2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 358 София, 21.04.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ТАТЯНА ВЪРБАНОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
 | БОНКА ЙОНКОВА |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 99/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 14247 от 15.10.2010 г. по ч. гр. д. № 9108/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивно отделение. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 68 състав разпореждане от 09.06.2010 г. по гр. д. № 15211/2010 г. за отхвърляне на подаденото от същото дружество заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 3 ГПК против [фирма],[населено място] и В. М. С. от[населено място], С. община за солидарно заплащане на сумата 67 772.16 евро – неплатени лизингови вноски от 43-та до 54-та включително по договор за лизинг № BGIL 590904/15.11.2004г.
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Изразява несъгласие с поставеното от решаващия състав изискване към документа по чл. 418, ал. 3 ГПК /приемателно-предавателния протокол от 26.11.2004 г., установяващ изискуемостта на първата лизингова вноска/ да бъде с нотариална заверка на подписите и да има достоверна дата. Изрично оплакване е релевирано и досежно извода на въззивния съд за нередовност на заявлението по чл. 417 ГПК, поради това, че в него не е посочен размерът на всяко от месечните вземания, а е извършено препращане към друг документ – схемата за плащане на лизинговите вноски. Доколкото заявлението е попълнено по утвърдения в Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на М. на правосъдието образец, съобразно съдържащите се в нея указания и предвид приложения редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 3 ГПК и документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, частният касатор счита, че са налице предпоставките за неговото уважаване.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по значими за конкретното дело въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са посочени въпросите: 1. Необходимо ли е изходящият от длъжника документ по чл. 418, ал. 3 ГПК да бъде с нотариална заверка и да има достоверна дата; 2. Представлява ли приложението в договор с нотариална заверка на подписите, към което същият препраща, неразделна част от този договор; 3. Нередовно ли е заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако в него е посочена само цялата претендирана сума и броя на вноските /равни по размер/, но не и размерът на всяко от месечните вземания. В подкрепа на твърдението за противоречие в практиката частният касатор е представил три заповеди за незабавно изпълнение, издадени от различни състави на Софийски районен съд по подадени от него заявления.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма],[населено място] и В. М. С. от[населено място], С. община – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което Софийски районен съд е отхвърлил заявлението [фирма],[населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че приложеният към заявлението договор за лизинг № BGIL 590904/15.11.2004г. с нотариална заверка на подписите не удостоверява изискуемостта и ликвидността на претендираните вземания, тъй като същите не са елемент от съдържанието на самия договор, а препраща към схема на плащане, подписите на която не са нотариално заверени и поради това тази схема не представлява документ по смисъла на чл. 417, т. 3, пр. 3 ГПК. Възприето е и становището за липса на представен документ по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК, удостоверяващ изискуемостта на вземането, тъй като схемата за плащане /Приложение № 2/ не съдържа дата на първата и последващите лизингови вноски, а обвързва падежа на първата вноска с датата на доставката, която обаче не е достоверна и противопоставима на длъжника, доколкото датата под подписа на лизингодателя в представения приемо-предавателен протокол е добавена на ръка. Въззивният съд е изложил и допълнителни аргументи в подкрепа на извода си за недоказаност на изискуемостта на първата лизингова вноска, респ. на следващите вноски, като е приел, че представеният приемо-предавателният протокол няма дата при подписа на лизингополучателя, каквото е изискването по образеца на такъв протокол – Приложение № 4 към договора и че не е ясно от кои лица са подписани схемата на плащане /Приложение № 2/ и другият документ, съдържащ план за плащане на лизинговите вноски. Освен по съображенията, свързани с редовността на документа по чл. 417, т. 3 и чл. 418, ал. 3 ГПК, решаващият състав е счел, че заявлението не следва да бъде уважено и поради нередовността му, произтичаща от несъответствието му с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 410, ал. 2 ГПК. По-конкретно, приел е, че заявлението не съдържа посочване размера на всяко от месечните вземания, а препраща към друг документ, което е недопустимо.
Настоящият състав намира, че поставените от частния касатор въпроси са значими за делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обуславят изхода на същото. Касационното обжалване, обаче, следва да бъде допуснато само по първите два въпроса. Доколкото по тях е налице задължителна съдебна практика, която не е съобразена от въззивния съд, касационният контрол следва да бъде допуснат на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не на поддържаните от частния касатор основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В определение № 500 от 23.06.2010 г. по ч. т. д. № 146/2010 г. на ВКС, І т. о. е прието, че: ако договорът за финансов лизинг е с нотариална заверка на подписите, той представлява основание по чл. 417, т. 3 ГПК; доколкото по отношение размера и падежа на лизинговите вноски договорът съдържа изрично препращане към погасителен план, съставляващ приложение към него, което е подписано от двете страни, то това приложение е елемент от самия договор; договорът и неговото приложение не съставляват отделни основания за плащане, независимо, че договорът е материализиран в два документа; не може по отношение на договора, включително и приложението към него, да бъдат въвеждани изисквания за реквизити, като към тези по чл. 417, т. 2 ГПК. В подобен смисъл е и определение № 508 от 06.07.2010 г. по ч. т. д. № 281/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
Обжалваното определение е в противоречие с разрешенията на релевантните за настоящото дело въпроси, съдържащи се в цитираната практика. Представеният със заявлението договор за лизинг с нотариална заверка на подписите и представляващата неразделна част от него схема за плащане на лизинговите вноски доказват безспорно съществуването на неизпълнено от страна на двамата ответници задължение за плащане на претендираните 12 броя лизингови вноски, а изискуемостта на същите е установена от двустранно подписания от страните по договора приемо-предавателен протокол от 26.11.2004 г. Като незаконосъобразни следва да се преценят изложените в тази връзка съображения на въззивния съд относно удостоверителната сила на посочения протокол, предвид приетата от него недостоверност на датата на същия. Съгласно чл. 418 ГПК, за да постанови незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, съдът е длъжен да извърши проверка затова, дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване. Проверката за редовност обаче не включва преценка за истинността на самия документ, в т. ч. и достоверността на датата на неговото издаване. Тази преценка следва да се извърши в рамките на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на самото вземане, в което страните са длъжни да изчерпят всички свои доводи и възражения относно спорното вземане, в т. ч. и във връзка с документа по чл. 417 ГПК.
Поради това, че е сключен между страните по делото, съдържа нотариална заверка на техните подписи и удостоверява солидарно поето от ответниците [фирма],[населено място] и В. М. С. от[населено място], С. община /последният в качеството му на поръчител/ задължение за заплащане на парични суми, чиято изискуемост е настъпила, настоящият състав приема, че са налице визираните в чл. 418, ал. 2 ГПК предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната обща сума 67 772.16 евро.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на частния касатор следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на сумата 5 317.04 лв. – платени държавни такси.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 417, т. 3 и чл. 418, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 14247 от 15.10.2010 г. по ч. гр. д. № 9108/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивно отделение, вместо което постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ за заплащане на сумата 67 772.16 евро /шестдесет и седем хиляди седемстотин седемдесет и две евро и шестнадесет евроцента/, представляваща сбор от неплатени лизингови вноски от 43-та до 54-та включително по договор за лизинг № BGIL 590904/15.11.2004г., дължима солидарно от [фирма], Е. 121006908,[населено място], ж. к. „Л. 4”, бул. „П. В.”, бл. 443, и В. М. С., Е. [ЕГН], от[населено място],[населено място], [улица], в полза на [фирма], Е. 130391634, гр. София, [улица] А, както и на сумата 5 317.04 лв. /пет хиляди триста и седемнадесет лева и четири стотинки/ - направени по делото разноски за всички инстанции.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 68 състав за изготвяне на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
Определението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |