4 Р Е Ш Е Н И Е № 227 София, 07.10. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 439/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С решение от 06.12.2011 г. по гр. д. № 3287/2011 г. на Софийския градски съд Ю. Ж. З. е осъден да предаде на С. И. В., Е. Х. Д., И. Т. В. и И. В. В. владението на гараж на партерния етаж в сградата на [улица] /стар № 116/ с площ 17.60 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място. С определение № 546 от 04.07.2012 г. по гр. д. № 439/2012 г. на ВКС, І-во г. о., касационната жалба, подадена от Ю. З., не е допусната за разглеждане по същество. В тази част въззивното решение е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. И. В., Е. Х. Д., И. Т. В. и И. В. В. срещу Г. М. Ц. и С. Л. Б. иск за ревандикация на същия имот. От ответниците по касация Г. М. Ц. не е взел становище, назначеният за особен представител на С. Л. Б. /чл. 47, ал. 6 ГПК/ адвокат К. Д. П. от АК [населено място] счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Спорният по делото имот се претендира от ищците - сега касатори, на основание наследствено правоприемство и реституция предвид данните за конфискация с присъда от 13.12.1946 г. по конфискационно дело № 2/1946 г. на Пазарджишкия областен съд на основание Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти /ЗКПСННИ/. Въззивният съд приел, че възстановяването на собствеността е настъпило с влизане в сила на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г./, предвид липсата на данни за промени към този момент по принадлежността на имота в патриномиума на държавата, и обстоятелството, че той съществува реално до размерите, в които е отчужден. С оглед нормите на чл. 86 ЗС /в редакция до изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 31/1996 г./ и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, имотът не е придобит по давност от Г. М. Ц., в чиято полза е издаден н. а. № 200 от 30.07.2004 г. по обстоятелствена проверка, по време на брака му със С. Л. Б.. Разпоредителната сделка по н. а. № 188 от 04.10.2004 г., с която имотът е продаден от Г. М. Ц. и съпругата му на Ю. Ж. З., е приета за такава без правно значение относно настъпването на реституционния ефект на закона. Ето защо владението от ответника З. е без правно основание и предявеният срещу него иск за ревандикация е уважен. Въззивният съд намерил, че не е установено останалите ответници - праводателите на ответника З., да владеят имота и искът срещу тях е отхвърлен. Щом това е така и след като съгласно чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ отмяната на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност е последица от уважаване на иск по чл. 108 ЗС, то и н. а. № 200/2004 г. не следва да бъде отменян според въззивния съд. Съдът приел и, че н. а. № 188/2004 г., с който имотът е продаден на Ю. З., също не подлежи на отмяна, тъй като по посочения ред не се отменят нотариални актове, обективиращи прехвърлителни сделки. Касационно обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: дали при мотиви за основателност на претендираното от ищците право на собственост по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС съдът дължи уважаване на иска в установителната част, дори да го отхвърли в осъдителната част като недоказан. По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира за правилна съдебната практика, изразена в представените от касаторите съдебни актове: р. № 1228 от 14.08.2002 г. по гр. д. № 1285/2002 г., р. № 35 от 23.03.1993 г. по гр. д. № 354/1992 г. на ВКС, петчленен състав, р. № 654 от 30.12.1994 г. по гр. д. № 597/1994 г. на ВС, петчленен състав, р. № 656 от 08.10.2009 г. по гр. д. № 1832/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о., р. № 1417 от 06.01.2009 г. по гр. д. № 6073/2007 г. на ВС, ІІ-ро г. о. С тях е прието, че искът с правно основание чл. 108 ЗС съдържа установителна претенция за правото на собственост и осъдителна - за предаване на владението, и ако ответникът оспорва правото на собственост на ищеца, но не владее имота, то искът следва да бъде уважен в установителната част, защото в противен случай, с отхвърляне на иска за ревандикация, ще се отрече и самото притежаване на правото от ищеца. Налице е и задължителна съдебна практика - решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 148/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК. Посочено е, че в диспозитива на решението съдът се произнася по предмета на делото, а по преюдициалните правоотношения - в мотивите. Затова мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо, но съществено е не мястото в решението, където съдът се е произнесъл по съществуването на правоотношението, а дали то е включено в предмета на делото. След като предмет на делото по иска за ревандикация са както правото на собственост на ищеца, така и фактът на владението, то в диспозитива на решението съдът дължи произнасяне както по установителната част на иска - признаване правото на собственост на ищеца, така и по осъдителната за предаване владението на вещта от владеещия несобственик. В обобщение следва да се приеме, че след като в мотивите към решение по иск с правно основание чл. 108 ЗС съдът е приел за основателно и доказано претендираното от ищците право на собственост, то в диспозитива дължи уважаване на иска в установителната част, дори да го отхвърли в осъдителната част като недоказан. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорният имот не може да бъде придобит по давност - основание, на което ответникът Г. Ц. се е позовал, за да бъде издаден в негова полза констативният нотариален акт за собственост от 2004 г. С това съдът е отрекъл правото да принадлежи на този ответник, както и на ответницата Св. Б. - негова съпруга /т. 2 на Постановление № 8/1980 г. на Пленума на ВС/. Отхвърлил е иска за ревандикация срещу посочените ответници по съображения, че не е установено те да упражняват фактическа власт върху имота. С оглед приетото по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която искът за ревандикация е отхвърлен в установителната част на претенцията. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неговото касиране и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде решено по същество от Върховния касационен съд, като ищците бъдат признати за собственици на имота по исковата молба по отношение на ответниците Г. Ц. и Св. Б.. В останалата част на ревандикационната претенция - за предаване на владението, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на ищците е допусната за разглеждане по същество и по въпроса подлежат ли на отмяна по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, съответно чл. 537, ал. 2 ГПК нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърли, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот или този ред е приложим само за констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот. С ТР № 3 от 29.11.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. При това разрешение, дадено със задължителното за съдилищата тълкувателно решение, нотариалният акт за собственост по давност следва да бъде отменен, а искането за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба на спорния по делото имот следва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 836 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 06.12.2011 г. по гр. д. № 3287/2011 г. на Софийския градски съд в частта, с която искът срещу Г. М. Ц. и С. Л. Б. е отхвърлен в установителната част на ревандикационната претенция и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. М. Ц. и С. Л. Б., че С. И. В., Е. Х. Д., И. Т. В. и И. В. В. са собственици на гараж на партерния етаж в сградата на [улица] /стар № 116/ с площ 17.60 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо парцел VІІІ от кв. 437а по плана на [населено място]. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която предявеният от С. И. В., Е. Х. Д., И. Т. В. и И. В. В. срещу Г. М. Ц. и С. Л. Б. иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен в частта за предаване владението на имота. ОТМЕНЯ н. а. № 200, том ІV, рег. № 22759, дело № 774 от 30.07.2004 г., с който Г. М. Ц. е признат за собственик на същия имот на основание давностно владение. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на н. а. № 188, том V, рег. № 30711, дело № 989 от 04.10.2004 г. за покупко-продажба, сключен между Г. М. Ц. и С. Л. Б. като продавачи и Ю. Ж. З. като купувач. ОСЪЖДА Г. М. Ц. и С. Л. Б. да заплатят на С. И. В., Е. Х. Д., И. Т. В. и И. В. В. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 836 /осемстотин тридесет и шест лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: