4 Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 18 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 138/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по внохд № 2462/2011 година на Софийския градски съд, НО, ІV въззивен състав и изменяване на постановеното по него решение № 1325 от 09 декември 2011 година в частта му относно осъдения П. Г. А. и само по отношение на наложеното му наказание лишаване от свобода, като то бъде намалено под предвидения в закона минимум от една година. Основанието за възобновяване на делото, посочено в искането, е по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че при индивидуализиране на наказанието на осъдения А. съдът правилно е преценил приложимата норма на чл. 58а във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК (ред. ДВ, бр. 27/2009 година), но неправилно е определил размера на наказанието на една година и шест месеца лишаване от свобода, а не под предвидения законов минимум от една година лишаване от свобода. Затова в искането се претендира изменяване на атакуваното решение в тази му част, в рамките на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор при посоченото в него основание за възобновяване и изложени в негова подкрепа съображения. Осъденият П. А. участва лично и със служебния си защитник адв. Д., която изразява становище за основателност на искането за възобновяване на делото и изменяване на въззивното съдебно решение в посочения в искането смисъл. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, намира за установено следното: С атакуваното по реда на възобновяване на наказателните дела решение на въззивния съд е потвърдена изцяло присъдата на Софийския районен съд, НО, 16 състав, постановена на 19. 01. 2011 година по нохд № 9194/2010 година, с която е ангажирана наказателната отговорност на осъдения П. Г. А. за това, че за времето 11/12. 01. 2010 година, в [населено място], при предварителен сговор с подсъдимите А. К. и И. П., чрез използване на специален начин и при условията на повторност, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 4748. 93 лева, от владението на Н. Н. Н., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Зачетено е предварителното му задържане в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 29. 01. 2010 година. Присъдата е влязла в законна сила на датата на постановяване на въззивния съдебен акт – 09. 12. 2011 година. Не подлежи и не е проверявана по касационен ред. Искането за възобновяване на делото е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК, касае съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е в полза на осъдения, поради което не е обвързано със срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е основателно. Ангажираното основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, е налице. Неправилно и в нарушение на закона на осъдения А. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца за извършеното от него на 11/12. 01. 2010 година престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т. 4, 5 и 7 от НК. Този извод следва от общия принцип на чл. 2 от НК, който се състои в това, че за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на извършването му, освен ако не е бил последван от по-благоприятен закон. Съдебното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Като е приел, че при определяне на наказанието следва да приложи нормата на чл. 373, ал. 2 във вр. чл. 58а от НК, в редакцията й към момента на извършване на престъплението (ДВ, бр. 27 от 10. 04. 2009 година), съдът поначало правилно е приложил закона. В тази си редакция разпоредбата предвижда определяне на наказанието в конкретния случай при условията на чл. 55 от НК. Съдът правилно е преценил, че последвалата промяна в нормата на чл. 58а от НК не е по-благоприятен закон по смисъла на чл. 2 от НК (л. 23 и 24 от мотивите на присъдата). Въпреки това обаче съдът е определил на осъдения А. наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което не е под предвидения в закона специален минимум за престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК, който е в размер на една година лишаване от свобода. Като е индивидуализирал наказанието на осъдения при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, но е определил същото в размер над предвидения в закона специален минимум на наказанието, съдът е нарушил закона. Нарушението на закона не е констатирано и отстранено и от въззивния съд в рамките на извършената от него проверка на присъдата. Това нарушение е съществено, но не налага връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, защото е в полза на осъдения и може да бъде отстранено от ВКС в рамките на правомощията му по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Като съобрази установените по делото характеристики на извършеното престъпление и данните за личността на осъдения, ВКС намира, че размерът на наложеното му наказание лишаване от свобода следва да бъде намален на девет месеца, като по този начин то удовлетворява изискванията на закона, изпълнява целите на наказанието и затова е и справедливо. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела решение № 1325 от 09 декември 2011 година на Софийския градски съд, НО, ІV въззивен състав, по внохд № 2462/2011 година, с което е потвърдена присъда от 19 януари 2011 година на Софийския районен съд, НО, 16 състав, по нохд № 9194/2010 година, като намалява наложеното на осъдения П. Г. А. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода на девет месеца лишаване от свобода. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.