Р Е Ш Е Н И Е № 490 гр. София, 13.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 1650 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения К. Г. К. за възобновяване на ВНОХД № 5705/2013 г. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него решение № 346/28.03.2014 г., с което е потвърдена присъда от 24.10.2013 г. по НОХД № 11997/2012 г. на Софийски районен съд. С последната подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 05.01.2012 г. в гр.С., на бул. Ок.път, в района на разклона за [населено място], чрез използване на неустановено моторно превозно средство и техническо средство /колесен трактор марка „Х.”, модел Х. ...Б” с ДК [рег.номер на МПС] , рама ..../, чрез посредствените извършители М. В. Н. и Ц. В. Ц., и в съучастие като извършител с неустановено лице отнел чужда движима вещ, собственост на [фирма], 150 м. кабел тип ТПБП 200х2х0.7 на обща стойност 2445 лв. от владението на Н. А. К. – МОЛ и упълномощен представител на [фирма], без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години. В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. За съществени процесуални нарушения осъденият сочи липсата на доказателствен анализ, неразкриване на обективната истина и постановяване на съдебните актове при неизяснена фактическа обтановка, довели до нарушение на материалния закон. Оплакване е направено и относно прекомерността на наложеното наказание при липса на отегчаващи вината обстоятелства. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В с. з. пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от ВКП намира направеното искане за допустимо, но по същество неоснователно при доказано авторство на деянието, отговор на въззивната инстанция по направените пред нея възражения, правилно приложение на материалния закон и справедливост на наложеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането е депозирано в изискуемия шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Проверката за правилното приложение на закона е възможна само след констатация за липса на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което на първо място следва да получат отговор доводите в тази част. Възраженията, касаещи оценката на гласните доказателства, се свързват с обосноваността на на въззивния съдебен акт, което не е самостоятелно касационно основание. Разгледани на плоскостта на порок относно начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество, са изцяло неоснователни. Достоверността на свидетелските показания на Н. В. С. и Т. Т. К. не може да бъде оспорвана, при това за първи път пред настоящата инстанция, поради обстоятелството, че същите не са очевидци на извършеното от К. деяние, още по-малко поради обстоятелството, че са полицейски служители. Двамата свидетели са възприели непосредствено извършваните от свидетелите М. Н. и Ц. Ц. изкопни работи, обяснението им за липсата на телефонния кабел в направения изкоп и това във връзка с възложената им от К., известен им с прякора „Б.” работа. Показанията на С. и К. правилно са кредитирани от съдилищата в тяхната цялост като логични, последователни и подкрепени от наличните по делото доказателства. Дадените от двамата показания в хода на досъдебното производство също не търпят критика, доколкото са приобщени по делото по съответния процесуален ред. Обяснима е и невъзможността им да бъдат очевидци на извършеното при условията на посредствено извършителство от осъдения К. деяние. Безспорно установено е, че Н. и Ц. са били мотивирани от осъдения да извършат инкриминираното деяние, както и това, че са били в неведение за фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава му. Изложените в този смисъл мотиви от долните инстанции са в достатъчен обем. В съответствие с изискването на чл. 107, ал. 5 от НПК на обстоен анализ, проверка и съпоставка са подложени показанията и на свидетелите М. Н., и Ц. Ц.. Обстоятелството, че първият е осъждан, обявен за национално издирване към момента на извършеното деяние и заловен на местопрестъплението не изключва априори даването на правдиви сведения относно това от кого и за извършването на каква работа е нает, и не налага извод за готова версия, целяща прехвърляне на вина. Голословно е и твърдението за допуснато процесуално нарушение, изразило се в необсъждане на противоречия между показанията на свидетеля Ц. Ц. и свидетеля Ц. К.. В мотивите на първоинстанционната присъда /л. 4 и л. 5/ Софийски районен съд е изложил убедителни аргументи защо не прима в цялост показанията на свидетеля Ц., както и поради какви причини кредитира онези от тях, дадени в хода на досъдебното производство при проведения на 06.01.2012 г. разпит. Възраженията по кредитирането на посочената група свидетелски показания са намерили отговор и от въззивната инстанция, даден в съответствие със задълженията и по чл. 339, ал. 2 от НПК. Всички обстоятелствата от предмета на доказване по чл. 102 от НПК са изяснени в детайли и с нужната пълнота. Софийски градски съд е извършил самостоятелна проверка на наличната по делото доказателствена съвкупност, като не е намерил основание за формиране на различни от тези, направени от Софийски районен съд, правни изводи във връзка с авторството на деянието и начина на неговото извършване. На основата на приетите от долните инстанции фактически положения, покриващи в пълнота субективните и обективни признаци на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на К., материалният закон е приложен правилно. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание при липса на отегчаващи вината обстоятелства. Като такова съдилищата правилно са отчели високата стойност на отнетата вещ. От друга страна, оценката на смекчаващите отговорността обстоятелства, при липсата на условията на чл. 55 от НК, е обосновала налагането на наказание в размер максимално близък до законоустановения минимум от една година лишаване от свобода. Освен правилно определено по вид и размер, наложеното на К. наказание е и съответно на обществената опасност на деянието и дееца, съобразено е с целите на генералната и индивидуална превенция, поради което е справедливо. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Г. К. за възобновяване на ВНОХД № 5705/2013 г. на Софийки градски съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 346/28.03.2014 г., с което е била потвърдена присъда от 24.10.2013 г. по по НОХД № 11997/2012 г. на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.