното му с одобрено от съда споразумение с определение № 454/14.09.2018 г. по нохд 484/2018 г. па РС – Габрово от две години лишаване от свобода, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 2 000 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така определеното наказание от две години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата В. е осъден да заплати на гражданския ищец И. сумата от 1 622 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2017 г. до окончателното й изплащане, както и 100 лв. за адвокатско възнаграждение. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи в размер общо на 261,60 лв., както и 64,88 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. Отправените срещу въззивната присъда възражения, свързани с произнасянето на осъдителния съдебен акт само въз основа на доказателства, събрани от първоинстанционния съд, с което била нарушена разпоредбата на чл.18 от НПК са изцяло неоснователни. Действително съобразно посочената норма съдът основава решенията си върху доказателствен материал, които събира и проверява лично, освен в изрично предвидените в процесуалния закон случаи, какъвто е настоящият. Няма спор, че при упражняването на контрол по фактическата правилност на първоинстанционната присъда, въззивната – втора първа инстанция, може да пререши всеки казус единствено въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, без да събира непосредствено такива. И това е така, тъй като в съответствие с нормата на чл.316 от НПК въззивният съд може да установява нови фактически положения, без това му правомощие да е поставено в зависимост от провеждането или не на съдебно следствие. В случая всички обстоятелства, свързани с предмета на доказване по повдигнатото обвинение са изяснени от първоинстанционния съд, поради което въззивният състав е приел, че не се налага провеждането на повторни или допълнителни разпити на вече разпитаните свидетели или вещи лица, а и такива не са били поискани от страните по делото. Единственото съществено различие, обусловило произнасянето с противоположни отговори на въпросите по чл.301 от НПК от предходните съдилища, се основава на дадената различна оценка относно достоверността от една страна на показанията на пострадалия и от друга на обясненията на подсъдимия и на заявеното от свидетеля Д. Д.. При дължимата в случая касационна проверка относно допуснати процесуални нарушения при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд, в рамките на дадените на ВКС правомощия по закон, настоящият състав не установи наличието на твърдените в жалбата пропуски в изискванията на чл.107, ал.5 от НПК. При оценката на визираните доказателствени източници не са допуснати логически грешки, изопачаване на действителното им съдържание, едностранчива интерпретация или необосновано игнориране на някой от тях за сметка на други. На първо място следва да се посочи, че пострадалият е конституиран само като граждански ищец, а не както е посочено в жалбата и като частен обвинител. Двата съдебни състава, са се позовали на депозираните от св.И. на 01.02.2018 г. показания, като са отчели разминаването със заявеното от него на 17.05.2017 г. на досъдебното производство пред съдия, приобщено към доказателствения материал на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от НПК. За разлика от първоинстанционния съд, въззивният състав е приел, че основната причина за установеното противоречие се състои в упражнената спрямо пострадалия заплаха от „П. Черния”. Същевременно изложеното от свидетеля е житейски и логически правдиво, а хронологията на последвалите от негова страна действия след осъществяване на инкриминираното деяние намират потвърждение в заявеното не само в разпитите на неговата майка, но и на полицейските служители, приели и обработили получения до тел.112 сигнал, а в последствие и жалбата за извършено престъпление. В мотивите на въззивният съд е отразено, че за да прочете показанията на св.И. от 17.05.2017 районният съд е констатирал еднопосочност и безпротиворечивост в останалите проведени разпити на „29.05, 30.05. и 01.02.2018” г., при което не може да се приеме, освен обърканата годината – 2018 вместо 2017, че окръжният съд при формиране на вътрешното си убеждение се е позовал на заявеното в първите два разпита, тъй като е имал предвид единствено процесуалната дейност на първоинстанционния състав. т.е. позовал се е само на доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. При тези обстоятелства правилно обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д. са възприети от съда по-скоро като целящи да облекчат положението на В., отколкото да спомогнат за разкриване на обективната истина по делото. Както правилно е отбелязал въззивният съд лишено от всякаква житейска логика е да вземеш определени вещи от свой длъжник, между които телевизор и настолен компютър с намерение да ги пазиш, за де не може пострадалият да ги заложи, а впоследствие да ги изхвърлиш. В този смисъл касационната инстанция приема, че въззивният съд е изпълнил в пълнота задължението си да анализира доказателствените източници не само поотделно, но и съпоставяйки ги помежду им. Показанията на пострадалия са обсъдени във връзка с обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Д. с цел да изведе от тях правнорелевантните факти, от значение за правилното решаване на делото. Осъществената интерпретация на основните гласни доказателствени източници отговаря на изискването за обективност, всеобхватност и пълнота, като те се преценени взаимосвързано и съобразно действителното им съдържание, за което се изложени подробни съображения, които се споделят изцяло и от настоящия състав. С оглед изложеното касационният състав приема, че въззивният съд не е допуснал твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на вътрешното му убеждение относно авторството и самото извършено от подсъдимия деяние, поради което липсва проявление на единственото претендирано в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В жалбата не са изложени съображения, ангажиращи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, които да бъдат разгледани от настоящия състав, поради което въззивна осъдителна присъда се явява правилна и законосъобразна, и като такава следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 87/03.10.2018 г., постановена по внохд № 93/2018 г. по описа на Окръжен съд - Габрово. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: