Р Е Ш Е Н И Е   № 191   София, 16 април 2010 година     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно  отделение, в съдебно заседание на 09 април две хиляди и десета година, в състав:                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА   БЛАГА ИВАНОВА     при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 73/2010 година.       Производството е образувано по повод протест на апелативна прокуратура-гр. Бургас и жалба на подсъдимия В. К. Т. против въззивно решение № 191/ 04.01.2010г. по в.н.о.х.д. № 232/2009г. на Бургаския апелативен съд. В касационния протест, като основания за проверка на въззивното решение, са посочени неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отправено е искане, обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото-върнато на въззивната инстанция, за ново разглеждане . В жалбата на подсъдимия, поддържана в съдебно заседание лично и от неговия защитник, се съдържат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. На това основание, се прави искане за изменение на решението и - намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, с приложение института на „условното осъждане”. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста на апелативна прокуратура и изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 70/ 06.10.2009 год. по н.о.х.д. № 185/2009г. окръжен съд-гр. Ямбол е признат подсъдимият В. К. Т., за виновен в това, че на 23.11.2008год. в гр. С. направил опит умишлено да умъртви Д. Зафиров, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115, във вр. с чл.18, ал.1 и чл. 54 от НК, му е наложено наказание шест години лишаване от свобода, при първоначален „строг”режим на изтърпяване. С въззивно решение №191/04.01.2010год., по в.н.о.х.д. №232/09год. на апелативен съд-гр. Бургас е изменена първоинстанционната присъда, като е преквалифицирано извършеното от подсъдимия Т деяние, по смисъла на чл.129 НК и при условията на чл.55 НК-наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част е потвърдена присъдата.   По касационния протест на АП-Бургас Съставът на Върховния касационен съд намира, че протестът е основателен. Атакуваният съдебен акт страда от процесуален порок, който го опорочава и води до необходимост от неговата отмяна. Въззивното решение представлява единство между диспозитив и мотиви, външен израз на фактическите и юридически съображения на съда за извършеното деяние и неговия автор, престъпната съставомерност и правната му квалификация и наложеното наказание. Принципното положение, че мотивите към съдебния акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда е съобразено, но не е достатъчно и не позволява извършването на касационна проверка, защото няма произнасяне в диспозитивната част на решението, по отношение на наложеното наказание. Диспозитивът на атакувания съдебен акт не съответства на разпоредбата на чл.339,ал.1НПК и не съдържа изискуемите от закона и необходими за индивидуализиране на наказателната отговорност реквизити. Противоречието между диспозитив и мотиви води до липсата на годен съдебен акт. Страните са лишени от възможността да научат, защо обжалваното решение е законосъобразно, с което са ограничени правата им. Липсата на произнасяне в диспозитивната част на атакуваното решение по отношение на наказанието, като вид и размер и изложените съображения в същата насока в мотивите на въззивния акт, води до единствено възможен процесуален резултат - отмяна на негодния за касационна проверка съдебен акт, а делото- на връщане за ново разглеждане на апелативния съд. По жалбата на подсъдимия Т Касационната инстанция счита, че е лишена от възможност да прецени основателността на доводите, изтъкнати в жалбата на подсъдимия, свързани с явната несправедливост на наложеното наказание, поради непроизнасянето на съда по вида и размера на определеното наказание.   По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, а делото-на връщане за ново разглеждане на апелативния съд, на стадия на съдебното заседание.   При новото разглеждане на делото, е необходимо да бъдат отстранени посочените съществени нарушения на процесуалните правила. Задължителен е задълбочен и съвкупен анализ на доказателствената съвкупност, внимателна и прецизна оценка на доводите, изтъкнати в касационния протест, свързани с материалната незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, както и възраженията на подсъдимия, по отношение явната несправедливост на наложеното наказание. Водим от горното и на основание чл.354 ал.3, т.2 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение № 191/04.01.2010г. по в.н.о.х.д. № 232/2009г. на Бургаския апелативен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.