Р Е Ш Е Н И Е № 60243 гр.София, 14.12.2021 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Росица Иванова, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 3863/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 73, ал. 3 ЗЧСИ Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието на РБ против решение от 18.06.2021 г., постановено по дисциплинарно дело № 6/2021г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, в частта, с която е оставено без уважение искането му с изх.№ 94-00-162 от 18.12.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител Т. Д. peг. № , район на действие ОС Бургас, за две отделно посочени в т.1 и т.2 от искането нарушения, допуснати по изп. дело № 20178010400981. Видно от обстоятелствената част на жалбата и заявеното към съда искане, решението от 18.06.2021 г., постановено по дисциплинарно дело № 6/2021г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, в частта, с която по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ е уважено искането на Министъра на правосъдието на РБ с изх.№ 94-00-162 от 18.12.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител Т. Д. peг. № , район на действие ОС Бургас, за посоченото в т.3 от искането нарушение, допуснато по изп. дело № 20178010400981, не е предмет на жалбата и в тази част е влязло в сила. Оплакванията в жалбата на МП са, че решението на дисциплинарния състав на Дисциплинарната комисия към КЧСИ е неправилно и необосновано по т. 1 и т. 2 от искането, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, изводите са необосновани и не кореспондират със събраните доказателства и с установената фактическа обстановка по изпълнителното дело. Поддържа се, че извършването на нарушенията по т.1 и т.2 от искането е установено безспорно. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение, с което да се уважи искането на Министъра на правосъдието на РБ с изх.№ 94-00-162 от 18.12.2020г. за налагане на Частен съдебен изпълнител Т. Д. peг. № , район на действие ОС Бургас, за двете отделно посочени в т.1 и т.2 от искането нарушения, допуснати по изп. дело № 20178010400981, на дисциплинарно наказание по чл. 68, ал.1, т. 2 Закона за частните съдебни изпълнители - „глоба“ в средния размер. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят чрез юрисконсулт Т. поддържа жалбата и заявява искане за присъждане на деловодни разноски. Ответникът по жалбата ЧСИ Т. Д. не представя писмен отговор, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Камарата на ЧСИ в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Д. взема становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание чрез юрисконсулт Д. поддържа отговора си и претендира присъждането на разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството по дисциплинарно дело № 6/2021г. е образувано по искане на министъра на правосъдието с изх. № 94-00-162/18.12.2020 г. за образуване на дисциплинарно производство по реда на чл. 70, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ срещу ЧСИ Т. Д., peг. № , район на ОС- Бургас, като основанията за искането са констатирани нарушения при извършена проверка на ЧСИ Т. Д. по изпълнително дело № 20178010400981 по описа му, както следва: 1. В нарушение на разпоредбата на чл. 418, ал.5 ГПК ЧСИ при връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника на 09.01.2018 г. не е направил изрично отбелязване за връчване на заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, както и не е изпратил копие от съобщението до съда, заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях; 2. В нарушение на разпоредбата на чл. 486, ал. 1 и ал. 2 ГПК ЧСИ с протокол за опис от 13.09.2018 г. е назначил за пазач взискателя, като по изпълнителното дело няма данни, които да доказват, че е изпълнена която и да е от двете предпоставки, предвидени в чл. 486, ал. 2 от ГПК, само при осъществяване на които съдебният изпълнител може да предаде на трето лице управлението на недвижимия имот, към който е насочено принудителното изпълнение; 3. В нарушение на разпоредбата на чл. 490, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 185 ЗЗД, която има забранителен характер, поради което не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по аналогия по отношение на лица, непосочени от закона, ЧСИ е допуснал до участие в публичната продан взискателят назначен за пазач на процесния имот и впоследствие е възложил на същия имота с постановление за възлагане. “ Предмет на настоящото производство е само решението в частта на произнасянето по нарушенията, посочени под номер 1 и номер 2. В обясненията си ЧСИ Т. Д. е оспорвал извършването на нарушенията. В решението си дисциплинарната комисия е приела за установено от данните по приложеното дисциплинарно дело, че при връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника на 09.01.2018 г. не е направено изрично отбелязване за връчване на заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и за връчване на копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, както и че не е изпратено копие от съобщението до съда, заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях. Въпреки това е обосновала извод, че нарушенията на разпоредбата на чл. 418, ал. 5 ГПК, за които е образувано дисциплинарното производство не са извършени, тъй като посочването в поканата за доброволно изпълнение, че е изпратен подлежащия на изпълнение акт и цитирането в нея на конкретната заповед за незабавно изпълнение е достатъчно за изпълнение на законовите изисквания. Счела е за установено и това, че съгласно протокол за опис от 13.09.2018 г. ЧСИ Д. е назначил за пазач взискателя, но е обосновал извод, че ЧСИ не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 486, ал. 2 от ГПК. В тази връзка ДК е посочила, че по делото няма нито данни, нито твърдения, че длъжникът ползва имота, нито има възражение от него срещу назначаването на взискателя за пазач и с оглед тази липса на данни е обосновала извода, че след като длъжникът не ползва имота, той се е отказал да го пази и поради тази причина е нормално за пазач да бъде назначено трето лице. По тези съображения с обжалваната част на решението ДК е оставила без уважение искането на министъра на правосъдието. Решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК „заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях.“ В случая няма спор, а това се установява и от данните по делото, че ЧСИ не е изпълнил вменените му с цитираната разпоредба задължения. Предвид това изводът на ДК, че не е установено твърдяното по т.1 от искането нарушение е необоснован и неправилен. В трайната си и последователна съдебна практика по приложението на чл.418, ал.5 ГПК ВКС нееднократно е разяснявал, че съгласно изричната разпоредба на чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът може да възрази в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, като при заповед по чл.417 ГПК, съобразно чл.418, ал.5 ГПК, връчването се извършва от съдебния изпълнител. Според чл.428 ГПК, когато пристъпи към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, като поканата за доброволно изпълнение съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Към поканата за доброволно изпълнение съдебния изпълнител прилага копие от подлежащия на изпълнение акт. Оформянето на поканата става по образец – приложение № 21 към чл.3, т.1 от Наредба №7 /22.02.2008г. за утвърждаване на образците, свързани с връчване по ГПК. Видно от посочените разпоредби, законодателят определя за начален момент на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение, момента на нейното връчване. Знанието на длъжника за наличие на издадена срещу него заповед за изпълнение не е правно релевантен факт за течението на срока за възражение срещу заповедта. Фактът, че съдържанието на поканата за доброволно изпълнение по закон възпроизвежда част от съдържанието на заповедта за изпълнение вкл. относно страните и дълга, не дава основание да се приеме, че с връчването на поканата за доброволно изпълнение е изпълнено и задължението за връчване на самата заповед, която е отделен документ. Обстоятелството, че в закона е направено разграничение между поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, копие от която е задължително приложение към поканата, сочи, че поканата не може да замести заповедта за изпълнение, независимо, че инкорпорира част от нейното съществено съдържание. Срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява, нито връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложената към поканата, нито подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение. Същевременно в ТР№4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че „при издадена заповед за незабавно изпълнение съдът е длъжен да следи дали възражението на длъжника е подадено в рамките на двуседмичния срок, считано от връчване на заповедта от съдебния изпълнител /чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК/. Този срок е по съществото си преклузивен и спазването му ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК. Съдът не може да пристъпи към даване на указания за предявяване на иск за съществуване на вземането, без да се е уверил, че възражението е подадено в срок- в този смисъл е изричната разпоредба на чл. 415, ал. 1 ГПК, обвързваща допустимостта на иска от наличието на подадено в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В случай че длъжникът не е представил доказателства за датата, на която му е връчена заповедта за незабавно изпълнение, съдът е длъжен да му даде указания за представяне на такива или да изиска същите от съдебния изпълнител.“ Поради изложеното като не е направил изрично отбелязване за връчване на заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, както и като не е изпълнил и задължението за изпращане незабавно до съда на копие от съобщението по чл. 418, ал. 5 ГПК, ЧСИ е извършил нарушението, визирано в т.1 от искането на министъра на правосъдието. Нарушението, допуснато от ЧСИ при изготвянето и предприемането на действия по връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, е особено значимо, тъй като редовността на тези действия е пряко свързана с процесуалната законосъобразност на последващите действия на принудително изпълнение. От надлежното уведомяване на длъжника, съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК, зависят възможностите му да упражни своевременно процесуалните си права на защита срещу издадената заповед за изпълнение (чл. 419, чл. 420, чл. 423 ГПК), а и да изпълни доброволно в двуседмичния срок по чл. 428, ал. 1 ГПК, с което да възпрепятства принудителното изпълнение. По разбиране на настоящия състав установено е по делото извършване от ЧСИ Д. и на нарушението, визирано в т.2 от искането. Съгласно нормата на чл. 486, ал.1 от ГПК имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел. Според алинея втора на същия законов текст „ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице“. В процесния случай, по делото липсват данни за наличие на предвидените от законодателя предпоставки за предоставяне управлението на друго лице, различно от длъжника. Неприсъствието на длъжника при извършване на описа не създава презумпция, че той не ползва имота, нито, че се отказва да бъде пазач на имота. Такава презумпция не се създава и от липсата на данни дали длъжника ползва лично или чрез другиго имота, както и фактическото намиране на взискателя в имота. Предвид това като е назначил за пазач взискателя, въпреки липсата на предвидените в закона основания – липса на данни,че длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, ЧСИ е извършил нарушение на нормата на чл.486ГПК. Съществуването на пълномощно за разпореждане с имота не е от естество да санира нарушението на чл. 486, ал. 1 ГПК. Неизпълнението на изискванията на закона при провеждане на принудително изпълнение е грубо нарушение на процесуалните правила и тези нарушения съставляват основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител, тъй като съществено нарушават правото на защита срещу изпълнението на страните. Съгласно нормата на чл. 53 от Устава на КЧСИ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства като се спазва принципът на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. Съобразявайки тези релевантни критерии в случая следва да бъде наложено наказание „глоба“ по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ в общ размер 4000лв. или по 2000лв. за всяко от нарушенията. Ето защо решението на дисциплинарния състав при КЧСИ следва да се отмени в обжалваната част и се постанови ново в горния смисъл. Съобразно изхода на спора предвид заявените искания за присъждане на разноски, на представляваните от юрисконсулти страни ще следва да се присъдят разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), в размер на по 100 лв. за всяка. Разноски за ЧСИ не се следват, а и той не е претендирал такива. Предвид горното, Върховният касационен съд, III г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯВА решение от 18.06.2021г., постановено по дисциплинарно дело № 6/2021г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, в частта, с която е оставено без уважение искането на Министъра на правосъдието на РБ с изх.№ 94-00-162 от 18.12.2020г. за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител Т. Д. peг. № , район на действие ОС Бургас, за две отделно посочени в т.1 и т.2 от искането нарушения, допуснати по изп. дело № 20178010400981 И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: Налага на ЧСИ Т. Д. peг. № , район на действие ОС Бургас,дисциплинарно наказание глоба в размер на сумата 4000 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за извършени в хода на производството по изпълнително дело № 20178010400981 по описа на частния съдебен изпълнител нарушения на разпоредбите на чл. 418, ал.5 ГПК и чл. 486, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Осъжда ЧСИ Т. Д. peг. № , район на действие ОС Бургас, да заплати на Министерство на правосъдието и на Камарата на ЧСИ на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумите от по 100 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Решение от 18.06.2021 г., постановено по дисциплинарно дело № 6/2021г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, в останалата му част е влязло в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: