7 Р Е Ш Е Н И Е № 119 гр. София, 02 юли 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря ............Н. ПЕЛОВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........И. СИМОВ.............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 508/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и по жалба на повереник на частния обвинител и граждански ищец Г. С. И. срещу нова въззивна присъда № 39, постановена от Софийски градски съд на 20.02.2018 г. по ВНОХД № 2376/2017 г., с която е била отменена първоинстанционната такава и подс. Х. К. Ю. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а гражданският иск срещу него е бил отхвърлен. С първоинстанционна присъда от 12.12.2016 г., постановена по НОХД № 14756/2015 г. от Софийски районен съд, подс. Х. К. Ю. е признат за виновен в това, че на 08.10.2014 г. в [населено място], чрез нанасяне на удари с чук в тялото на Г. С. И., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на две места – на 7-мо ляво ребро и 8-мо ребро, както и счупване на 9-то ляво ребро, което довело до трайно – за повече от 30 дни, затруднение на движението на снагата на пострадалия, както и контузия на бял дроб вляво с малък реактивен плеврален излив, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66 ал. 1 от НК, е отложено за изпитателен срок от пет години. С присъдата е уважен частично гражданският иск, предявен от Г. И. срещу подс. Х. Ю., като последният е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен гражданският иск за сумата над 30 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв. Касационният протест релевира касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, което довело до нарушаване на материалния и процесуалния закон, при което от събраните по делото доказателства били направени неправилни правни изводи. В допълнението към протеста дословно са възпроизведени част от съображенията, изложени в мотивите на първоинстанционната присъда, с които подалият протеста прокурор се солидаризира, поради което счита че атакуваната въззивна присъда била неправилна. Прави се искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с оглед отстраняване на допуснатите нарушения. Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивната присъда с оглед касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че оправдателната присъда е постановена от предубеден съдебен състав. При него налице било „едностранно събиране на доказателства с положителен оправдателен уклон спрямо подсъдимия“. Направените експертизи във въззивната инстанция също били противоречиви и не отговаряли на фактите и обстоятелствата по делото. Предубедени били и експертите „от обстоятелствата да завоалират, средната телесна повреда и да дадат невярно заключение с цел да не влязат в конфликт със съда“. Представеното заключение в съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) било непълно, неточно и неправилно, изключително завоалирано и в противоречие с изготвените СМЕ в първата инстанция и на досъдебното производство (ДП). В допълнение към касационната жалба подалият жалбата повереник сочи, че били налице съществени процесуални нарушения на ДП, изразили се в неизвършени действия по разследването и в неправилно повдигнато обвинение, както и такива в съдебната фаза на наказателното производство: назначени били нови експертизи, без да има необходимост от тях; вещото лице доц. Г. била дала невярно заключение; направените експертизи във въззивната инстанция били противоречиви и не отговаряли на фактите и обстоятелствата по делото; въззивният съд отказал да назначи исканата от частното обвинение петорна експертиза. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, а в допълнението към жалбата е посочено алтернативно искане – за осъждане на подсъдимия от касационната инстанция и уважаване изцяло на предявения граждански иск в размер на 100 000 лв. – правомощие, каквото видно от разпоредбата на чл. 354 от НПК, ВКС няма. Пред касационния съд прокурорът от ВКП поддържа изцяло депозирания протест от Софийска градска прокуратура. В съдебно заседание пред ВКС повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г. С. И., адв. Т., поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените съображения и с направените искания. Частният обвинител и граждански ищец моли подсъдимият да бъде справедливо наказан. Защитата на подс. Х. К. Ю. /редовно призован, не се явява/ - адв. П., моли протестът и жалбата да бъдат оставени без уважение. Представя писмена защита с развити съображения за тяхната неоснователност. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: По касационния протест и допълнението към него на Софийска градска прокуратура: ВКС не констатира да са налице сочените касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. В протеста, твърдяната нередовност на съдебния акт е декларирана с общ израз, а допълнението е структурирано така, че в него са възпроизведени отчасти мотивите към присъда по НОХД № 14756/2015 г. /от стр. 2, 4 и 5/. Липсват каквито и да било аргументи срещу начина, по който е формулирано вътрешното убеждение на въззивния съд, чийто акт всъщност е предмет на касационната проверка. Това изключително затруднява дейността на касационната инстанция, която проверява въззивния, а не първоинстанционния съдебен акт, и то само по отношение на наведените касационни основания и доводите в тяхна подкрепа. Освен бланкетно посочените основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК може да се приеме, че в протеста и допълнението към него липсват каквито и да било аргументи, които да ги обосновават. По изложеното в съдебното заседание пред ВКС заключение на представителя на ВКП за основателност на депозирания касационен протест с оглед на съществено различие в правните изводи на въззивния съд, направени при „почти същата фактическа обстановка“, настоящият състав на касационната инстанция ще вземе с жалбата на частния обвинители граждански ищец, доколкото с нея са наведени същите касационни основания. По жалбата на частния обвинител и граждански ищец: Оплакването за нарушение по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, така както е формулирано в касационната жалба, по естеството си сочи на „необоснованост“ на въззивната присъда, което само по себе си не е касационно основание и не би могла да предизвика контрол от ВКС освен ако не се констатират процесуални нарушения при доказателствения анализ и извеждане на правнорелевантните факти. Такива ВКС не установи. Оплакването за предубеден съдебен състав на въззивния съд не може да бъде възприето от касационната инстанция. Същото е повдигано на два пъти от повереника на частния обвинител и граждански ищец /адв. Т./ в хода на съдебното производство пред втората инстанция - в с.з. на 08.11.2017 г. и на 13.12.2017 г., като и двата пъти съставът на контролирания съд не е констатирал наличие на предпоставките на чл. 29 от НПК за който и да е свой член. Отводът на съдия с основание чл. 29 ал. 2 от НПК е индивидуален и личен акт на съдията, който по причини, пречещи му да се счита за безпристрастен и незаинтересован от изхода на делото, сам се отстранява от разглеждането му. Няма пречка и страна в производството да направи искане за отвод на член на състава или на целия състав, какъвто е настоящият случай, но то трябва да почива на обективни и конкретни обстоятелства, които да станат достояние на самия състав, постановяващ акта, или на по-висшата съдебна инстанция, за да стане обективно възможно произнасянето по твърдение за наличие за незаконен състав. Посочената в касационната жалба „причина“ за предубеденост, а именно „едностранчиво събиране на доказателства с положителен оправдателен уклон спрямо подсъдимия“ не може да бъде приета за основателна. Видно от прочита на съдебните протоколи по делото съставът на въззивната инстанция е аргументирал позицията си да не уважи заявените възражения за безпристрастност, като неоснователни, която ВКС не намира за необходимо да преповтаря /вж. л. 108 и л.л. 130 /гръб/ - л. 131 от ВНОХД№ 2376/17/. Всъщност, заявената предубеденост от повереника, адв. Т., стои във връзка с недоволството й, като представител на частния обвинител и граждански ищец, както от факта, от една страна, че са допуснати и изслушани в хода на проведеното въззивно съдебно следствие комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (КСППЕ) и СМЕ по писмени данни, а от друга - че част от доказателствените искания на представляваната от нея страна не били уважени. Контролираната инстанция е обосновала своя отказ същите да не бъдат удовлетворени с мотивирани определения от 08.11.2017 г./л. 107 от ВНОХД№ 2376/17/ и 20.02.2018 г. /л. л. 188 -189, 191, 195, 197 гръб, 199 – 201 пак там/, които в основната си част могат да бъдат обобщени с неотносимост на част от доказателствените искания към предмета на доказване по делото, докато друга част са били уважени. Съдът допуска събиране на доказателства само когато служебно или по искане на страните констатира потребност от това. Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че с цел формиране на вътрешното си убеждение и с оглед принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК е допуснал и провел въззивно съдебно следствие. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба за предубеденост на вещи лица, изготвили назначените експертизи в хода на второинстанционното съдебно производство. Въззивният съд не може да търпи упрек за наличие на формално отношение по повод оценката на който и да е от експертните изводи. В мотивите на въззивната присъда са анализирани всички експертни заключения - от ДП, първоинстанционното и второинстанционно съдебни производства. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие е проведен повторен разпит на вещите лица: д-р З.-С. и д-р К., изготвили КСППЕ на подсъдимия в съдебното производство пред първата инстанция /л. л. 98 – 110 от НОХД№14756/15/; д-р Г., изготвил допълнителна СМЕ относно пострадалия № П-157/2016 г. в хода на първоинстанционното разглеждане на делото /л.л. 136 – 141 от НОХД № 14756/15/, както и са разпитани вещите лица: доц. д-р Г., д-р Г. и д-р Р., изготвили допуснатата в хода на въззивното съдебно следствие СМЕ по писмени данни /л. л. 162 – 172 от ВНОХД № 2376/17/, и вещите лица д-р З.-С. и д-р К., изготвили допълнителна КСППЕ /л.л. 151 – 159 от ВНОХД № 2376/17/, допусната от въззивния съд. С оглед на изложеното, в условията на устност и непосредственост градският съд е формирал убеждението си за обоснованост на заключенията на КСППЕ, допълнителната КСППЕ, допълнителната СМЕ, както и СМЕ по писмени данни. Несъгласието на процесуалния представител на частния обвинител и граждански ищец с изводите на изброените експертизи не правят същите негодни да служат за обосноваване на определени правни изводи. Касационният съд не констатира каквото и да е обективирано в протоколите по делото или в съдържанието на самите заключения основание за тяхната предубеденост по делото. По своето естество всяка експертиза служи на съда за направата на изводи чрез експертните знания на вещите лица от едни известни факти за други, които не са известни. Тя не е нито доказателство, нито доказателствено средство. Като специфичен способ на доказване експертизата не обвързва съда, който е свободен в съдийската си преценка кое от многото експертни заключения да кредитира, за да обоснове фактическите си и правни изводи по делото, но след като изложи мотиви за това. По делото това изискване на чл. 154 от НПК е спазено, поради което процесуален упрек към дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата и експертните заключения, дадени въз основа на тях, не може да бъде отправен. На последно място, във връзка с касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, са твърдените нарушения в хода на ДП, в т.ч. и искането за предявяване на чук като веществено доказателство. Безспорен пропуск от страна на органите на ДП е неприобщаването на чука като веществено доказателство, с който, съгласно внесения обвинителен акт на прокурор при Софийска районна прокуратура, била причинена средна телесна повреда на пострадалия Г. С. И. –„чрез нанасяне на удари с чук“ в тялото му. Неизвършването на исканото действие, освен че е неповторяемо, не се е отразило на задълбочената цялостна оценка, както изисква чл. 107 ал. 5 от НПК, на събраните в процеса доказателства, релевантни към предмета на доказване. Що се отнася до останалите възражения в жалбата /неповдигнато обвинение за: всички телесни увреждания на пострадалия, опит за убийство чрез нанесен удар с чук по главата на пострадалия, както и за самоуправни действия от страна на обвиняемия/, свързани с твърдени процесуални нарушения на ДП, същите следва да бъдат преценени като процесуално недопустими, тъй като се отнасят до установяването на факти и обстоятелства извън предмета на доказване по настоящото дело и извън компетентността на съда. Акцент в пледоарията на прокурора пред ВКС, както и в касационната жалба е поставен върху механизма на процесното деяние, който бил установен по категоричен начин от първоинстанционния съд. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че изложеното в тази насока от двете страни не намира опора в данните по делото. Видно от постановеното определение № 2331 от 02.06.2017 г. по ВНОХД № 2376/17, Софийски градски съд е намерил за необходимо да изиска от УМБАЛ [фирма] наличната медицинска документация, свързана със заболяването на пострадалия Г. И., конституиран като частен обвинител и граждански ищец в съдебната фаза. С оглед пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото въззивният съд е допуснал изготвянето на посочените по-горе допълнителна КСППЕ и СМЕ по писмени данни, разпитал е изготвилите ги вещи лица, приел е заключенията по назначените експертизи. Доказателствената дейност на контролираната инстанция не се е изразила само с това. Извършен е повторен разпит на вещите лица, изготвили в производството пред първата инстанция КСППЕ, както и на вещото лице, изготвило допълнителна СМЕ, чиито заключения са кредитирани. По негово искане, кореспондиращо на правото му по чл. 55 ал. 1 от НПК да дава обяснения по обвинението, е бил разпитан и подс. Ю.. От прегледа на мотивите на въззивния съдебен акт личи пълен и всеобхватен анализ на доказателствената съвкупност. Прочитът на доказателствата не е произволен, а обоснован с точния смисъл на всяко доказателство, интерпретирано във взаимовръзка с останалите, в т.ч. с показанията на свидетелите С. К. и А. К., които са били близо до мястото на свадата, наблюдавали са от непосредствена близост случващото се, и с назначените в хода на наказателното производство експертизи на пострадал и подсъдим. Въззивният съд е съпоставил показанията на тези двама свидетели, според които подсъдимият е застигнал и ударил пострадалия с чук в горната част на гърба в областта на плешката, с разясненията пред въззивния съд на вещото лице д-р Г. /изготвило първоначалната СМЕ по писмени данни в ДП (некредитирана, като непълна), допълнителната СМЕ, чийто изводи относно счупени три ребра кореспондират с тройната СМЕ по писмени данни/. Последният е посочил, че счупените 7-мо ребро - на две места, 8-мо и 9-то ребро са вляво, в долната трета на гръдния кош, а не горе при плешката, където според свидетелите е нанесен ударът с чук. Уточнил е, че не е възможно с удар, нанесен с чук в горната част на гърба, да се получат счупванията, причинени на пострадалия, които са локализирани в долната част на гърба. Същите са съпоставени и с показанията на свидетелите С. и А. К., съгласно които двамата са видели, че при излизането си от гаража и при движението си назад пострадалият е паднал на лявата си страна върху стъпалата до вратата на гаража. С оглед на това, на стр. 9 от мотивите въззивният съд е приел, че е невъзможно да бъде установен с категоричност механизмът на причиняване на телесното увреждане. Освен от един-единствен удар с чук в гърба, нанесен от подсъдимия на пострадалия, чрез който според внесения обвинителен акт е извършено инкриминираното като престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК деяние на подсъдимия, в тройната СМЕ по писмени данни като възможни механизми на причиняване на телесно увреждане се сочат и 1) падане на пострадалия И. върху стълбите пред гаража или 2) спъване и последващо ново падане, след което пострадалият да е ударен с чук от подсъдимия. Следва да се отбележи, че тази тройна СМЕ по писмени данни е работила с най-богатия доказателствен материал, прецизирала е възможните механизми на причиняване на телесното увреждане и е дала прецизни и изчерпателни заключения по поставените от въззивния съд въпроси. С оглед на доказателствения материал, който е бил обект на комплексна преценка, в т.ч. и изготвеното експертно заключение, в което обосновано са посочени и други два механизма за причиняване на телесно увреждане, освен инкриминирания в обвинителния акт, въззивният съд е достигнал до различен правен извод от първата инстанция, а той, по мнение на настоящата инстанция, е и единствено правилният, а именно - че не може от обективна страна с категоричност да бъде установено, че телесното увреждане е причинено по описания в обвинителния акт начин чрез удар с чук. След като са възможни и други механизми за това, които не са инкриминирани с обвинителния акт, не може да се приеме, че обвинението срещу Ю. е доказано по несъмнен и категоричен начин съобразно стандартите на чл. 303 ал.2 от НПК. Това означава, че подсъдимият Ю. следва да бъде оправдан по възведеното обвинение, както е сторил и контролираният съд. Фактът, че въззивната инстанция е достигнала до различни правни изводи в сравнение с първата, не е основание да се твърди, че това е станало в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК, след като тя е дала подробни отговори на доводите и възраженията на страните и е обсъдила обстойно всички доказателства, без да е направила превратно тълкуване на което е да е от тях. Предвид на тези съображения касационният съд не намира, че е налице основание за неговата намеса във въззивната присъда, тъй като не констатира наличие на твърдените с протеста и жалбата касационни основания. С оглед на потвърждаването на въззивния съдебен акт не може да бъде удовлетворено искането от пледоарията пред ВКС на повереника на частния обвинител и граждански ищец да му бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение по делото. Водим от изложеното и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 39 от 20.02.2018 г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 2376/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.