РЕШЕНИЕ № 11 София, 03.02.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3889/2014 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. Е. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.С. Н. срещу решение № 212 от 19.12.2013 г по гр.дело № 413/13 г на Апелативен съд-гр.Варна, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 810/23.4.2012 г по гр.дело № 1141/2010 г на Варненски окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което В. П. Е. е осъдена да заплати на К. Д. Д. на основание чл.45 от ЗЗД сумата 20 038, 75 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от това, че Е. е изразходвала в свой интерес, получената от нея, в качеството й на пълномощник на починалия на 22.9.2007 г Д. В. Д., цена от продажбата на собствения му недвижим имот.С решението си съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск за разликата над сумата 20 038, 75 лв до сумата 40 077, 50 лв. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба К. Д. Д. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран, че пълномощника му адв.Д. А. от САК.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявения иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД и са налице всички кумулативно изискуеми елементи от посочения фактически състав, поради което е ангажирана отговорността на ответницата за имуществени вреди от деликт до размера на наследствения дял на ищеца. От данните по делото е установено, че страните са наследници по закон на Д. В. Д., починал на 22.9.2007 г като ищецът К. Д. е негов син, а ответницата В. Е. е внучка-низходяща на починалата преди наследодателя негова дъщеря П. В.. С нотариално заверено пълномощно от 6.8.07 г Д. Д. е упълномощил ответницата да го представлява и подписва пред нотариус като от негово име и за негова сметка продаде собствения му недвижим имот с площ от 1000 кв.м в м.К. /Б./, землището на кв.Г., [населено място].На 13.9.07 г е сключен договор за покупко-продажба № , т., рег.№ , дело г по, силата на който Д. Д. е продал на Д. И. чрез пълномощника си В. Е. процесния имот за сумата 15 334 лв, посочена като цена на имота съгласно данъчна оценка.От приетата съдебно-икономическа експертиза, изслушана по делото е установено, че по личната сметка на ответницата, открита в [фирма] на 13.9.2007 г-датата на сделката е постъпил банков превод от Д. И. в размер на 40 077, 50 лв, като основание за плащането е отразено „закупуване на парцел.” Въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял вреди от граждански деликт. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпроса каква е отговорността на пълномощника-деликтна или договорна. Поставеният въпрос е разрешен по задължителен начин с решение № 188 от 15.6.12 г на ВКС по гр.дело № 1122/11 г на ГК, Трето ГО и решение № 547 от 31.7.2010 г по гр.дело № 1025/09 на ВКС, Четвърто ГО, постановени по реда на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, с които е прието, че основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда.Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или некачествено изпълнение на задълженията по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна са следствие на договорно правоотношение.Когато обаче увреждането не е настъпило от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от правилото да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна.Увреденият обаче не може сам да избира основанието си /договорно или деликтно/, то се определя от материалния закон, който се съотнася към конкретните юридически факти. Настоящият състав на Върховния касационен съд напълно споделя възприетите разрешения, според които отговорността на пълномощника е договорна, а не деликтна. По основателността на касационната жалба. При така дадения отговор на поставения въпрос, решението на въззивния съд е неправилно. Предявената искова претенция черпи своето правно основание в нормата на чл.284 ал.2 от ЗЗД във връзка с общата норма на чл.79 ал.1 от ЗЗД, тъй като наведената фактическа обстановка сочи на договорно неизпълнение.Едностранния характер на упълномощаването като правна сделка не е основание да бъде изключен нейния каузален характер. Когато довереникът трябва да продаде от името и за сметка на доверителя негов недвижим имот наличието на мандатно правоотношение може да се установи както от упълномощителната сделка така и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, когато в него е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя. В случаите когато довереникът е действал от името и за сметка на доверителя правата и задълженията по сделката с третите лица са възникнали направо в имуществената сфера на доверителя. Следователно щом ответницата е разполагала с правомощията да извършва правни действия от името на упълномощителя в това число за нея е възникнало и правното задължение да отчете получените в резултат на сделката суми. В нарушение на материалния закон е формираният във въззивното решение извод, че претенцията е с правно основание чл.45 от ЗЗД.Обстоятелствата на които, ищецът основава иска си са неотчетени суми, получени от ответницата, като пълномощник по сделката.Тези обстоятелства обосновават правната квалификация на иска по чл.284 ал.2 от ЗЗД, съгласно който текст довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. В случая ответницата не отрича, че е действала като пълномощник на праводателя на страните-продавач по сделката, нито че е получила вместо него цената.Не твърди и да се е отчела.При тези данни е възникнало мандатно правоотношение.Е. следва да бъде осъдена да заплати на другия наследник частта от получената цена, съответстваща на квотата му в съсобствеността. Не е налице оплакването в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения изразяващи се неизвършен доклад с оглед вярната правна квалификация и неправилно разпределена доказателствена тежест.В направения от първоинстанционния съд доклад /л.49,50, 51 от делото на ВОС/ е видно, че искът е квалифициран като такъв с правно основание чл.284 ал.2 от ГПК, и с оглед на това е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания до страните. В заключение обжалваното решение следва да бъде отменено и поради това, че липсва необходимост от извършване на други съдопроизводствени действия, настоящата инстанция следва да постанови ново решение по същество на спора, с което уважи иска на основание чл.284 ал.2 от ЗЗД за сумата 20 038, 75 лв. За разлика от деликтната отговорност, при която лихва се дължи от датата на увреждането, задължението на довереника по договора за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно и без покана-задължение, следващо от естеството на мандатното правоотношение., поради което мораторна лихва се дължи от момента на получаване на сумата по договора за поръчка.В случая лихвата е поискана, считано от 22.9.2007 г, но липсва изрично предявен иск за присъждане на мораторно обезщетение до датата на исковата молба.При това положение лихвата следва да бъде присъдена, считано от 9.6.2010 г до окончателното плащане. С оглед изхода на спора ответницата дължи на ищеца разноски, сторени в производството пред съдебните инстанции с оглед уважената част от иска или сумата 441, 50 лв.Пред ВКС ответникът по касация не е представил доказателства за сторени разноски. Воден от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 212/19.12.2013 г по гр.дело № 413/13 г на Апелативен съд Варна в обжалваната му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА В. П. Е. от [населено място] за заплати на К. Д. Д. на основание чл.284 ал.2 от ЗЗД сумата 20 038, 75 лв, ведно със законната лихва, считано от 9.6.2010 г до окончателното плащане. ОСЪЖДА В. П. Е. от [населено място] за заплати на К. Д. Д. направените по делото разноски в размер на 441, 50 лв с оглед крайния изход на спора. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1 2.