4 Р Е Ш Е Н И Е № 154 София, 18.06. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 880/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 114 от 04.03.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 23.07.2012 г. по гр. д. № 3528/2007 г. на Софийския градски съд в частта, с която решението от 27.07.2007 г. по гр. д. № 2824/2001 г. на Софийския районен съд е обезсилено в частта за извършване на делбата, присъждане на суми за уравнение на дяловете и държавна такса и производството в тази част е прекратено. К. С. Х. Д. и Р. Г. Д. излагат оплаквания за недопустимост, евентуално - за неправилност на обжалвания съдебен акт. От ответника по касация държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е получено становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: За да обезсили решението на районния съд, с което делбата е извършена по реда на чл. 292 ГПК /отм./, въззивният съд приел, че притежаваната от държавата 1/2 ид. ч., която е със статут на публична държавна собственост съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 З., е извадена от гражданския оборот по силата на чл. 7, ал. 1 З., установяващ забрана за разпореждане с такива имоти. Делбата /доброволна или съдебна/ е акт на разпореждане - основание за придобиване право на индивидуална собственост върху имот, който преди това е бил съсобствен между няколко лица. Налице е законова забрана за извършването й чрез някой от предвидените в ГПК способи за ликвидиране на съсобствеността и доколкото предмет на делба е само този имот, производството като недопустимо следва да се прекрати. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: налице ли е пречка за извършването на съдебна делба на съсобствен между държавата и физически лица недвижим имот, допуснат до делба с влязло в сила решение, в случай, че частта на държавата е публична държавна собственост. Правото за делба се поражда от всяка дялова имуществена общност, без оглед основанието за възникване на съсобствеността. То не зависи от качеството на лицата, които са участници в имуществената общност, защото в обективното право липсват ограничения, основани на този признак /изключение търпи случаят, при който в доброволна делба участвуват недееспособни или отсъствуващи, когато е необходимо предварително разрешение на районния съд/. Като урежда способите за прекратяване на съсобствеността на държавата /общината/, разпоредбата на чл. 36 ЗС предвижда, че това може да стане освен чрез продажба на частта на държавата /общината/, чрез отстъпване на съсобствениците на друг равностоен имот или чрез откупуване на тяхната част при условия и по ред, определени от Министерския съвет, така също и чрез делба. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Ограничения относно възможността по реда на съдебната делба да се ликвидира съсобственост, в която участва държавата, не се съдържат в Закона за държавната собственост /З., в сила от 01.06.1996 г./. Съгласно чл. 7, ал. 1 З. имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Целта на ограничението е да не се засяга собствеността, предоставена на държавните органи и ведомствата за изпълнение на функциите им. Съдебната делба е особено исково производство, по реда на което се установява и принудително осъществява потестативното право за делба. То има за основна цел прекратяването на съсобствеността, заместването й със собственост върху реални части от общите вещи или осребряването на съсобствената вещ с цел получаване на съответен дял от нейната цена, както и ликвидирането на всички свързани с нея въпроси. В разглеждания случай въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционно решение за делба по реда на чл. 292 ГПК /отм./ на приета за реално поделяема вещ. Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., не са налице пречки, включително и при приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 1 З., за извършване на делбата. Тъй като всеки съсобственик е бил притежател на тази идеална част от общия имот, която е получил в деня, в който съсобствеността е възникнала, то с обособяването на реални дялове съсобствеността ще се прекрати и всеки съсобственик ще получи своя дял в натура, без това да води до промяна в статута на притежаваната от държавата част или до транслация на собствеността в полза на лице, различно от държавата. Делбата се свежда до обособяване на отделни обекти като самостоятелни вещи и извършването й е допустим способ за ликвидиране на съсобствеността, защото не съставлява разпореждане с имот - публична държавна собственост. С прекратяването на съсобствеността държавата получава своя реален дял, конкретизиран в определен обект, със същия статут на публична държавна собственост. Обратното становище - че е налице пречка за извършване на съдебна делба, когато идеална част от съсобствен имот има статут на публична държавна собственост, означава да се въведе забрана за прекратяване на съсобственост, каквато законът не предвижда, нито извършването на делба в този случай би било несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. По касационната жалба: Неправилното разрешаване от въззивния съд на поставения въпрос е довело до порок на обжалваното въззивно решение, с което неправилно е прието, че производството по извършване на делба на съсобствения между държавата и физическите лица имот е недопустимо. Въззивното решение е неправилно и поради това, че като е отказал да извърши делбата, в нарушение на чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./ въззивният съд е пререшил въпроси от първата фаза, разрешени със сила на пресъдено нещо с решението по допускане на делбата. При наличието на влязло в сила решение от 19.01.2002 г., с което са разрешени въпросите за качествата на страните като съделители /съсобственици/ и обема на правата им в общата вещ и делбата е допусната, въззивният съд не е имал основание да откаже извършването й по съображения, които са извън предмета на втората фаза на делбата. Правните последици на решението по допускане на делба могат да бъдат отречени ако след влизането му в сила настъпят такива факти, които внасят промяна в материалното правоотношение и водят до прекратяване на съсобствеността - например ако правата на ответника по иска за делба се окажат изключени и цялата съсобственост се съсредоточи в лицето на ищеца или на няколко ищци, а те не искат продължаването на делбеното производство; или при погиване на допуснатия до делба обект на съсобственост. В тези и в други подобни случаи делбеното производство ще се окаже без предмет било защото допуснатият до делба обект вече не е съсобствен или съсобствениците не желаят делбата му, било защото общата вещ вече не съществува, и по тези причини то ще подлежи на прекратяване във втората фаза. Хипотезата, пред която страните са изправени, е различна, поради което неправилно въззивният съд е отказал извършването на делбата. Позоваването на решение № 403 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 5024/2008 г. на ВКС, І-во г. о., е неправилно, тъй като то, на първо място е постановено в първата фаза на делбата, и на второ място - основание за обезсилване на решението, с което искът за делба е отхвърлен, е предявяването му срещу ненадлежна страна и без да са конституирани като страни всички съсобственици. В обобщение, въззивното решение в обжалваната от ищците част следва да бъде отменено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по извършване на делбата. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 23.07.2012 г. по гр. д. № 3528/2007 г. на Софийския градски съд в частта, с която решението от 27.07.2007 г. по гр. д. № 2824/2001 г. на Софийския районен съд е обезсилено в частта по извършване на делбата, присъждане на суми за уравнение на дяловете и държавна такса, а производството в тази част е прекратено. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: