3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 152 Гр.София, 25.02.2019 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА частно търговско дело № 413/2019 г. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на „Галком“ ООД с. Самораново, против определение на Софийския апелативен съд № 3110/12.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 3293/2018 г. по описа на същия съд, с което се потвърждава определение на Кюстендилския окръжен съд от 21.02.2018 г. по гр.д.№ 118/2017 г. за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на РС Дупница. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Претендира се отмяната му в частта за изпращане на делото по подсъдност на Дупнишкия РС. В изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси, както следва: 1.Допустимо ли е при искова претенция с цена 50505,59 лв. съобразно исковата молба съдът служебно да обоснове разделяне на три самостоятелни претенции по чл.422 ГПК и да постанови изпращане на делото по подсъдност на районния съд. 2. Може ли съдът служебно да определи задълженията по самостоятелните правоотношения по няколко иска по чл.422 ГПК при посочена обща цена на иска 505005,59 лв. 3.Следва ли съдът служебно да приеме за безспорно обстоятелството, че се касае за няколко иска по чл.422 ГПК след като няма такъв формулиран петитум на исковата молба. Ищцовият ЕТ „ЗП Георги Петканин“ с. Огняново изразява становище в срока за отговор на касационната частна жалба, че същата е неоснователна. След преценка на данните по делото и доводите на страните Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., намира следното: Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на КОС за неподсъдност на спора по правилата на родовата подсъдност, прекратяване на производството пред сезирания съд и изпращането му по подсъдност на РС Дупница. Обжалваното определение е от вида на актовете по чл.274 ал. 3 т.1 ГПК. За да остави без уважение частната жалба на „Галком“ ООД срещу определението на Кюстендилския ОС за прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че са предявени в обективно съединение няколко иска по реда на чл.422 ГПК, всеки от които е с цена под 25000 лв., поради което по правилата на родовата подсъдност исковете са подсъдни на районния съд. Последният дължи произнасяне по тяхната допустимост и основателност, поради което определението за препращането им по подсъдност на Дупнишкия РС се явява законосъобразно и правилно. Трите изведени от жалбоподателя правни въпроси са свързани с допустимостта на обжалваното въззивно определение. Зададени са в контекста на оплакванията за недопустими действия в нарушение на диспозитивното начало, надхвърлящи правомощията на съда по ГПК. Задължението на съда да следи служебно за спазването на процесуалните правила, обуславящи допустимостта на съдебните актове, във всяко положение на делото се разпростира и в стадия на селектиране на жалбите, поради което определението на САС следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на допустимостта му. При преценка на основателността на частната жалба настоящият съдебен състав съобрази следното: Кюстендилският окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 10222/21.12.2017 г. на ЕТ „ЗП „Георги Петканин“, чието съдържание и петитум позволяват разграничение на няколко обективно съединени иска със сборна цена 50 505,59 лв., всеки от които е с цена под 25 000 лв. исковете са предявени по реда на чл.422 ГПК. Съединяването им е по почин на ищеца. Родовата подсъдност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска спрямо сезирания съд, за която може да се повдига възражение не само от страните до приключване на производството пред втората инстанция, но и служебно от съда. Като е констатирал в хода на производството, че исковете са подсъдни на районен съд по правилата на чл.103 ГПК и чл.104 т.4 ГПК, първоинстанционният съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Дупнишкия РС. За да потвърди определението въззивният съд е приел, че действията му са съобразени с цитираните разпоредби на ГПК, както и с правомощията по чл.118 ГПК по проверка на подсъдността. Обжалваното определение на САС е съобразено с трайно установената практика на ВКС по определяне подсъдността на обективно съединените искове, според която меродавна е цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички съединени претенции /Опр. № 747 от 28.12.2010 г. по гр.д.№ 105/2010 г. на ВКС, ТК/. По изложените съображения следва да се приеме, че въззивното определение е допустимо и правилно. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.274 ал. 3 ГПК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 3110/12.10.2018 г. на САС по в.ч.д. № 3293/2018 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3110/12.10.2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, постановено по ч.д.№ 3293/2018 г. по описа на същия съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: