Р Е Ш Е Н И Е № 386 гр. София, 15 октомври 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1035 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Н. Ц. Н. и С. С. Н. срещу решение на Варненски апелативен съд № 55 от 29.04.14 г, по ВНОХД № 16/14, с което е изменена присъда на Варненски окръжен съд № 120 от 6.12.2013 г, по НОХД № 1298/13, като наложеното наказание „лишаване от свобода” е отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимата В. Н. Н. е призната за виновна в това, че на 31.05.2013 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушила чл. 120, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинила смъртта на Т. Н. Н., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно б. „б” вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъдена на две години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, както и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от четири години. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че не са налице условия за приложение на чл. 66 НК, че неправилно е оценена личността на подсъдимата, че не са съобразени целите по чл. 36 НК, че не е взето предвид при какви обстоятелства е настъпило транспортното произшествие, че не е съобразена практиката на ВКС по транспортни престъпления по дела, по които е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода”. С жалбата се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателите или техен представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е основателна. Защитата пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Подсъдимата заявява, че съжалява за извършеното. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата като отегчаващи обстоятелства са отчетени: завишената степен на обществена опасност на деянието и допуснатите предходни нарушения на правилата за движение, а като смекчаващи такива: чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, млада възраст, съжаление за извършеното, желание да бъде оказана помощ на пострадалата, психичното състояние след деянието, изразило се в реакция на стрес с разстройство на адаптацията и протрахирана депресивна реакция. Отговорността на подсъдимата за извършеното престъпление е реализирана при превес на смекчаващите обстоятелства и при съобразяване на редукцията по чл. 58 а, ал. 1 НК. В случая, е отчетено наличието на множество смекчаващи обстоятелства, което макар и да не обуславя хипотезата на чл. 55 НК, е от значение при преценката на справедливостта на наказанието, включително и по въпроса приложим ли е чл. 66 НК. Варненският апелативен съд е изложил мотиви защо приема, че наложеното наказание „лишаване от свобода” може да бъде отложено по чл. 66 НК, които са правилни и се възприемат от настоящата инстанция. В тази насока е анализирана личността на подсъдимата в аспекта на специалната превенция, като е посочено, че се касае за престъпление, извършено по непредпазливост, от лице на млада възраст, което е в процес на получаване на по-висока степен образование и същевременно, е трудово ангажирано. Съобразено е обстоятелството, че подсъдимата е преживяла стореното, за което свидетелства развилата се при нея реакция на стрес и депресивно състояние. Верен е изводът на въззивния съд, че за поправяне на осъдената не се налага изолирането й от обществото и откъсване от естествената й среда, тъй като се касае за личност, разкриваща ниска степен на обществена опасност, за превъзпитаването на която наложеното наказание „лишаване от свобода” и определянето на максимален изпитателен срок биха изиграли ролята на значим контрамотив срещу извършване на бъдещи противоправни прояви. Правилно е преценено, че с оглед изразеното искрено съжаление за извършеното и наличието на разкаяние за стореното, спрямо подсъдимата вече е започнал процесът на поправяне и превъзпитаване. Отлагането на изтърпяването на наказанието за максималния изпитателен срок би имало предупредително значение и спрямо останалите членове на обществото, от което следва, че с приложението на чл. 66 НК се изпълнява и генералната превенция по чл. 36 НК. От значение при преценката на справедливостта на наказанието е и обстоятелството, че за срока на „лишаване от право да управлява МПС”, който е четири години, на водача се отнема възможността евентуално да допусне нови нарушения на правилата за движение. Що се отнася до довода, че не е съобразено при какви обстоятелства е извършено престъплението, следва да се посочи, че това е взето предвид при преценката на степента на обществена опасност на деянието, оценена като висока. По довода, че решението не е съобразено с практиката на ВКС по транспортни дела, следва да се отбележи, че процесът на индивидуализация на наказанието е специфичен за всяко наказателно производство, а обстоятелствата, имащи значение за справедливостта на наказанието, са конкретни за всяко дело и не могат механично да се пренасят от един казус в друг. По настоящето дело, изводите на въззивната инстанция, че са налице предпоставките на чл. 66 НК, са верни, произтичат от правилен анализ на обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимата, поради което липсват основания за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата на частните обвинители е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Варненски апелативен съд № 55 от 29.04.2014 г, по ВНОХД № 16/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: