Р Е Ш Е Н И Е № 353 София, 24 февруари 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седми октомври ………........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова ............................. .. Антоанета Данова .............................. при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Ивайло Симов .................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1140 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимата Д. М.. Обжалва се въззивна присъда № 105 от 14.04.14 год., постановена по ВНОХД № 1050/14 год. по описа на Софийски градски съд, с която е отменена оправдателна присъда от 22.05.13 год. по НОХД № 16315/10 год. на Софийски районен съд и М. е призната за виновна и осъдена по повдигнатото и обвинение по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Като касационни са посочени основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК – допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Подсъдимата иска да се отмени въззивния съдебен акт и се остави в сила оправдателната присъда на СРС. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от назначения по делото служебен защитник по посочените в нея основания и доводи. М. не се явява, редовно призована. Прокурорът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваната присъда, поради което жалбата е неоснователна. Пледира обжалваната присъда да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, сочените в нея основания и доводи и становищата на страните, намира следното: С постановената от СРС присъда М. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. С обжалваната въззивна присъда подсъдимата е призната за виновна в това, че при условията на чл. 26, ал. 1 НК в периода 12.06.02. год. до 28.08.02 год. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага възбудила у Г. Т. и у П. Б. заблуждение и с това причинила на Т. вреда в размер на 1 500.00 лв., а на Б. – 1 000.00 лв., поради което и на осн. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК и чл. 2, ал. 2 НК е осъдена на глоба в размер на 500.00 лв. В жалбата се твърди, че въззивната присъда не отговаря на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 НПК. Твърдението се обосновава на вътрешно противоречие в мотивите по отношение на възприетите факти и неясен диспозитив, възпрепятстващи страните да проследят и разберат волята на съда по правото. В действителност на л. 18 окръжният съд е отразил, че „ …намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото…”. По надолу в мотивите на л. 19 изрично е посочил, че между възприетата от първоинстанционния съд и окръжната инстанция фактическа обстановка „не е налице каквато и да било разлика”. Видно е, че се касае до явна техническа грешка, тъй като въззивният съд е възприел изцяло фактите установени от предходната инстанция. На базата на същите, обаче, е направил други правни изводи, като не се констатира противоречие между диспозитива на присъдата и съвкупната преценка на установените фактически обстоятелства и съображенията по правото. В жалбата се изтъква, че към момента на сключване на предварителните договори, подсъдимата е имала законовото право и намерението да купи и продаде апартамента, който обитава на основата на настанителна заповед от общината, а не да въвежда в заблуждение контрагентите. Акцентира се на възприетите обстоятелства, че пострадалите са били наясно, че жилището е общинска собственост. Съзнавали са правното значение на сключените предварителни договори, този за заем, съответно подписания запис на заповед. Прави се извод, че интересите на пострадалите са защитими по граждански ред, поради което се касае до гражданска измама, доколкото изначално М. не е имала намерение да въвежда в заблуждение Т. и Б. с користна цел. При преценка на обстоятелствата, относими към наказателната отговорност на М., освен посоченото по-горе, окръжният съд е взел предвид и факта, че подсъдимата изобщо не е подавала молба до общинските власти за закупуване на апартаманта – преди, след подписване на предварителния договор с Т., съответно след подписването на такъв с Б.. Не е уведомила последния при нотариалната заверка на предварителния договор, че преди това е сключила такъв с първата пострадала и изрично в него е поела задължение да не обременява имота с тежести и да не сключва други договори. Преустановила е всякакви контакти с тях и се укрила до издирването и по досъдебното производство през април 2003 год. на адреса на процесния апартамент. Последните обстоятелства водят до единствено възможния реален извод, че не се касае до нормални гражданскоправни отношения и обективна забава по изпълнението на предварителните договори, а до измамливи действия, при които се използват инструменти на гражданското право, за да се подбуди и поддържа заблуждение у пострадалите, с цел М. да набави за себе си имотна облага. Нормалните гражданскоправни отношения следват друга житейска логика - изпадналия в забава контрагент да стане активната страна в контактите и да предложи чрез анекс удължаване на срока на изпълнение на договора или да възстанови получената сума, а не да се укрива и избягва разговори. Правната възможност пострадалите да потърсят удовлетворяване на гражданските си претенции по сключените договор за заем /Т./ или записа на заповед /Б./ в обозримо бъдеще не компрометира извода за наличието на субективния елемент от състава на престъплението измама. Съгласно посоченото, настоящият състав на ВКС намира, че не се касае до нормални гражданскоправни отношения, съответно забава на изпълнението на предварителните договори, като в необходимата от закона степен са доказани специалната цел по чл. 209, ал. 1 НПК и причинената имотна вреда. Приетите от СГС и доказани по несъмнен начин факти насочват, че спрямо пострадалите, М. е действала измамливо, както от обективна, така и от субективна страна. Наличието на облигационен договор, използван за въвеждане в заблуждение на дадено лице, за да извърши имуществено разпореждане в полза на дееца или на трето лице, от което се причиняват вреди на измамения или другиму, е един от способите за осъществяване на престъплението измама. Касае се до типична наказателна измама, тъй като подсъдимата от самото начало на отношенията си с пострадалите не е имала намерението, респективно и възможността в определения с договора срок, да изпълни поетите задължения, доколкото липсват доказателства по делото за воля на общинските власти за продажба на жилището. В тази насока са без значение доводите, че М. е имала потенциалната възможност да стане собственик на имота, по кой договор Т. е платила сумата от 1 500.00 лв. – предварителния по чл. 19 ЗЗД или за заем и, ако е по последния, не е съществувала правна забрана да сключи предварителен договор и с Б.. Доводът е неоснователен, доколкото за валидността на предварителния договор е от значение единствено вписването на договорената цена, постигната между продавача и купувача, каквото в случая има, а не платена ли е, или не при сключването му някаква сума, капаро, или цялата уговорена. Без значение е и под каква юридическа форма е оформено това. При тези съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което въззивната присъда следва да се остави в сила. Видим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 105 от 14.04.14 год., постановена по ВНОХД № 1050/14 год. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................