Р Е Ш Е Н И Е № 459 гр.София, 12.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева със секретар Н. Цекова при участието на прокурора А. ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Л. СТОЯНОВА наказателно дело под № 377/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения Ц. Н. Е. за възобновяване на въззивно нохд № 297/2004 год. на В. апелативен съд и отмяна на решението от 13.01.2005 год. на основанието по чл.423, ал.1 НПК, с което е потвърдена осъдителната присъда на Русенския окръжен съд, поради неучастието му в наказателното производство. Поддържа и алтернативно искане – на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 НПК – изменение поради постановяване на явно несправедливо по размер и начин на изпълнение наказание. Донка П. Д. и Ц. П. Ц., конституирани като страни съгласно чл.76, изр.2 НПК-наследници на починалия частен обвинител и граждански ищец П. Ц. Г., поддържат обвинението и предявения граждански иск. Наследници на частния обвинител и граждански ищец Д. И. С. не са встъпили като страни в настоящото производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането както за отмяна, така и за изменение на съдебните актове. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в искането на осъдения и намира: Великотърновският апелативен съд с решението от 13.01.2005 год. по въззивно нохд № 297/2004 год. потвърдил присъда № 47/05.05.2004 год. по нохд № 66/2004 год. на Русенския окръжен съд, с която признал подсъдимите Ц. Н. Е. и Радосветла И. Д. за виновни в това, че на 05.10.2001 год. в с.Каран В.: след предварителен сговор с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили у П.Георгиев и Д.С. заблуждение, че ще закупят от тях пчелен мед – съответно 156 кг и 100 кг на обща стойност 657,44 лева с истински американски долари, вместо което им заплатили с 300 неистински и с това им причинили вреда в посочения размер. На основание чл.210, ал.1, т.2 вр.чл.209 вр.чл.54 НК ги осъдил: Е. на 4 години лишаване от свобода, а Д. на 3 години лишаване от свобода; в съучастие като извършители си послужили с подправени парични знаци – 3 банкноти от 100 американски долара с парична левова равностойност 657,44 лева като са знаели, че са подправени. На основание чл.244, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК ги осъдил по 3 години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК наложил на подсъдимите едно общо наказание – най-тежкото от определените – на Е. 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим и на Д. 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Предявените граждански искове за имуществени вреди, претърпени от престъплението по чл.210 НК, уважил в размер на 255,14 лева за С. и 402,30 лева за Г., които подсъдимите да заплатят солидарно със законните последици. Произнесъл се по въпроса за дължимите разноски и приложението на чл.53, ал.1, б.А НК. Наказателното производство е образувано за извършени от двамата подсъдими престъпления по чл.210 и чл.144 НК. Осъденият Е. е участвал в проведените на досъдебното производство процесуално-следствени действия, последните от които са на 08.12.2004 год., видно от приложените по делото постановление за привличане, протокол за разпит и постановление за предявяване на материалите. Приключило е на същата дата и е изпратено от О. гр.Русе на Русенската окръжна прокуратура с мнение за предаване на съд за престъпленията, повдигнати и на двамата като обвинение на 08.12.2003 год. С постановление от 23.01.2004 год. зам.-окръжен прокурор при Русенската окръжна прокуратура е внесъл обвинителния акт за престъпленията, повдигнати на 08.12.2003 год. и е потвърдил мерките за неотклонение и на двамата обвиняеми „подписка”. Първоинстанционното производство е образувано по внесения обвинителен акт – нохд № 66/2004 год., на 12.02.2004 год. и с разпореждане от 16.02.2004 год. е постановено призоваване на лицата по списъка и връчване на подсъдимите преписи от обвинителния акт. За съдебното заседание на 24.03.2004 год. за подсъдимия Е. призовката е върната със забележка от длъжностното лице по призоваването, че е връчена на 19.02.2004 год. на баба му Д.Бойкова, която е поела задължение да му я предаде. Съдът е приел, че подсъдимият съгласно правилата по НПК е редовно призован, но поради неявяването му предвид изискванията в разпоредбата на чл.268, ал.1 НПК/отм./ и без да са налице данни за наличието на уважителни причини е заменил мярката му за неотклонение в по-тежка – задържане под стража, и е постановил извършване на действия за обявяването му за местно и общодържавно издирване, както и за наличие на данни за напускане пределите на страната. От компетентните органи е получено потвърждение за изпълнение определението на съда и отговор, че подсъдимият е напуснал пределите на страната на 23.01.2004 год., 19 ч., през Г. К. с автобус с цел екскурзия до В., т.е. в деня на постановлението на зам.-окръжния прокурор за внасяне на обвинителен акт. Съдът е приел, че са налице данни за разглеждане на делото при предпоставките на чл.268, ал.3, т.3 НПК/отм./ и след като е назначил служебен защитник на подсъдимия Е. е дал ход на делото, провел разпитите на свидетелите, вещите лица и на подсъдимата Д.. От съдържанието на обясненията й се установява, че подсъдимият Е. се намира във В., от където постоянно й се обажда, за да й дава указания във връзка с поведението й в съдебното производство, включително да не дава обяснения (в този смисъл е становището й, заявено на два пъти по време на съдебното следствие, но променено преди пристъпване към пренията на страните), както и да отиде в Р., за да й каже какво да направи, за да се отлага и протака разглеждането на делото, т.е. че той е знаел за съдебното производство. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на служебния защитник – адв.Кьорангелова, която е участвала в съдебното заседание и е направила изрично искане да бъде уведомена лично за резултата от решението на посочения от нея адрес. Жалбата й е подадена в последния ден от определения за обжалване срок и е последвана от лична жалба на подсъдимия, изпратена на 17.05.2004 год. от В. чрез куриерска служба със съдържание, изписано на латиница и на български език с довод за явна несправедливост на наказанието като и двата екземпляра са подписани от подсъдимия. Всичко изложено по-горе дава основание да се приеме, че макар и да не е получил препис от обвинителния акт, осъденият е знаел за наказателното производство – както за проведеното досъдебно производство, в което е участвал лично, така и за съдебното производство. За последното по ясен и недвусмислен начин е заявил отказа си да упражни правото си на участие макар и да е знаел за последиците от това поведение, т.е. че делото ще бъде разгледано в негово отсъствие поради напускането на страната посока В. и без да посочи адрес под предлог, че отива на екскурзия. Поведението му през цялото време от образуване на делото по внесения обвинителен акт, включително и пред въззивния съд, пред който е подадена жалба от служебния защитник, подкрепена с личната му жалба, (съдържат се същите доводи като основание за проверка на първоинстанционната присъда – явна несправедливост на наказанието и искане за приложение на чл.66 НК) е указание за информираност, че има образувано съдебно производство. Предвид данните за поведението му на досъдебното производство, изразяващо се в изричното заявление, че не се признава за виновен и отказва да се ползва от правото да дава обяснения, очевидно служебният защитник в съдебната фаза на процеса е изразявал неговата изрична воля. Продължителното му международно издирване, за да бъде изпълнена Е. заповед за арест, и изпълнението й след около 6 години след влизане в сила на присъдата – при това в друга държава – Република Ф., е друго потвърждение за това, че е знаел за образуваното и проведено съдебно производство, както и за постановения и подлежащ на изпълнение съдебен акт, чието забавяне и отдалечаване във времето е целял. Възобновяването на наказателно дело по реда на чл.423 НПК е предвидено от законодателя като гаранция за осигуряване правото на осъдено лице лично да участва в съдебното производство, в случай, че е проведен съдебен процес в негово отсъствие, какъвто е и настоящият. От установеното, че подсъдимият не е получил обвинителен акт и не е било възможно да бъде призован лично за съдебното заседание, а това е станало на посочения от него адрес от лице, което живее там – неговата баба, че същата е поела задължение да го предаде и не е уведомила за неговото отсъствие, както и че е водил разговори по време на съдебното производство с другата подсъдима като й е давал конкретни указания за поведението й в процеса не може да се направи извод, че не е знаел, а само че се е отказал да упражни правото си на лично участие. Това поведение не е резултат от неинформираност за последиците, което следва и от данните, че вече е бил осъждан с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер и е имал знание за предвидените в НПК права и задължения в конкретното му процесуално качество на обвиняем/подсъдим, поради което не може да се ползва от правата, предвидени за задочно осъден по смисъла на чл.423, ал.1 НПК. Няма основание за възобновяване на делото на посоченото основание, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Не следва да се разглежда искането в частта му на поддържаното алтернативно основание – чл.420, ал.2 вр.чл.423, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 НПК. Вярно е,че осъденият Е. има право съгласно посочената разпоредба да направи искане, защото е осъден за престъпление от общ характер. Но съгласно чл.421, ал.3 , изр.1 НПК може да го упражни в шестмесечен срок от влизане в сила на въззивното решение – в конкретния случай това е 20.05.2004 год. и вече е изтекъл. Затова в тази му част следва да бъде оставено без разглеждане. Срокът започва да тече от датата на узнаване на влезлия в сила оспорен съдебен акт в случаите на проведено задочно производство, възобновяването на делото по което става по реда на чл.423 от НПК, поради което искането беше разгледано само на това основание. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. Н. Е. за възобновяване на въззивно нохд № 297/2004 год. на В. апелативен съд и отмяна на решението от 13.01.2005 год. на основание чл.423 НПК и БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ в частта за изменение на основание чл.420, ал.2 вр.чл.422, ал.1, т.5 НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: