3 Р Е Ш Е Н И Е № 18 С., 18.02 , 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 16 февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова при участието на секретаря Н. Т. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров т. дело № 535/ 2014 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Н. от П. против решение от 2.08.13 г. по в.гр.д. № 283/13 г. на Габровски ОС в частта, с която се отхвърля иска на касатора по чл.422 ГПК да се признае за установено, че Т. Ив. П. и Б. Л. П. му дължат сумата 15 000 лв., законна лихва и деловодни разноски въз основа на запис на заповед от 12.01.10 г. по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, както и в частта, с която са присъдени разноски. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която се признава, че оспорването на запис на заповед от 12.01.10 г. в частта относно подписа положен за поръчител от Б. Л. П. не е доказано, на основание чл.194,ал.3 ГПК. С обжалваното въззивно решение е прието следното: Ищецът не е доказал, че реално е предал на ответниците сумата по ЗЗ. Тъй като е възразено в отговора на исковата молба, че не се дължи сумата и не е налице каузална сделка, ищецът е следвало да докаже каузално правоотношение. В касационната жалба се твърди, че в противоречие с решения на ВКС, в обжалваното решение е прието, че ищецът, въпреки липса на възражение от ответниците по ЗЗ, безусловно следва да докаже наличието на валидно възникнало каузално правоотношение. От тук произтичал и въпросът: Каузата процесуална предпоставка за допустимост на иска ли е или факт, който следва да бъде установен в процеса?, който бил от значение за развитие на правото. Всъщност основният спорен въпрос е: Какъв е предмета на делото и как се разпределя доказателствената тежест при иск по чл.422 ГПК въз основа на ЗЗ? Този въпрос е решен в противоречие с т.17 ТР 4/14 ОСГТК, поради което е допуснато касационно обжалване. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: В исковата молба не се въвежда каузално правоотношение. С отговора на исковата молба се правят следните възражения: 1.Не сме вземали от ищеца заем, липсва каузална сделка., 2. И двата подписа в ЗЗ са положени от първия ответник. Обяснява се, че ЗЗ е подписан в резултат на бизнес отношения между две търговски дружества, чиито представители са били двете физически лица-ищеца и първата ответница, но тя твърди, че е върнала непродадените обувки. Обаче, в първото по делото заседание адвоката на ответниците твърди липсата на каквито и да било каузални отношения. Вярно е, че в писмената защита отново се връща към обясненията в отговора при какви обстоятелства е издаден ЗЗ, но те не могат да бъдат зачетени съобразно концентрационното начало на процеса. Следователно, няма такова изрично оспорване, че ищецът не е предал реално на ответниците сумата по ЗЗ, каквото съдът е приел, че е налице, но не било доказано. Твърдяната липса на кауза, не означава неполучаване на парите. Дори наведените в отговора на исковата молба, но не поддържаните от ответниците след това в първото съдебно заседание, каузални отношения не са конкретизирани и не са доказани. По формулираният по-горе спорен въпрос е налице задължителна практика- т.17 ТР 4/2014 ОСГТК, където е направено разграничението. В случая е налице хипотезата, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответниците, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение. Ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект-редовен от външна страна ЗЗ, подлежащ на изпълнение. Изложеното обуславя извода, че предявеният иск е основателен. По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, след което да се постанови друго, с което искът да се уважи със законните последици. Водим от горното и на основание чл.293,ал.1 и 2 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И: Отменя решение от 2.08.2013 г. по в.гр.д. № 283/2013 г. на Габровски ОС в отхвърлителната му част, както и за присъдените разноски, и вместо него постановява: Признава за установено, че Т. Ив. П. от Г. и Б. Л. П. дължат на Х. Н. от П. сумата 15 000 лв. по запис на заповед от 12.01.10 г. ведно със законната лихва считано от 29.02.2012 г. Осъжда Т. Ив. П. от Г. и Б. Л. П. да заплатят на Х. Н. от П. сумата 1 407 лв. разноски по настоящето дело, съгласно представения списък, както и разноски по заповедното производство в размер на 1 102 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: