6 Р Е Ш Е Н И Е
№ 628
гр. София, 07 февруари 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Тома КОМОВ.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1986 по описа за 2013 г.
Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Д. С. И., чрез защитника му адв. С. Г., за възобновяване на нохд № 393/06г. на Ловешки районен съд. В искането се излагат доводи, че решаващият съд неправилно е разгледал делото при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, след като му е било известно, че подсъдимият напуснал пределите на страната. Изтъква се също, че при разглеждането на делото било нарушено правото на лично участие и защита в производството и не била назначена психиатрична експертиза за установяване на обстоятелството дали непълнолетният към онзи момент подсъдим е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В допълнително изложение, изготвено от защитника се навеждат идентични съображения.
Пред касационната инстанция искането за възобновяване се поддържа от адв. Г. със същите аргументи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането, тъй като европейската заповед за арест по която осъденият е предаден от италианските власти, е за изпълнение на наказание по друго дело на Ловешкия районен съд, а данните по настоящото са, че осъденият е участвал на предварителното производство и впоследствие се укрил.
В последната си дума осъденият Д. И. настоява за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не бил уведомен за него.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 110 от 10.11.2010г., постановена по нохд № 393/06г. на Ловешки районен съд, осъденият Д. С. И. бил признат за виновен в това, че през периода 15.01.2006г. - 17.01.2006г. в [населено място] и в [населено място], Л. област, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си при условията на продължавано престъпление и в предварителен сговор с И. С. М. и в съучастие като извършител с Х. А. Х., К. Ц. К. и Ц. Б. Т., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС - л.а. „Фолксваген В." с ДК [рег.номер на МПС] и чрез използване на технически средства /отвертка и метален ключ/, отнел чужди движими вещи, подробно описани в обвинителния акт, с обща пазарна стойност в размер на 2629,85лв., от владението на собствениците, без съгласието им, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.195 ал.1, т.З, 4 пр. 1-во и 2-ро, т. 5, 7 във вр. с чл.20. ал.2, чл.26 ал.1 и чл.63, ал.1, т.З и чл.54 от НК, му било наложено наказание от шест месеца „лишаване от свобода” при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване в затворническо общежитие от закрит тип.
С присъда № 6 от 16.02.2011г. на окръжен съд гр.Ловеч по внохд № 23/11г., първоинстанционната присъда била отменена по отношение на подсъдимия Т. Д. М., като последният бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.215 от НК и потвърдена в останалата й част.
Искането за възобновяване е направено в предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е основателно.
По внесен срещу Д. С. И. обвинителен акт за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 , пр.1 и 2, т.5 и т.7 във вр. с чл. 20, ал.2, чл.26, ал.1 и чл.63, ал.1, т.3 от НК било образувано нохд № 393/06г. по описа на Ловешкия районен съд. В съдебните заседания на 05.06.2006г.; 06.12.2006г.; 29.01.2007г.; 05.03.2007г.; 11.04.2007г. и 16.05.2007г. И. се явявал лично и със защитника си от досъдебното производство адв. К.. В съдебното заседание, проведено на 13.07.2007г., И. не се явил, поради което мярката му за неотклонение била изменена в „задържане под стража” и бил обявен за общодържавно издирване с телеграма. В последвалите съдебни заседания не бил даден ход на делото, като били изисквани справки за резултатите от издирването на лицето. С определение от 08.10.2009г. производството по делото било спряно до издирване на подсъдимия И.. С оглед постъпили данни за местонахождение на И. в Н., Италия, първоинстанционният съд издал европейска заповед за арест от 19.11.2009г. с цел наказателно преследване. С определение от 08.06.2010г. районният съд възобновил производството при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК и на 10.11.2010г. постановил задочна присъда срещу Д. И., с която го признал за виновен по повдигнатото обвинение. На 14.06.2013г. постъпило уведомление от дирекция „Международно оперативно сътрудничество” на МВР, че бил постановен отказ от Апелативния съд в [населено място] да предаде издирвания български гражданин Д. И., на основание ЕЗА, издадена на 19.11.2009г. от районен съд [населено място].
Така очертаното процесуално развитие на делото налага извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, за каквото се твърди в искането за възобновяване. Разпоредбата на чл.269, ал.3 от НПК предвижда възможност делото да се разгледа в първоинстанционния съд в отсъствие на подсъдимия, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, при наличие на някоя от хипотезите по т.1 – т.4 от същия текст. Първоинстанционният съд очевидно е приел, че присъствието на подсъдимия при разглеждането на делото е необходимо за разкриване на обективната истина, тъй като е положил усилия по издирване и установяване на местонахождението му, включително и чрез издаването на ЕЗА с цел наказателно преследване, като е спрял и делото до издирването му. Последващото възобновяване на делото, без да е постигнат резултат от издирването, включително и без да е получен отговор от италианските компетентни власти за изпълнението на европейската заповед за арест, сочи на допуснато съществено нарушение на правото на защита, което представлява и съществено процесуално нарушение. В този смисъл са налице основания за възобновяване на производството по чл.422, ал.1 т.5 от НПК, които се съдържат в искането за възобновяване, но касационното основание не е изрично посочено като цифрово обозначение.
Повдигнатото срещу Д. И. обвинение е за престъпление по чл.195, ал.1 от НК, извършено като непълнолетен, което съгласно редукцията на наказанието по чл.63, ал.1, т.3 от НК, се наказва с лишаване от свобода до три години. Това наказание попада в категорията на чл.80, ал.1 т.4 от НК, който изключва по давност наказателното преследване за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от една година, с изтичането на петгодишен давностен срок. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1 от НК. В конкретния случай давността за наказателно преследване за деянието в извършването на което е обвинен И., е седем и половина години, която е изтекла към 17.07.2013г. Налице са предпоставките за прекратяване на наказателното производство по чл.24, ал.1 т.3 от НПК.
Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.2 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 6 от 16.02.2011г. на окръжен съд гр.Ловеч по внохд № 23/11г., в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на Д. С. И. и присъда № 110 от 10.11.2010г., постановена по нохд № 393/06г. на Ловешки районен съд в частта, с която Д. С. И. е признат за виновен по чл. 195 ал.1, т.З, 4 пр. 1-во и 2-ро, т. 5, и т. 7 във вр. с чл.20. ал.2, чл.26 ал.1 и чл.63, ал.1, т.З, за което му е наложено наказание от шест месеца „лишаване от свобода”.
ПРЕКРАТЯВА воденото срещу Д. С. И. наказателно производство за престъпление по чл.195 ал.1, т.З, 4 пр. 1-во и 2-ро, т. 5, и т.7 във вр. с чл.20. ал.2, чл.26 ал.1 и чл.63, ал.1, т.З от НК поради изтекла давност.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |