Р Е Ш Е Н И Е № 88 София,22.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2932 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. В. и Я. Г. В. срещу решение № 75 от 05.03.2021 г. по в. гр. д. № 1389/2020 г. на Благоевградския окръжен съд. Жалбоподателите оспорват извода на въззивния съд, че спорният имот е придобит по давност от ответниците. Считат, че съдът не е приложил правилно чл.68, ал.1, чл.79, ал.1 и чл.108 ЗС. Ответниците и техните праводатели не са отблъснали владението на жалбоподателите, затова не може да се приеме, че са придобили собствеността на имота по давност. Ответниците С. А. С. и Е. Г. С. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е правилно. Поддържат, че спорният имот никога не е бил част от имота на жалбоподателите или на техните праводатели. В хода на касационното производство ответникът С. А. С. е починал и на негово място са конституирани наследниците му Е. Г. С., С. С. В. и Н. С. С.. С определение № 60460 от 30.12.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, за проверка на извода на въззивния съд, че единият съсобственик може да придобие по давност идеалната част на другия съсобственик, без да демонстрира промяна в намерението, с което я държи, както и поради необходимостта да се изложат съображения по въпроса в кои случаи е възможно да се придобие по давност реална част от парцел /УПИ/ и дали тези условия в случая са налице. За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: С обжалваното решение № 75 от 05.03.2021 г. по в. гр. д. № 1389/2020 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 1164 от 04.03.2020 г. по гр. д. № 456/2019 г. на Разложкия районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. В. В. и Я. Г. В. срещу С. А. С. и Е. Г. С. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на ПИ с идентификатор ..........по КККР на [населено място], [община], с площ от 378 кв. м., при съседи: ПИ ............, ..........., .........., .............и ................ Въззивният съд е приел, че ищците Г. и Я. С. се легитимират с нотариален акт № ........./2000 г. като собственици на имот пл. № ..........от кв. ... по плана на [населено място], целият с площ от 977 кв. м., от които 660 кв. м. съставляват парцел ........... от кв. ........и ........кв. м. – извън регулация, заедно с построените в парцела къща, плевня и навес. Този имот те са закупили от А. С., майка на Г. С., която се е легитимирала като собственик с нотариален акт за дарение № ..../1993 г. Дарители са нейните родители А. и Н. С., които преди това са се снабдили с нотариален акт за собственост по покупка и давностно владение № ........./1992 г. върху парцел ...........с площ от 977 кв. м. Ответникът С. С. се е снабдил с нотариален акт № ......../2015 г. за собственост по давност на имот пл. № .........по плана на [населено място] от 2008 г. /съответстващ на ПИ с идентификатор ............./, който към момента на снабдяване с нотариалния акт е представлявал реална част от УПИ .............. Имоти № .........и № .........съответстват на имот пл. № ........по предходния план на [населено място] от 1972 г., за който в неговата цялост ищците притежават документ за собственост. Прието е, че страните по делото са роднини – ищецът Г. С. е внук на А. С., а ответникът С. С. – син на А. С., като А. С. и А. С. са братя. Прието е, че по първия кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1928г. за имоти пл. № ....и № ....е бил отреден общ парцел ...........,............. С последващия план от 1972 г. имоти № .........и № ..........са били заснети с нов номер .........., част от който попада в парцел ........., а останалата част е извън регулация. С кадастралния план от 2008 г. бившият имот пл. № .......е заснет като имоти № ....и № ...../съвпадащи със старите имоти пл. № ...и № ........./ и за тях е отреден общ УПИ .........,............... Границите на имот № ..........по плана от 2008 г. съответстват в основната си част на границите на процесния ПИ с идентификатор ...........по КККР на [населено място]. Като обсъдил гласните доказателства по делото въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като изключителни собственици на имот пл. № ....по КП от 1928 г. /идентичен с процесния ПИ с идентификатор ............/ или на бившия парцел ...........,............по същия план. Не се установявало само те да са закупили имота или парцела с частен договор и да са го владели, за да го придобият по давност. Прието е, че според свидетелката Н. С., съпруга на А. С. и баба на ищеца Г. С., през 1940 г. двамата братя А. и А. са купили общо имоти № ....и № ...., за които е отреден общ парцел .............,............, като първо купили единия имот от дядо К. К., а след това другия имот от дядо П. М.. Останалите свидетели също установявали, че процесният имот се е ползвал от ответника и неговите праводатели. Направен е извод, че този имот е съсобствен. Прието е за неоснователно поддържаното от ищците, че те са изключителни собственици на този имот, „като се съобрази продължителния период от време, през който те /ответниците/ се дезинтересирали от него“. Съдът се е позовал на показанията на свидетелката Н. С., че имотът бил даден от А. на А., за да може той да си направи градина. Тези показания се потвърждавали и от другия свидетел К. С., който сочи, че от 1952 г. А. и жена му не са работили спорната площ, че след смъртта на съпругата на А. през 1977 г. А. и жена му не са търсили този имот и той продължил да се обработва от семейството на А.. Това сочел и свидетелят И. В.. Не е възприет доводът на ищците във връзка с правата на ответниците, удостоверени с нотариалния акт № ..../2015 г., че не е доказана промяна в намерението за своене по отношение на спорния имот. Съдът се е позовал на продължителния период, през който е осъществявана фактическата власт върху имота от А. и съпругата му, а след това от наследниците на А.. Освен това не се установило ответникът С. С. да е знаел, че имотът е предоставен от роднини на родителите му да го ползват, за да демонстрира по друг начин намерението си за своене, освен чрез фактическото му ползване. Направен е извод, че презумпцията на чл.69 ЗС не е опровергана. В заключение е прието, че ищците не са собственици на процесния имот въз основа на покупко-продажбата по нот.акт № ....../2000 г., тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава. Решението е очевидно неправилно. Спорният имот с идентификатор ...........по КККР на [населено място] съответства на имот пл. № ........, включен в общ парцел ............,............по регулационния план от 1928 г. И двата имота, включени в общия парцел, според свидетелските показания са били закупени с неформална сделка от братята А. С. и А. С. през 1940 г. Ищецът Г. С. е внук на А. С., а ответникът С. С. – син на А. С.. При тези данни законосъобразен е изводът на въззивния съд, че процесният имот е станал съсобствен. От свидетелските показания е видно, че двамата братя са установили съвладение върху закупените от тях имоти, за които е бил отреден общ парцел, като са си разпределили ползването им. В по-късен момент А. С. и синът на А. – С. С., са се позовали на придобивната давност, като всеки от тях е заявил самостоятелни права – А. и съпругата му – върху имот пл. № .........., включващ парцел ............ и останалата извън регулация част от имота, съответстваща на сегашния имот № .........., а С. С. – само върху имот № .........., представляващ част от бившия имот № .......... Доколкото обаче данните по делото са за установено съвладение върху имот пл. № ......, а преди това – върху закупените през 1940 г. с неформална сделка имоти № ......и № .........., следва, че върху тези имоти след изтичане да давностния срок е възникнала съсобственост, както е приел и въззивният съд, а не индивидуална собственост. Очевидно неправилен е обаче следващият извод на съда, че след като А. предоставил имота на брат си А. за да си направи градина и след като от 1952 г. А. и жена му не са работили този имот, то наследниците на А. са придобили имота по давност и че презумпцията по чл.69 ЗС по отношение на тяхната фактическа власт не е опровергана. Този извод противоречи на задължителната практика на ВКС по прилагането на чл.69 ЗС в хипотеза на съсобствен имот, когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху целия имот. Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, разяснява, че когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл.69 ЗС се счита за оборена; че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение и ако се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Тези разяснения важат и при установено съвладение върху чужд недвижим имот, каквото е налице в настоящия случай. Именно тези разяснения на ВКС съдът не е спазил в настоящия случай. Свидетелите Н. С. и К. С. са установили, че А. е предоставил на брат си А. спорния имот за ползване, да си направи градина. Това не са действия по предоставяне на владение на идеалната част на А., а действия по разпределяне на ползването на имота, върху който двамата братя са установили съвладение. В тази хипотеза, за да може наследникът на А. – ответникът С. С., да се позове на придобивна давност, той следва да установи в процеса преобръщане на държането на чуждата идеална част във владение за себе си. Такива доказателства по делото няма, а и съдът очевидно неправилно е приел, че в случая се касае за неопровергана презумпция по чл.69 ЗС. Отделно от това – от показанията на свидетелката М. Д., сестра на ответника, съпоставени със скиците по делото, се установява, че първоначално братята А. и А. са си разделили общия имот по друг начин, различен от сегашния. До 1950 г. А. е ползвал спорната част от общия парцел /тогава имот № ......../, а А. е ползвал другата част /тогава част от имот 734/. „Размяната“ станала през 1950 г., тъй като А. искал да си направи нова къща в частта, която до този момент ползвал А.. Показанията на тази свидетелка също сочат, че двамата братя са си разпределили ползването на общия парцел – първоначално по един начин, а след това по друг, като след 1950 г. спорният имот се е ползвал само от А. и неговите наследници. Тезата за разпределяне на ползването между двамата братя се подкрепя и от показанията на свидетелката Л. К.. На следващо място – причината за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС е изводът на съда, че ответниците са придобили по давност спорния имот, тъй като презумпцията по чл.69 ЗС не е опровергана. Като се съобрази разрешението на ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, че последиците на давността се зачитат към момента на изтичане на законовия срок, следва да се приеме, че в настоящия случай това е станало при действието на ЗПИНМ /отм./ и при действието на регулационният план от 1928 г., според който спорният имот е бил реална част от парцел ...........,............ За да достигне до извод за придобиването на спорния имот по давност, съдът е следвало да изложи съображения за спазването на изискването на чл.40, ал.2 ЗПИНМ, а такива съображения в случая няма и това е очевидно неправилно. Процесният имот не би могъл да бъде придобит по давност, тъй като чл.40 ЗПИНМ не позволява реални части от парцел да се придобиват по давност, ако не могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели. В случая такава възможност не е налице, тъй като спорният имот няма и не е имал никакво лице към улица. От съвкупната преценка на приетата по делото техническа експертиза и свидетелските показания следва, че процесният ПИ с идентификатор ..........е част от съсобствен между ищците и ответниците урегулиран поземлен имот, при равни права, по 1/2 ид.част. Ищците реално не се легитимират като негови изключителни собственици. Дарението по нотариалния акт № ...../1993 г. и последващата покупко-продажба по нотариален акт № ........./2000 г., от които те черпят права, имат вещен прехвърлителен ефект само по отношение на действително притежаваните права на първоначалните праводатели А. и Н. С., които са само в размер на 1/2 ид. част от общия имот. Неоснователно е виждането на ответниците С. С. и Е. С., че ищците не притежават никакви права върху процесния ПИ с идентификатор ..........по КККР на [населено място], съответстващ на имот пл. № ........по ПУП от 2008 г., тъй като праводателите им не са се снабдили с нотариален акт за собственост по давност на този имот. Нотариалният акт № ........../1992 г. легитимира А. С. и Н. С. като собственици на основание покупка и давностно владение на „парцел ..., планоснимачен № ..........в кв.........по плана на [населено място], Софийска област, от 977 кв. м….“, т.е. нотариалният акт удостоверява права върху цялата площ от 977 кв. м., включваща както парцел ............. с площ от 660 кв. м., така и останалата част от имот пл. № ........, която е била извън регулация. Тази непрецизност в първоначалния нотариален акт № ........./1992 г. на праводателите е преодоляна в нотариалния акт за покупко-продажба № ........../2000 г., с който се легитимират ищците и в който имотът е описан правилно: „имот пл. № .........от кв........... по плана на [населено място], целият неурегулиран от 977 кв. м., от които 660 кв. м. са включени в парцел ... от кв...........и 317 кв. м., находящи се извън регулация“. Касае се за непрецизност на нот. акт № ........../1992 г., а не за липса на удостоверени с него права. Действителните права по този нотариален акт обаче не се простират върху целия описан в него имот, а само за 1/2 ид. част от него по изложените по-горе съображения. Ответниците С. С. и Е. С. не са могли да придобият по давност правата на своите съсобственици в процесния ПИ с идентификатор ............по КККР на [населено място], съставляващ реална част от УПИ .............,..........по ПУП от 2008 г., тъй като те и праводателите им са осъществявали през годините фактическа власт върху този имот въз основа на извършено разпределение на ползването между двамата братя и защото е действала забраната на чл.40, ал.2 ЗПИНМ /отм./ за придобиване по давност на реална част от парцел. Дори да се приеме, че след 1972 г., когато спорният имот не е част от парцел, не е имало техническа пречка за придобиването му по давност, то остава в сила основното съображение, че върху имота е осъществявано съвладение и не е доказано наследодателят на ответниците да е отблъснал владението на наследодателя на ищците. По същите съображения ищците и техните праводатели не са могли да придобият по давност идеалната част на ответниците, като констатациите на нотариалния акт № ......../1992 г. са опровергани за 1/2 ид. част от имота. При това положение искът по чл.108 ЗС е основателен в установителната си част до размера на 1/2 ид. част от процесния имот и той следва да бъде уважен в тази част след отмяна на въззивното решение. В осъдителната си част обаче искът по чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен, тъй като извършеното разпределение на ползването по чл.32 ЗС дава основание на ответниците да ползват процесния имот, който е реална част от общия парцел. В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГК, изрично е прието, че „разпределението на ползването на съсобствената вещ по реда на чл.32 ЗС предоставя възможност на съсобственика да упражнява фактическа власт в реални граници, т.е. да ползва общата вещ, което е различно от владението като правомощие, елемент от състава на правото на собственост“. Оттук следва, че искът по чл.108 ЗС не може да бъде уважен в осъдителната си част, ако съсобствениците са си разпределили доброволно или по съдебен ред ползването на общата вещ и ревандикационният иск има за предмет предаване владението на онази реална част от вещта, която е разпределена за ползване на ответниците. Доколкото обаче нотариалният акт на ответниците неправилно ги легитимира като изключителни собственици на процесния имот, той следва да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК до размер на 1/2 ид. част, която не им принадлежи. Следва да бъде отменен и нотариалният акт на ищците за 1/2 ид. част от процесния имот, който е реална част от имот пл. № ......по плана на [населено място] от 1972 г. При този изход на делото на всяка от страните следва да се присъди по 1/2 от сторените разноски за всички инстанции. Ищците са направили следните разноски по делото: 1650 лв. за първата инстанция; 1050 лв. за втората инстанция и 1085 лв. за ВКС или общо 3785 лв., от които следва да бъдат присъдени 1892,50 лв. Ответниците са направили следните разноски по делото: 2100 за първата инстанция, 1200 лв. за втората инстанция и 1000 лв. за ВКС или общо 4300 лв., от които следва да бъдат присъдени 2150 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 75 от 05.03.2021 г. по в. гр. д. № 1389/2020 г. на Благоевградския окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на ответниците Е. Г. С. от [населено място], [община], [улица], С. С. В. от [населено място], пл.“П.“ № 7 и Н. С. С. от [населено място], [улица], че ищците Г. В. В. и Я. Г. В., двамата от [населено място], [улица], са собственици на основание неформална покупка, давностно владение, дарение и покупко-продажба на следния недвижим имот: 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор .........по КККР на [населено място], [община], одобрени със заповед № РД-18-1327 от 24.07.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 378 кв. м., при съседи: ПИ .........., ПИ ..........., ПИ ............, ПИ ...........и ПИ ............. ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В. В. и Я. Г. В. срещу Е. Г. С., С. С. В. и Н. С. С. по чл.108 ЗС в установителната му част по отношение на останалата 1/2 ид. част от описания поземлен имот с идентификатор .............по КККР на [населено място]. ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В. В. и Я. Г. В. срещу Е. Г. С., С. С. В. и Н. С. С. по чл.108 ЗС в осъдителната му част за предаване на владението върху целия поземлен имот с идентификатор ..........по КККР на [населено място], [община], одобрени със заповед № РД-18-1327 от 24.07.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 378 кв. м., при съседи: ПИ .........., ПИ ............, ПИ ..........., ПИ .............и ПИ ................ ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № ...., т...., рег. № ......., н.д. № ........./2015 г. на нотариус М. К., № 553 в регистъра на Нотариалната камара, за разликата над 1/2 ид. част от описания в акта имот пл. № .........., попадащ в парцел ............., ............от кв.............по плана на [населено място], [община], област Б., който имот пл. № ..........съответства на ПИ с идентификатор ..............по КККР на [населено място]. ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № ..........., т....., н.д. № ........../2092 г. на нотариус К. М., Разложки районен съдия, за разликата над 1/2 ид. част от имот пл. № ...........по кадастралния план от 2008 г. на [населено място], [община], съответстващ на ПИ с идентификатор ............по КККР на [населено място] и представляващ реална част от описания в нотариалния акт имот пл. № ....от кв.... по плана на същото село от 1972 г. ОСЪЖДА Е. Г. С. от [населено място], [община], [улица], С. С. В. от [населено място], пл.“П.“ № 7 и Н. С. С. от [населено място], [улица], да заплатят на Г. В. В. и Я. Г. В., двамата от [населено място], [улица], сумата от 1892,50 лв. разноски по делото. ОСЪЖДА Г. В. В. и Я. Г. В., двамата от [населено място], [улица], да заплатят на Е. Г. С. от [населено място], [община], [улица], С. С. В. от [населено място], пл.“П.“ № 7 и Н. С. С. от [населено място], [улица], сумата от 2150 лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: