Ключови фрази
свидетелски показания * Образуване и ръководене на организирана престъпна група


Р Е Ш Е Н И Е

364
София, 6 юли 2011 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и трети юни …........... 2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ...................................

ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................

Севдалин Мавров ..............................


при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Николай Любенов ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... КНОХД № .. 1756 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия С. Г.. Атакува се присъда № 14 от 06.04.11 год., постановена по ВНОХД № 301/10 год. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдена присъда № 381 от 13.11.09 год. по НОХД № 1756/06 год. на Софийски градски съд. Визират се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Иска се да се отмени въззивния акт и да се оправдае подсъдимия. Алтернативно се предлага да се намали наложеното на Г. наказание.
Жалбата е бланкетна. По сочените касационни основания не са развити доводи. В съдебно заседание не се явяват подсъдимия и неговия защитник, редовно призовани.
Повереникът на конституирания по делото граждански ищец и частен обвинител В. В. пледира за неоснователност на жалбата. Моли въззивната присъда да се остави в сила.
Прокурорът счита, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения и присъдата е законосъобразна и справедлива. Пледира за оставяне в сила на въззивния акт.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводите на страните, намира жалбата за НЕСНОВАТЕЛНА.
С потвърдената от САС част на първоинстанционната присъда подсъдимия С. Г. е признат за виновен в тава, че в периода м. декември 2001 год. до м. април 2002 год. в [населено място], Република България, и [населено място], Република Германия, участвал в ръководството на група с членове Х. С., Л. М. и други, неустановени по делото лица, която чрез сила и внушаване на страх спрямо Р. П., Р. Н. /непълнолетна/, П. Б., Д. З., В. В. /невменяема/ и И. Д., е извлякла парични облаги за периода м. януари – м. април 2002 год. в размер на 4 631.00 евро, с левова равностойност 9 057.31 лв., поради което и на осн. чл. 321а, ал. 1 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода, като е приложен чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години. Във връзка със същото престъпление е оправдан да го е извършил с участие в групата на подсъдимия Л. И., на територията на [населено място], Република Италия, и спрямо лицето Е. К..
Признат е за виновен и за извършени престъпления по чл. 155 НК спрямо пострадалите И. Д., Р. Н., Р. П., П. Б., Д. З. и В. В., като на осн. чл. 305, ал. 5, вр. чл. 289, ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НК не е наказан.
Осъден е да заплати на В. В., чрез особения й представител - адв. А. П., сумата от 10 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.
Осъден е и за направените по делото разноски.
Разглеждайки касационната жалба във връзка със сочените с нея основания, Върховният касационен съд намира, че не са налице законовите предпоставки за реализиране на правомощията му по чл. 354, ал. 1, т. 2-4 НПК. Касаторът по настоящото дело формулира възраженията си срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата. По своя смисъл, обаче, прави единствено извод за необоснованост, което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се сподели такъв извод.
Проверката на съдопроизводствените действия на първата и въззивната инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Осъществено е въззивно съдебно следствие, при което наново са събрани необходимите гласни доказателствени средства. Кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с участието на подсъдимия С. Г. в извършените деяния и преценката на свидетелските показания на пострадалите свидетелки не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства /л. 319 - 327 от мотивите към въззивната присъда/. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си САС е дал изчерпателен и обоснован отговор на възраженията от страна на подсъдимия Г. и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, съответно чл. 339, ал. 2 и 3 НПК. В мотивите на въззивната присъда това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и 14 НПК. Касационната проверка на атакувания второинстанционен акт, потвърждаващ осъдителната присъда спрямо Г., не констатира решаващите инстанции да са придали на разобличаващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат.
При възприетите от предходните инстанции фактически обстоятелства, законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на касатора по чл. 321а, ал. 1 НК, като участник в ръководството на група, която чрез използването на сила и внушаване на страх върху свидетелките е извлякла имотна облага.
Наложеното наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението, на което е отложено за изпитателен срок от пет години, е явно несправедливо, но не в посока, очертана от жалбата. Поради липсата на касационен протест, същото не може да бъде коригирано чрез предвидения в НПК ред.
Законосъобразно и справедливо е реализирана и гражданската отговорност на Г..
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 14 от 06.04.11 год. по ВНОХД № 301/10 год. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: