РЕШЕНИЕ № 161 София, 14. май 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6117 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на Софийския градски съд от 27.05.2013 г. по гр.д. № 956/2013, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 10.12.2012 г. по гр.д. № 42850/2012, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правното значение на разминаването между посоченото основание за уволнение и неговата правна квалификация. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за работника. Когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. Съдът не може да прекрати трудовото правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно. Фактите и обстоятелствата, които пораждат правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение се излагат в текстовата част на заповедта за уволнение – те имат значение за предмета на делото. Ако текстовата част на заповедта съдържа правни квалификации или други позовавания на закон, те са без значение. В този смисъл са без значение са евентуални противоречия между текстовата част на заповедта и посочена на друго място друга правна норма. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „пазач невъоръжена охрана”. Трудовото правоотношение е възникнало след като ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69 КСО, а оспорваната заповед е издадена на основание придобването и упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 КСО преди възникване на трудовото правоотношение. Такова основание съществува по КТ (И.. ДВ, бр. 46/2010), който не е действащ към деня на издаването на оспорваната заповед № РД-09-49/09.07.2012. Правилно въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е възникнало след като ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но в нарушение на закона е приел, че правно значение има на какво правно основание е придобито правото на пенсия – чл. 68 или чл. 69 КСО. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с такъв работник е уредено в чл. 328, т. 10а (изм., бр. 100/2010), съгласно който това право възниква при всички случаи на придобиване и упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За законността на заповедта за уволнение правно значение има дали работникът фактически е упражнил придобитото правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение. В текстовата част на заповедта за уволнение може да бъде посочено вярното правно основание за придобиване на правото на пенсия, но дори да не е посочено никакво правно основание, погрешно правно основание или несъществуващо правно основание, това не се отразява на нейната законност. Видно от изложеното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Касаторът ** „Т. с. и в.”, С. не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 27.05.2013 г. по гр.д. № 956/2013. ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Й. Г. от [населено място], [община], В. о. срещу **„Т. с. и в.”, С., искове за признаване на уволнението със заповед № РД-09-49/09.07.2012 за незаконно и за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.