Р Е Ш Е Н И Е № 223 гр. София, 06 ноември 2017 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 757 по описа за 2017 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Г. Б. срещу присъда на Софийски апелативен съд № 13 от 27.03.2017 г, по ВНОХД № 142/17, с която е отменена оправдателна присъда на Софийски градски съд № 301 от 25.11.2016 г, по НОХД № 3173/16, и жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 10.08.2015 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по чл. 51, ал. 2 ППЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Е. А. и средна телесна повреда на Е. Р. А., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от три години. С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че анализът на доказателствата е проведен в нарушение на процесуалните изисквания, че не са изложени съображения относно съпричиняването на престъпните последици, неправилно е приета съставомерност на деянието като транспортно престъпление, с което и материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата са прави искане за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник. Поверениците на частните обвинители намират обжалвания акт за правилен и законосъобразен. Частните обвинители се съгласяват със становището на своите представители. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС намира, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният съд е извършил подробен анализ на доказателствата, въз основа на който е приел за установена фактическата обстановка, възприета и от първата инстанция. Спорът по настоящето дело е изцяло по приложението на материалния закон, доколкото при едни и същи фактически положения инстанциите по същество са извели противоположни правни изводи. Съставът на Софийски градски съд е приел, че подсъдимият не е извършил престъпление, а пътният инцидент е настъпил поради неправомерното поведение на моториста С. А., който е управлявал в нарушение на правилата за движение. Въззивният съд е изразил становище, че инцидентът е настъпил от действията на двамата водачи, при условията на съпричиняване, в която хипотеза подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за транспортно престъпление. ВКС споделя становището на въззивната инстанция. Съображенията за това са следните: Изяснено е, че жалбоподателят се е движил в пътен участък, който е бил в процес на ремонт. Дясното платно е било реорганизирано като двупосочно и разделено с табели с направляващи стрелки „С-6.1”, поставени на преносими стойки. Временната организация на движение е предвиждала по две ленти за движение във всяка посока. Подсъдимият е управлявал автомобила си от центъра на [населено място] към [населено място]. Движел се в колона от автомобили, бавно преминаващи напред. Решил да използва друг маршрут и за целта да обърне посоката на движение / обратно към центъра на [населено място] /. През това време пострадалият А. и св. А. пътували на мотор, управляван от А.. Те се движели към [населено място], но водачът на мотора решил да избегне колоната от автомобили и затова избрал да се движи в насрещното движение. Междувременно автомобилът на подсъдимия навлязъл в насрещното движение, за да изпълни маневрата „обратен завой”, при което препречил пътя на моториста и последвал сблъсък между двете преводни средства. От удара последвала смъртта на моториста и средната телесна повреда на пътничката. При тези правилно установени факти, верен е изводът на въззивната инстанция, че подсъдимият е осъществил транспортно престъпление. Той е допуснал нарушение по чл. 51, ал. 2 ППЗДП, като не е изпълнил предписанието на пътния знак „Г-9”, изискващ от водачите да преминат отдясно на знака и да се движат вдясно от него. Водачът на автомобила не е имал право да направи „обратен завой”, тъй като е бил длъжен да продължи да се движи по пътното платно съобразно предписанието на знак „Г-9”, а избраната маневра е предполагала навлизане в друга пътна лента, в разрез с изискването на знака. Този извод не се променя от обстоятелството, че на мястото на произшествието не е имало изрична забрана за „обратен завой”, тъй като организацията на движението е предполагала движение на превозните средства по указания с „Г-9” начин: в дясно от знака. Следователно, като е напуснал лентата, за да направи обратен завой, подсъдимият е нарушил правилата за движение, което е в причинна връзка с престъпните последици. Несъмнено е, че принос за пътния инцидент има и пострадалият, който също е управлявал в нарушение на правилата за движение. Наличието на независимо съпричиняване на резултата от действията на двамата водачи е констатирано от въззивната инстанция и е взето предвид при решаване на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия. С оглед на изложеното, материалният закон е приложен правилно: деянието съставлява транспортно престъпление и жалбоподателят следва да носи наказателна отговорност за извършването му. При тази хипотеза, не са налице условия за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция, тъй като казусът попада извън обхвата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / липсва осъждане за деяние, което не съставлява престъпление /. Доколкото не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не възниква процесуална необходимост от отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане в Софийски апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Правилни са разсъжденията на въззивната инстанция, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да се реализира при условията на чл. 54 НК. Вярно е оценена степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца, като е отдадено дължимото значение на съпричиняването, при значително по-голям принос на пострадалия за настъпване на престъпните последици. Наказанието е определено при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства, като е наложен абсолютният минимум на кумулативните санкции по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 НК: три години „лишаване от свобода” и три години „лишаване от право да се управлява МПС”. Приложен е чл. 66 НК, за срок от четири години. Така определеното наказание е съобразено с комплекса от обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност, и с целите по чл. 36 НК, тоест, е справедливо, съобразно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК. Не са налице условията на чл. 55 НК, в която хипотеза би било възможно смекчаване на наказанието, тъй като изискуемите предпоставки на този текст не са налице. От една страна, липсват многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително такова, а, от друга страна, и най-лекото, предвидено в закона наказание, което съвпада с наложеното такова, с оглед степента на обществена опасност на деянието, която е завишена, не се явява несъразмерно тежко. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 13 от 27.03.2017 г, по ВНОХД № 142/17. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: