О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 354 София, 30.06.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 905/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. С решение № 427 от 17.10.2019 г. по гр. д. № 231/2019 г. на Плевенския окръжен съд, е отменено решение № 40/21.01.2019 г. по гр. д. № 582/2019 г. на Районен съд – Червен бряг и вместо него е постановено ново по същество, с което е признато за установено по предявените от ПК «Единство-93» - гр. Койнаре срещу А. К. Р. и „БЕТА“ АД /в несъстоятелност/ - гр. Червен бряг положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: магазин и клуб на партерен етаж, записан като «търговски обект – кафе» - вх.В, находящ се в четириетажна жилищна сграда на Милчо Симеонов № 68 в гр. Койнаре, община Червен бряг, парцел II в кв.70 по плана на населеното място, със застроена площ на търговския обект от 169 кв. м. Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени в срока по чл.283 ГПК от ответницата А. К. Р. чрез пълномощника й адвокат К. П. и от ответника „БЕТА“ АД /в несъстоятелност/ - гр. Червен бряг, представлявано от синдика Ц. Б., чрез пълномощника му юрисконсулт Н. Н., в които на първо място са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, както и съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касация ПК «Единство-93» - гр. Койнаре е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изложил становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: Производството пред районния съд е образувано по предявени от ищцовата кооперация срещу А. Р. и «БЕТА» АД /в несъстоятелност/ искове за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост върху процесния имот. В исковата молба е изложил твърдения, че от 2001 г. е започнал да го владее, като в периода 1987 г.-2001 г. фактическа власт върху него е била упражнявана от РПК „Койнаре“, чийто правоприемник е кооперацията. Въведеното придобивно основание е придобивна давност чрез упражнявано давностно владение в продължение на повече от 30 години. Ответникът – дружество е оспорвал исковете с твърдението, че обектът е бил предоставен за оперативно управление на МК „9-ти май – Червен бряг – ММЗ М. Симеонов“ и на фирма с държавно имущество „БЕТА“ – Червен бряг, регистрирана през 1989 г., чийто правоприемник е дружеството. При преобразуването на държавното предприятие имотът е бил включен в капитала на „БЕТА“ ЕООД, поради което дружеството се легитимира като собственик на основание чл.17а ЗППДОП /отм./. Ответницата – физическо лице също е оспорвала исковете с твърдението, че процесния имот /като включен в масата по несъстоятелността/ й е възложен с влязло в сила на 22.06.2017 г. постановление № 9/13.06.2017 г. на ОС – Ловеч по т. д. № 1/2012 г., издадено в производство по чл.717з от ТЗ. По делото е установено, че със заповед от 02.03.1990 г. на председателя на ИК на ОбНС – Червен бряг е отстъпено възмездно право на ползване на РПК „Койнаре“ върху държавен имот, съставляващ магазинно помещение с площ 494 кв. м., описан в акт за държавна собственост № 1193/01.11.1989 г., на основание чл.15д ЗС /отм./. С постановление № 9/13.06.2017 г. на ОС – Ловеч по т. д. № 1/2012 г. в собственост на А. К. Р. е възложена следната обособена част от масата на несъстоятелността на „БЕТА“ АД, представляваща магазин и клуб на партерен етаж във вход „В“ и вход „Г“, находящ се в гр. Койнаре, община Червен бряг, със застроена площ 169 кв. м., записан като „търговски обект-кафе-вх.“В“, на партерния етаж на четириетажна жилищна сграда на ул. Милчо Симеонов № 68 в гр. Койнаре. Във въззивното производство са събрани гласни доказателства /показанията на свидетелите Б., Н. и Т./, допуснати на основание чл.266, ал.3 ГПК, предвид процесуално нарушение на първоинстанционния съд. За да отмени решението на районния съд, с което исковете са били отхвърлени и да постанови ново по същество за тяхното уважаване, въззивният съд е приел, че въз основа на събраните пред него гласни доказателства е доказано правоприемството между РПК „Койнаре“ и ищцовата кооперация. Позовал се е на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е посочил, че може да бъде приложена императивна материално-правна норма, дори ако нейното нарушение не е било въведено като основание за обжалване. В исковата молба ищецът – въззивник е изложил твърдения, че упражнява фактическа власт върху имота от 1987 г. в продължение на повече от 30 години. В периода до 1990 г. е действала забраната на чл.86 ЗС /отм./ за придобиване по давност, но на 01.06.1996 г. е влязла в сила разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС, според която не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г. Цитираната разпоредба урежда самостоятелно основание за придобиване на право на собственост. Единственият юридически факт, на който е придадено правно значение, е построяването на обектите да е станало със средства на кооперацията. Горната предпоставка в случая е налице – сградата е построена през 1985 г. със средства на кооперацията, което също се установява със събраните гласни доказателства. Направил е извод, че на основание чл.2, ал.3 ЗобС кооперацията се легитимира като собственик. Изложил е допълнителни съображения, че по отношение на ответното дружество не са били налице предпоставките на чл.17а ЗППДОП /отм./ за придобиване на собствеността. В идентичните си изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбите касаторите са въвели доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение, тъй като съдът е разгледал придобивно основание за възникване на правото на собственост, различно от въведеното: придобивна давност. Цитира се решение № 271/06.01.2015 г. по гр. д. № 2853/2014 г. на ВКС, първо г. о. Поставили са и следните въпроси, с които са обосновали приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. допустимо ли е въззивният съд да измени спорния предмет, като признае правото на собственост на друго придобивно основание, а не на заявеното, като се мотивира, че прилага императивна материално-правна норма; сочи се противоречие с решение № 71/23.02.2012 г. по гр. д. № 594/2011 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение № 107/13.08.2018 г. по гр. д. № 2446/2017 г. на ВКС, четвърто г. о.; 2. стават ли собственост на кооперативната организация и нейния правоприемник, които са изградени с нейни средства и труд върху държавна земя; поддържа се противоречие с решение № 14/19.05.2011 г. по гр. д. № 251/2010 г. на първо г. о., решение № 66/29.07.2010 г. по гр. д. № 4459/2008 г. на четвърто г. о. и решение № 108/25.06.2013 г. по гр. д. № 33/2013 г. на второ г. о. Настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение поради вероятната му недопустимост. Предметът на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска. Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор рамките на заявените факти и искане. Когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се произнася относно съществуването на право, което не е било въведено като предмет на делото, или относно което е десезиран, или е разгледал иска на незаявено от ищеца основание, е налице произнасяне по непредявен иск. Постановеното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл.270, ал.3 ГПК. Поради изложените по-горе съображения, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с цел преценка неговата допустимост предвид съмнение за произнасяне по непредявен иск. С оглед допускането на касационното обжалване, касаторите следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационните жалби в общ размер на 972,72 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 427 от 17.10.2019 г., постановено по гр. д. № 231/2019 г. по описа на Плевенския окръжен съд, по жалбите на А. К. Р. и „БЕТА“ АД /в несъстоятелност/. УКАЗВА на А. К. Р. и „БЕТА“ АД /в несъстоятелност/ - гр. Червен бряг, че в едноседмичен срок от съобщението следва да представят доказателство за заплатена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационните жалби в общ размер на 972,72 лв. /деветстотин седемдесет и два лева седемдесет и две стотинки/ на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай жалбите ще бъдат върнати. След изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: