РЕШЕНИЕ № 180 гр. София, 17.05.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Илияна Петкова и в присъствието на прокурор Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия М. Митева н. дело № 147/2023 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. Н. Ц. Н. чрез защитника му - адв. Д. М. срещу Решение № 336/08.11.2022 г. на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 6-ти състав по ВНОХД № 94/2022 г., с което първоинстанционната присъда № 260018/20.10.2021 г. на Окръжен съд – Враца, Наказателно отделение по НОХД № 189/2021 г., е била потвърдена. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, тъй като неоснователно е приел, че е налице опит за убийство по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Изтъква се, че деянието е несъставомерно и подс. Н. следва да бъде оправдан на основание чл. 24 НПК. Развиват се и съображения за прилагането на погрешна правна квалификация, тъй като не е налице умисъл за убийство, а може да се говори за наличие на умисъл за причиняване на телесни увреждания. Излагат се и доводи, че не е отчетено от съдилищата, че се касае до причиняване на телесни увреждания на двамата пострадали при неизбежна отбрана, поради което по смисъла на чл. 12 НК деянието не е общественоопасно. Сочи се, че дори да не е налице неизбежна отбрана, то подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение. По отношение на допуснатите съществени процесуални нарушения се изтъква, че най-съществено е това, че не е посочено коя форма на опит за убийство по чл. 18, ал. 1 НК е налице –довършен или недовършен опит, както и непосочването конкретно в какво се изразяват действията на подс. Н.. Развиват се и оплаквания за това, че обстоятелствата по делото не са изследвани обективно, всестранно и пълно и не е разкрита обективната истина в съответствие с разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Подчертава се, че обвинението се гради единствено на показанията на двама заинтересовани свидетели – пострадалите, защото останалите гласни и писмени доказателствени източници не установяват участието на подс. Н. в извършване на престъпленията. Излагат се доводи, че не е дадена вярна оценка и не е направен обективен анализ на доказателствените материали и е дерогиран факта, че по делото липсват веществени доказателства. Изтъква се, че неправилно и превратно са кредитирани единствено доказателствата в полза на обвинителната теза, като тези в подкрепа на защитната теза, са игнорирани. Сочи се, че не са обсъдени задълбочено и възраженията на защитата. Развиват се и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като е прекомерно тежко и реално не са съобразени смекчаващите отговорността обстоятелства, занижената степен на обществена опасност на дееца и факта, че подсъдимият е бил нападнат и предизвикан от пострадалите. Подчертава се, че наложеното наказание не би допринесло за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК , а едно наказание в размер на три години лишаване от свобода, чието изпълнение се отложи за определен изпитателен срок, би било подходящо. По отношение на уважените граждански искове се изтъква, че са в завишен размер, който не съответства на претърпените от пострадалите болки и страдания. В заключение е отправеното искане за отмяна на атакуваното решение на Апелативен съд – София и оправдаване на подс. Н. Н., за приемане по-лека правна квалификация на деянието опит за убийство по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, за намаляване размера на наложеното наказание на три години лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК или за връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Моли се, да бъде намален и размера на уважените граждански искове. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Н. Н., адв. Е. Б. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена в нейната цялост, а подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Изтъква, че доказателствените материали не са съпоставени пълноценно и коректно, тъй като заключението на съдебно – медицинската експертиза опровергава показанията на пострадалия К. Д.. Развива доводи, че не са констатирани целенасочени удари с ножа в жизненоважни части на тялото на пострадалия К. Д.. Излага съображения, че ситуацията е странна, защото тримата участници в събитията са приятели и липсва житейска логика изведнъж единия от тях да нападне другите двама. Изтъква, че това обстоятелство е неглижирано от съдилищата. Сочи, че и неправилно обясненията на подс. Н. не са били кредитирани. Излага и аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са били допуснати доказателства, поискани от защитата във връзка със степента на алкохолно опиване на подсъдимия, които са от важно значение. Подчертава, че по делото са налице основания за преквалифициране на поведението на подс. Н. от опит за убийство в такова за причиняване на умишлена телесна повреда. Поддържа и доводите в касационната жалба, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана, а алтернативно - при афект. Развива и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, като твърди, че по делото са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, а и подсъдимият е проявил изключителна самокритичност, като е направил опит за самоубийство и е прерязал вените си. Моли, ако се потвърди квалификацията на деянието, то наказанието да бъде намалено и изтърпяването му да бъде отложено по реда на чл. 66 НК, тъй като едно ефективно наказание не би допринесло в конкретния случай за постигане на целите на наказанието. Подс. Н. Н. в лична защита изразява съгласие с заявеното от неговия защитник. Частните обвинители и граждански ищци К. Д. и Д. Д. не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. От тях са постъпили молби, в които изразяват становище, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а присъдата да остане в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна. Изтъква, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда и не е констатирал никакви нарушения във връзка с оценката и анализа на доказателствата. Излага съображения, че деянията на подсъдимия са установени по несъмнен начин и не са допуснати съществени процесуални нарушения, а законът е приложен правилно. Подчертава, че всички оплаквания, които се съдържат в касационната жалба, са се съдържали и във въззивната жалба и са получили отговор във въззивното решение. Счита, че наложеното наказание при условията на чл. 55 НК, е съобразено с установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства и с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Софийския апелативен съд – в сила. В последната си дума подс. Н. Н. изразява съжаление за случилото се. Заявява, че вече не употребява алкохол, работи и е станал нов човек. Моли за по-лека присъда или за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № №260018/20.10.2021 г. на Окръжен съд - Враца, НО, постановена по НОХД №189/2021 г. по описа на съда, подс. Н. Ц. Н. е бил признат за виновен в това, че: - на 31.12.2018 г., около 03.00 часа в [населено място], в апартамент, находящ се на [улица], /вх., ет., ап./ е направил опит умишлено да умъртви К. К. Д. чрез нанасяне на удари с нож в областта на шията и корема, с което на К. Д. е причинил порезна рана на дясна предмишница с прерязване на мускули (вътрешния разгъвач на китката и разгъвана на пръстите на дясната ръка), довели до трайно затруднение движението на горен десен крайник, порезни рани на лицето, шията и първи пръст на дясна ръка, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - съпротива от страна на пострадалия К. Д., поради което на основание чл. 115 НК вр. чл. 18, ал. 1 НК вр. чл. 58, б.„а" НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание пет години „лишаване от свобода"; и в това, че - по същото време и на същото място - на 31.12.2018 г., около 03.00 часа в [населено място], в апартамент, находящ се на [улица], /вх., ет., ап./ е причинил средна телесна повреда на Д. К. Д., на 30 години от [населено място], изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост, което увреждане е довело до трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, порезни рани на пръсти на двата горни крайника, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание три години „лишаване от свобода". На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Н. Ц. Н. едно общо наказание в размер на пет години „лишаване от свобода", като е определил да бъде изтърпяно при първоначален „общ"' режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. З от ЗИНЗС. С присъдата си съдът е осъдил подсъдимия Н. Ц. Н. да заплати на К. К. Д. сумата 30 000 лв. неимуществени вреди и сумата 108 лв. имуществени вреди, претърпени от деянието, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 31.12.2018 г. до окончателното им изплащане, като в останалата част до предявения размер от 75 000 лв. предявеният граждански иск за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Н. Ц. Н. да заплати на Д. К. Д. сумата 15 000 лв. за неимуществени вреди и сумата 124 лв. имуществени вреди, претърпени от деянието, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 31.12.2018 г. до окончателното им изплащане, като в останалата част до предявения размер от 20 000 лв. за неимуществени вреди и 179 лв. за имуществени вреди съдът е отхвърлил предявените граждански искове като неоснователни и недоказани. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а" НК съдът е отнел в полза на държавата веществено доказателство - 1 брой кухненски нож със синя дръжка, принадлежащ на подсъдимия и послужил за извършване на деянието по чл. 115 НК вр. чл. 18 НК. Подсъдимият Н. Ц. Н. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - гр. Враца направените разноски на досъдебното производство в размер на 2 283,40 лв., а по сметка на Окръжен съд - Враца сумата 641 лв., разноски в съдебно производство, както и сумата 1 809,28 лв., държавна такса върху уважения размер на гражданските искове. Въззивната процедура е инициирана по жалби на подс. Н. Н. чрез неговите защитници, на частния обвинител и граждански ищец К. Д. и на частния обвинител и граждански ищец Д. Д. срещу присъда № 260018 от 20.10.2021 г. на ОС – Враца, НО, постановена по НОХД № 189/2021 г. по описа на същия съд. С Решение № 336/08.11.2022 г. по ВНОХД № 94/2022 г. по описа на Апелативен съд – София първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Враца, НО по НОХД № 189/2021 г. е била потвърдена. Подс. Н. Н. е бил осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 200 /двеста/ лева. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК – нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, фактологията по делото е правилно установена. Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията въззивният съд е направил известни уточнения и допълнения и е подложил на критичен анализ и оценка доказателствените източници. Изначално неоснователни са оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с това, че инстанционните съдилища не са анализирали внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като не са подходили при оценката им с нужната критичност и обективност. След като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. И първата и въззивната инстанция не са подходили безкритично към обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К. Д., Д. Д., С. С., Н. В., Б. Ц., С. Н., К. Г., Д. С., А. Г. – И., В. В., В. Ц., Е. Г., И. М. и С. Н.. Отговорено е в кои части се кредитират и в кои не им се дава вяра и по какви причини. Обясненията на подс. Н. не са пренебрегнати, а са обсъдени и съпоставени с останалите доказателствени източници – показанията на двамата пострадали, обективните находки по делото и констатациите, залегнали в експертните заключения. След задълбочен анализ на всички доказателствени източници, включително и експертните заключения и разясненията, дадени от вещите лица, инстанционните съдилища са достигнали до верен и категоричен извод относно датата на извършване на престъпленията, авторството на деянията и механизма на извършването на престъпленията. Както първата, така и втората инстанция, не е тълкувала доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на инстанционните съдилища. Изложени са ясни съображения в кои части се кредитират показанията на свидетелите и защо се възприемат експертните заключения, както и защо частично се дава вяра на обясненията на подсъдимия. Обективен и безпристрастен е бил подходът на съдилищата при оценката на всички доказателствени материали и е отговорено на всички възражения на защитата, повечето, от които се повтарят и в касационната жалба. Обсъдени са били от съдилищата противоречията в свидетелските показания, а също и тяхната логичност, последователност или пък вътрешна противоречивост. Що се отнася до оплакването, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е допуснал доказателства, които са от съществено значение за установяване степента на алкохолно опиване при подс. Н., то е неоснователно. Както е известно съдът събира доказателства по направените от страните искания, но също и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът обаче има суверенното право да прецени кои доказателствени искания да уважи с оглед на това дали те са необходими и значими за изясняване на фактическите положения, пряко свързани с предмета на доказване. Ако това не е било нужно, то и съдът след като се аргументира, има правото да не уважи определени искания на страните. В конкретния случай Върховният касационен съд не установи въззивният съд безмотивно да е отхвърлил важни за предмета на доказване доказателствени искания на страните. При това положение нито първостепенният, нито въззивният съд могат да бъдат упрекнати, че са допуснали нарушение на чл. 107, ал. 2 НПК. Безпочвено е и оплакването на защитата, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като не е посочена формата на опита – довършен или недовършен. Внимателният прочит на решението на въззивния съд показва, че двукратно съдът е подчертал, че се касае за недовършен опит /стр. 149 – гърба и стр. 150 – гърба от решението/. Така въз основа на възприетите фактически положения правилен и материалнозаконосъобразен е извода на на съдилищата, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 НК по отношение на пострадалия К. Д.. От обективна страна несъмнено се установява, че на 31.12.2018 г., около 03.00 часа в [населено място], в апартамент, находящ се на [улица], /вх., ет., ап./ е направил опит умишлено да умъртви К. К. Д. чрез нанасяне на удари с нож в областта на шията и корема, с което на К. Д. е причинил порезна рана на дясна предмишница с прерязване на мускули (вътрешния разгъвач на китката и разгъвана на пръстите на дясната ръка), довели до трайно затруднение движението на горен десен крайник, порезни рани на лицето, шията и първи пръст на дясна ръка, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - съпротива от страна на пострадалия К. Д.. При обективно установените по делото факти, несъстоятелно се явява възражението на защитата за това, че подс. Н. не е действал с пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия К. Д., а с цел да му причини телесно увреждане. Въз основа на събраните по делото доказателствени материали въззивният съд правилно е заключил, че се касае за опит за убийство по смисъла на чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК по отношение на пострадалия К. Д. и, че престъплението не следва да бъде преквалифицирано в по-леко - такова по чл. 129, ал. 2 НК. Установено е по делото, че подсъдимият е осъществил три последователни замаха, с държания от него нож с дължина на острието 20 см., с насоченост към шията на пострадалия К. Д. и при първия замах е причинил порезна рана на гърлото на пострадалия, при втория замах е причинил порезна рана на дясна предмишница с прерязване на мускули, трайно затруднили движението на горен десен крайник, а при третото замахване е било порязано лицето по продължение на брадата, в дясно от носа до челото. Подс. Н. е продължил да нанася удари с ножа, като още няколко пъти се е опитал да засегне жизненоважни части на човешкото тяло – корема и главата на пострадалия К. Д.. Този упорит начин на действие от страна на подсъдимия, наред с думите ”Ти умираш, ще те заколя!” безусловно сочат на пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия К. Д.. Оръжието на престъплението – нож с дължина на острието 20 см. също е годно да причини смърт. Невъзможността да се установи точната кинетична енергия в джаули на нанесените удари, изобщо не е от естество да изключи умисъла за убийство, тъй като ударите са „омекотени” единствено от предпазните действия на пострадалия. Обективните находки обаче показват, че подс. Н. целенасочено е замахвал с ножа единствено към жизненоважни части и органи на тялото на пострадалия. Вещите лица са пояснили в заключението на съдебно - медицинската експертиза, а и в устните си разяснения, че ако ударите с ножа са били хаотични и безразборни, както твърди подс. Н., то нараняванията на пострадалия биха били много повече и на различни места по тялото. Така, с оглед обективните дадености в конкретния случай Върховният касационен съд не намира основания за преквалифициране на престъплението по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, осъществено по отношение на К. Д. в по-леко - такова по чл. 129, ал. 2 НК. Неоснователни са и възраженията на защитата за това, че подс. Н. е действал в условията на неизбежна отбрана или в състояние на афект. Твърденията на подсъдимия за извършено от двамата пострадали нападение срещу него, с нанасяне на множество удари по главата и тялото му, се опровергават от обективно установените наранявания, които са му причинени. Обективните находки са в подкрепа на показанията на двамата пострадали, че уврежданията на подсъдимия са получени при опит да бъдат неутрализирани неговите посегателства срещу живота и телесната неприкосновеност на двамата братя. Що се отнася до оплакването, че неправилно не е била приложена нормата на чл. 118 НК, следва да се отбележи следното. В принципен план "състоянието на силно раздразнение" по смисъла на чл. 118 НК е фактически въпрос, респ. на доказването им /Решение № 244 от 14.07.1999 г. по н. д. № 156/1999 г., 1 н. о. на ВКС/. Като е възприел този подход въззивният съд е извършил преценка във връзка с установяването на фактическите положения, касаещи психическото и емоционалното състояние на подсъдимия, в което той се е намирал и с основание е приел, че към момента на осъществяване на деянията подсъдимият не се е намирал в „състояние на силно раздразнение” по смисъла на чл. 118 от НК. Този извод се налага с оглед констатациите на вещите лица, изготвили съдебно - психиатричните експертизи. Липсва физиологичен афект, тъй като в случая не е налице разгръщане на фазите на физиологичния афект, и то не просто поради наличието на токсична нокса, а тъй като не се установява след конкретна провокация, която е значима за подсъдимия, емоцията да е ескалирала така бурно, придружена с драматична вегетативна симптоматика, че да е завладяла съзнанието му до степен да го стесни и оттам волевите му реакции да са били възпрепятствани и да реагира неочаквано за самия себе си с конкретния агресивно поведенчески акт. Поведението на подсъдимия обективно показва подреденост на действията и липсва внезапността, която обикновено я има при физиологичен афект - веднага след самата провокация да последва едноактова агресивност. Както беше посочено в настоящия казус не се установява първоначална провокация от страна на двамата пострадали. Както бе вече посочено, "състоянието на силно раздразнение" като самостоятелен психичен елемент на престъпното деяние е въпрос на факти и на доказването им, и след като в конкретния казус това психично и емоционално състояние не е установено и доказано чрез предвидените в НПК доказателства и доказателствени средства, то очевидно няма основание същото да бъде прието за налично. Съществуването на такова състояние се определя от реалните поведенчески реакции и действия на дееца, които обективират и материализират неговите чувства и емоции, а не от последващите негови обяснения и твърдения /дадени във времето след деянието/. Предвид на изложените съображения касационната инстанция намира за неоснователно възражението, че неправилно решаващите съдилища не са приложили разпоредбата на чл. 118 НК. Оплакването за явната несправедливост на наложеното наказание Върховният касационен съд също намира за неоснователно. Поначало Софийският апелативен съд правилно е заключил, че в настоящия казус не се констатират както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, но са налице основанията за прилагането на разпоредбата на чл. 58а, б. ”а” НК, доколкото опитът е останал недовършен и на пострадалия К. Д. реално не са причинени особено тежки увреждания. С основание е отчетено конкретното своеобразие и спецификата на обстоятелствата, при които са осъществени престъпленията, особеностите на деянията и личността на дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи отговорността обстоятелства. Въззивната инстанция с нужното внимание, подробно и прецизно е анализирала всички обстоятелства, които водят до смекчаване отговорността на подсъдимия и тези, които я отегчават. Така при отчитане на значимите за индивидуализацията на наказанието факти, Върховният касационен съд счита, че наказанието на подсъдимия за престъплението по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК в размер на пет години „лишаване от свобода” правилно е било определено при условията на чл. 58, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Като е взел предвид наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и целите на наказанието по чл. 36 НК съдът правилно е определил вида и размера и на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 129, ал. 2 НК по отношение на Д. Д. - три години „лишаване от свобода”. При наличието на основанията по чл. 23, ал. 1 НК съдът правилно е определил и размера на общото най-тежко наказание, което следва да изтърпи подс. Н. Н., а именно пет години „лишаване от свобода”. В принципен план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се подчертае, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. Оплакването, свързано с уважените размери на предявените граждански искове касационната инстанция намира за неоснователно. Въззивният съд е отчел и подробно е обсъдил всички обстоятелства, които са от значение за определяне размера на гражданските искове и като взел предвид разпоредбата на чл. 45 и чл. 52 ЗД е определил размера им по справедливост. Липсват основания за корекция в размера на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон, за допуснати от инстанционните съдилища съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 336/08.11.2022 г. по ВНОХД № 94/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 6 – ти състав. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.