5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 418 София, 18.05.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,Трето г.о.в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4624 по описа за 2021 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от К. И. М. чрез адв.Ж. Ж. срещу решение № 264152 от 23.06.21г.на Софийски градски съд по гр.дело № 7273/19 г. в частта,в която са предоставени за упражняване родителските права на детето Н. К. М. на майката Т. В. К. – М., както и свързаните с това въпроси – за местоживеене на детето, режима на лични отношения с другия родител,издръжката на детето и предоставянето на семейното жилище.Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Следва ли при родителско констатирано отчуждение и наличие на симбиотична връзка на детето с отглеждащия го родител, съдът да изследва степента на отчуждение,както и в най-добър интерес на детето ли при установена средна към тежка степен на родителско отчуждение на детето към неотглеждащия го родител между тях да бъде определен режим на лични отношения вместо детето да бъде изведено от отчуждаващата го среда в опит да се възстанови връзката му с другия родител.Касаторът поддържа се и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за приложението на чл.59 СК,като счита,че е разрешен в противоречие с разясненията,дадени в ППВС № 1/12.11.74г. В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Т. В. К. – М. чрез адв.Е. Й. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното: Като е обсъдил събраните по делото доказателства, изслушал е страните на основание чл.59 ал.6 СК, и съобразявайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл.59 ал.4 СК, въззивният съд е приел,че следва да предостави упражняването на родителските права върху детето Н. К. М., роден на 9.09.12г., на майката Т. К. – М.,съблюдавайки най-добрия интерес на детето с оглед конкретните обстоятелства за разглеждания случай, съобразявайки възрастта на детето, с оглед на която в най-голяма степен се нуждае от майчина грижа, средата, в която до момента е живяло и в която неизменно е присъствала майката, без да отрича необходимостта му от пълноценни и регулярни контакти с бащата.За да направи този извод съдът е взел предвид социалните доклади и заключението на съдебно - психологичната експертиза,което е възприел като обективно и компетентно.В него е посочено,че Н. е с нормално умствено развитие,любознателно дете,има умения за общуване с възрастни.По отношение на емоционалното му развитие е в нестабилно емоционално състояние.Част от неговите изказвания и поведението му при среща с баща му показват,че то е напрегнато,настроението и емоционалните му реакции са променливи,с повишена интензивност.Не демонстрира положително отношение към бащата.Според в.л.М. през първите години от живота си детето е било привързано към него,но тази привързаност постепенно е била нарушена в резултат на влошените отношения между родителите.От 2018г.до настоящия момент контактите между бащата и детето са се осъществявали в присъствие на специалисти, което не благоприятства за по-нататъшното развитие на връзката между тях.От друга страна,връзката на Н. с майка му е много, дори прекалено силна,като може са бъде определена и като симбиотична.За детето майка му е единствения авторитет, вярва й безрезервно.Вещото лице няма преки впечатления за въздействие на всеки от родителите относно отношението на детето към другия родител,но при разговори с Н. е констатирало,че той е повлиян от майка си в отношението към баща си,който счита за свой и неин враг.Към момента при детето са налице елементи от синдрома на родителското отчуждение към бащата.Експертът счита,че е възможно и дори желателно Н. да осъществява родителски контакти с баща си.В заключение обобщава,че и двамата родители са пропуснали подходящия момент да се опитат да разрешат кризата в брака си,след това майката е предприела действия,изразяващи се в извеждане на детето извън страната без съгласието на бащата,което го е провокирало да се бори за правото си бъде родител.Като краен резултат и двамата са загубили доверието си един към друг и към институциите,но тъй като потърпевш в най-голяма степен е тяхното дете,което и двамата обичат и му желаят доброто,вещото лице сочи,че следва да съдействат на същите тези институции за да могат да им помогнат и да спазват решенията на съда,които са съобразени с най-добрия интерес на детето. С оглед на изложеното въззивният съд е приел,че и двамата родители са изразили желание да упражняват родителските права по отношение на детето Н.,но тъй като разпоредбата на чл.59 ал.2 СК изключва тази възможност,родителските права следва да бъдат предоставени само на единия от тях.Според съда при всеки от родителите се наблюдават грешки и пропуски в родителския капацитет – при майката: недопускане на самостоятелен контакт между бащата и детето,което поведение може да се определи като пасивно или несъзнателно отчуждаващо, а при бащата – липса на търпение и такт ,за да се формира доверие към него у детето за да може то да се отпусне и да бъде по-спонтанно.Изхождайки от интереса на детето съдът е приел,че родителските права следва да се предоставят на майката,която и досега е полагала непосредствените грижи за детето и между тях е изградена стабилна емоционална връзка,тя е основната фигура в живота на детето и притежава необходимите умения за упражняване ролята на родител,докато бащата,въпреки родителския си капацитет,никога не е бил основна грижеща фигура за детето.За постепенното изграждане и възстановяване на връзката между баща и дете е определен разширен режим на лични контакти.Във връзка с представеното титулярство по упражняване на родителските права на майката,на нея е възложено ползването на семейното жилище и при нея е определено местоживеенето на детето,както и бащата е задължен да изплаща месечна издръжка на детето на 250 лв, съобразена с възрастта на детето, трудоспособността на бащата и квалификацията му. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,намира,че поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване не са налице: Поставените въпроси,които обобщено се свеждат до задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства от значение за това на кого да бъдат предоставени родителските права, които да прецени с оглед интереса на детето, не обуславят допускането на касационен контрол. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като пълно и всестранно е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, установени с Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, които са от значение за формиране на преценката за интереса на децата, родителския капацитет и кому да се предостави упражняване на родителските права съгласно разрешенията на задължителната и константната съдебна практика. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. В практиката си ВС и ВКС нееднократно са приемали, че обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права са: родителските качества и способността за полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя - социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата - привързаност между деца и родители и между децата, условията на живот при майката и бащата; оказване на помощ от трети лица при отглеждане и възпитание на децата; заетост на родителите и възможност да осъществяват постоянен контрол и да общуват ежедневно с децата; подход на родителите към децата; личностните и морални качества на родителите; фактически сложилите се отношения и евентуалната вреда за децата при промяната им, и всички други с оглед конкретиката на случая, в това число и че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по повод мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителя, комуто са възложени родителските права, както и от разширения кръг роднини на майката и бащата. Всички тези положения са съобразени от въззивния съд, поради което не са налице поддържаните от касатора предпоставки за селектиране на касационната жалба по изведения въпрос. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. По поставения от касатора въпрос има установена практика на ВКС,че наличието на родителско отчуждение предполага за упражняващ родителските права и непосредствено отглеждащ и възпитаващ детето да бъде предпочетен другия родител – решение № 91 от 19.03.14г.по гр.дело № 6859/13г.на Четвърто г.о.на ВКС; решение № 243 от 8.07.14г.по гр.дело № 7289/13г.на Четвърто г.о. на ВКС и др. С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от тази практика. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касация сумата 1000 лв разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 264152 от 23.06.21г.,постановено по гр.дело № 7273/19г.на Софийски градски съд. ОСЪЖДА К. И. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на Т. В. К. - М.,с ЕГН [ЕГН] сумата 1000 лв /хиляда/ разноски за ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.