Ключови фрази


11

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 521
гр. София, 01.10.2020 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2695 по описа за 2019г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт К. И. срещу решение № 390 от 18.02.2019г. по в. гр. дело № 2219/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав. С въззивното решение е отменено частично решение № 6481 от 21.09.2017г. по гр. дело № 12410/2016г. на Софийски градски съд, I-21 състав, ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на П. Б. Г. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ допълнително сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.02.2016г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане; потвърдено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 45 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от процесното ПТП, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 805,04 лв. – разноски за първоинстанционното производство, а по сметка на СГС сумата 1 800 лв. – държавна такса и сумата 180 лв. – възнаграждение за вещо лице; отхвърлен е предявеният от ответното застрахователно дружество срещу А. Р. Д. обратен иск по чл. 274 КЗ /отм./ за сумата 26 000 лв. – част от регресно вземане за застрахователно обезщетение поради напускане на местопроизшествието; потвърдено е допълнителното решение от 22.01.2018г. по същото дело на СГС, с което е отхвърлен предявеният от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу А. Р. Д. евентуален обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за сумата 26 000 лв. – част от регресно вземане за застрахователно обезщетение поради виновно отклоняване от проверка за алкохол; ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати по сметка на САС държавна такса в размер 600 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, а на П. Б. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивното производство в размер 1 500 лв. и разноски за първоинстанционното производство в размер 200 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинени от ПТП телесни увреждания, съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубената работоспособност на пострадалия като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на телесните му увреждания при ПТП?
2. Кой е приложимият закон – КЗ /отм./ или КЗ /в сила от 01.01.2016г./, по отношение на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /ЗЗГАО/ спрямо застрахования водач, когато застрахователният договор с него е сключен при действието на отменения КЗ, но ПТП е настъпило при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ на 19.07.2016г., а плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е станало през 2019г., с което е завършен фактическият състав на регресното суброгационно право на застрахователя?
3. От кой момент застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговаря за лихва за забава пред увредените лица при предявен пряк иск срещу него, ако застрахователният договор е сключен преди 01.01.2016г., а ПТП, от което са произтекли вредите, е настъпило по време на действие на новия КЗ /в сила от 01.01.2016г./ и съответно застрахователната претенция е предявена след 01.01.2016г.? Приложима ли е разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в горепосочената хипотеза и при условие, че увредените лица са предявили доброволна застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, с което сами са избрали процедурата по новия КЗ?
Касаторът поддържа също, че решението на САС е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответницата П. Б. Г. /ищца в първоинстанционното производство/ от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Ж. С. З. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Релевира доводи за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, тъй като по първия правен въпрос съдебният състав се е съобразил със задължителната практика на ВКС, като е отчел лимитите на отговорността на застрахователя, взел е предвид възстановителния период, естеството на травмите, сегашното състояние на ищцата, възрастта й, промените в ежедневието й, бъдещата прогноза относно състоянието й, момента на настъпване на инцидента, обичайната практика и всички релевантни обстоятелства; по втория въпрос въззивният съд е съобразил, че в ПЗР на новия КЗ не е уредено обратно действие относно отношенията между застрахователя и застрахования делинквент за ПТП, настъпило по застрахователен договор, сключен по реда на КЗ /отм./; третият въпрос според ответницата е формулиран подвеждащо, тъй като лицата не могат сами да избират кой закон е приложим. Поддържа също, че решението на САС не е очевидно неправилно, а същото е мотивирано, законосъобразно и обосновано. Ответницата претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск А. Р. Д. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК.
Въз основа на влязла в сила на 06.07.2017г. присъда по НОХД № 117/2016г. на ОС Стара Загора въззивният съд е приел, че на 11.06.2016г. при управление на лек автомобил А. Р. Д. е причинил виновно пътно-транспортно произшествие /ПТП/, като е нарушил чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 119, ал. 1 ЗДВП и е причинил на ищцата П. Б. Г. двустепенна средна телесна повреда - открито счупване на мишничната кост, счупване на дясно бедро и на дясна подбедрица, които трайно са затруднили движенията на десния долен и горен крайник. Съобразно допуснатата и приета във въззивното производство съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/ и показанията на свидетеля И. М. И. съдебният състав е изследвал механизма на настъпилото ПТП и е направил извод за неоснователност на въведеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване от ищцата на процесното ПТП. Приел е, че пострадалата и другата пешеходка – сестра й Н. Б. Ж., са пресичали със спокоен ход правомерно по надлежно сигнализирана пешеходна пътека тип „зебра“, като нито са удължили ненужно престоя си върху пътното платно, нито са забавили своя ход. Въззивната инстанция е констатирала, че при всички варианти на движение на пресичащите /тичане, бърз, спокоен или бавен ход/ ударът е бил напълно предотвратим от страна на водача, който се е движел със скорост 55 км/ч. и е имал възможност да спре, като пешеходките са били видими от около 100 м - отстояние по-голямо от опасната зона за спиране.
За да направи извод, че справедливият размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди е 60 000 лв., въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелката Г. Г. Ц. и е съобразил момента на настъпване на процесното застрахователно събитие /11.06.2016г./, характера, тежестта, броя, вида на травмите и тяхното лечение /множествени, сложни по вид и трудни за лечение увреждания - диафизарно счупване на дясната бедрена кост, фрактура на костите на дясната подбедрица в горната им част, открито счупване на дясната раменна кост, контузия на дясното коляно; оперативно поставени импланти; счупването на голямата тръбеста кост на бедрото е създало допълнителни усложнения и е довело до животозастрашаващо състояние флеботромбоза, което е наложило оперативно лечение и предпоставя пожизнено приемане на медикаменти и наблюдение/, интензитета, степента и продължителността на лечебния и възстановителния период /сравнително дълъг възстановителен период от 8 месеца, част от който е прекаран на постелен режим с нужда от обслужване от близките, като ищцата не е можела да започне адекватно раздвижване, тъй като е била възпрепятствана да използва патерици с оглед фрактура на горен крайник; движенията на долния десен крайник са били ограничени за срок от 8 месеца, а на дясната раменна кост – до 4 месеца; през целия възстановителен период пострадалата е търпяла болки и страдания, по-интензивни през първите 2 месеца след злополуката и 2 месеца по време на рехабилитациите; след шестия месец пострадалата е можела бавно да се придвижва с помощни средства и постепенно да натоварва десния си крак/, обстоятелствотото, че възстановителният период не е приключил, последиците в бъдеще /възстановителният период на оформената хипотрофия на счупените крайници ще продължи и занапред; винаги при студено и влажно време ще има болки; предстоят операции за изваждане на металните синтези; ищцата не е напълно възстановена, продължава да изпитва болки и не може да работи/, възрастта на пострадалата /60-годишна/, емоционалните и психически преживявания /след инцидента ищцата често плачела, не можела да спи, имала страхова невроза, викала свидетелката да излиза от работа, тъй като се задушавала, и лекар й предписал лекарства за такива страхови неврози/, нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съдебният състав е отчел извършеното от застрахователя преди подаване на исковата молба плащане на сумата 5 000 лв., поради което е присъдил допълнително сумата в размер 10 000 лв.
Изводът, че посоченото обезщетение следва да бъде заплатено с лихва за забава, считано от датата на деликта – 11.02.2016г., е аргументиран с разпоредбите на чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Посочено е, че отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП се търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищцовата страна и ответника няма; независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на ПТП, тъй като при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
По отношение на обратния иск съдебният състав е приел за приложима разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1, КЗ /отм./. За да направи извод за неоснователност на обратния иск на първоначално твърдяното от застрахователя обстоятелство, че виновният водач е напуснал мястото на ПТП, въззивният съд е изложил аргументи, че в приложимата разпоредба на чл. 274, ал. 1, т. 1, КЗ /отм./ липсва предвидена възможност за ангажиране на регресната отговорност на водача в твърдяната от застрахователя хипотеза – напускане на мястото на ПТП от виновния водач. В разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от новия КЗ е предвидена такава възможност, но правилата на КЗ, действащ от 01.01.2016г., не са приложими в настоящото производство.
За да направи извод за неоснователност на евентуалния обратен иск за регрес по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ поради виновно отклоняване от проверка за алкохол от страна на застрахования делинквент, въззивната инстанция е възприела изложените в първоинстанционното допълнително решение мотиви, позовала се е на практиката на ВКС, обективирана в решение № 183 от 22.11.2010г. по т. д. № 30/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 16 от 02.02.2011г. по т. д. № 374/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др., и е изложила съображения, че фактът на напускане на ПТП от участник в него не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, както и че застрахователят не е доказал отказ на застрахования делинквент да се подложи на проверка за алкохол или наличие на вина у застрахования при отклонение от проверка за алкохол.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора в изложението към касационната жалба материалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за делото, включени са в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, защото не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба.
Първият материалноправен въпрос се отнася до прилагане на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд не е процедирал и не се е произнесъл в нарушение на константната практика на ВКС. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредените и други относими обстоятелства. При неимуществените вреди не се засягат материални интереси, поради което размерът на неговите доходи и на финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, не се отразяват на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към определяне на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинени на ищцата неимуществени вреди, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съобразил се е със степента и характера на уврежданията, причинените множество травми, квалифицирани като средна телесна повреда, начина на настъпване на процесното ПТП, възрастта на ищцата, причинените й болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, продължителността на лечебния и възстановителния процес, обстоятелството, че възстановителният процес не е приключил, последиците за в бъдеще, отчел е причинения дискомфорт и промяната в начина на живот на пострадалата. Всички релевантни факти и обстоятелства са преценени и съобразени в тяхната съвкупност в съответствие с константната съдебна практика. Като не е отчел размера на доходите на ищцата и на финансовия й принос за семейството и домакинството, в което живее, съдебният състав не се е отклонил от практиката на ВКС.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Във връзка с лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ /отм./ и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./. В константната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с §27 ПЗР КЗ /отм./, съответно чл. 266 КЗ /отм./. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по § 27 ПЗР, съответно чл. 266 КЗ /отм./ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочената практика намира приложение за вредите от процесното ПТП, предвид разпоредбата на § 26 ДР от КЗ /в сила от 01.01.2016г./.
Като е преценил, че пътно-транспортното произшествие, в резултат на което са причинени процесните неимуществени вреди, е настъпило на 11.02.2016г., отчел е установените по дeлото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 60 000 лв., въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първия материалноправен въпрос е неоснователен, предвид наличието на константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променена или осъвременена, предвид липсата на промяна в законодателството и обществените отношения.
Посоченият от касатора в изложението втори правен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: Кой е приложимият закон – КЗ /отм./ или КЗ /в сила от 01.01.2016г./, по отношение на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /ЗЗГАО/ спрямо застрахования водач, когато застрахователният договор с него е сключен при действието на отменения КЗ, застрахователното събитие /ПТП/ е настъпило при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ и плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./? Така уточненият материалноправен въпрос е релевантен и по отношение на него е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид липсата на създадена практика на ВКС и с оглед възможността за противоречивото му разрешаване. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Софийски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по уточнения правен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в следните части: 1/ с която е потвърдено решение № 6481 от 21.09.2017г. по гр. дело № 12410/2016г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ответното застрахователно дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу А. Р. Д. обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за сумата 26 000 лв. – част от регресно вземане за застрахователно обезщетение поради напускане на местопроизшествието; 2/ с която е потвърдено допълнителното решение № 446 от 22.01.2018г. по същото дело на СГС, с което е отхвърлен предявеният от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу А. Р. Д. евентуален обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за сумата 26 000 лв. – част от регресно вземане за застрахователно обезщетение поради виновно отклоняване от проверка за алкохол.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 520 лв.
По отношение на посочените в т. 3 от изложението към касационната жалба материалноправни въпроси не е изпълнена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно константната практика на ВКС правната квалификация на прекия иск, предявен от увреденото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на делинквента, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от делинквент, застрахован по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при действието на отменения КЗ, но в резултат на ПТП, настъпило при действието на новия КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Доколкото договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е сключен при действието на отменения КЗ и страните не са уговорили друго след влизането в сила на новия КЗ /§ 22 ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г./, то по отношение на лихвата за забава върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди приложение намират разпоредбите от отменения КЗ. Съгласно ясната разпоредба на чл. 14 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В преходните и заключителни разпоредби на КЗ липсва изрична разпоредба за обратна сила на разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, поради което началният момент за лихвата за забава за плащане на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователа по ГОА в хипотезата на сключен преди 01.01.2016г. застрахователен договор и настъпило след 01.01.2016г., но преди крайния срок на застрахователния договор застрахователно събитие, от което са произтекли вредите, се определя съобразно разпоредбите на отменения КЗ. Следователно, като е присъдил лихва за забава върху претендираното обезщетение, считано от датата на настъпване на процесното ПТП, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС.
Относно поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Софийски апелативен съд в частта по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ - в осъдителната му част и присъдената лихва за забава от датата на настъпилото ПТП, не е очевидно неправилно, тъй като в посочената част решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, въззивното решение в горепосочената част не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по обратните искове на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК преценката за правилността/неправилността на обжалвания съдебен акт следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.
С оглед изхода на делото разноски на касатора от ответницата по касационната жалба П. Б. Г. не се дължат. Касаторът трябва да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от нея разноски за касационното производство в размер 1 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 390 от 18.02.2019г. по гр. дело № 2219/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав в следните части: 1/ частта, с която е потвърдено решение № 6481 от 21.09.2017г. по гр. дело № 12410/2016г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ответното застрахователно дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу А. Р. Д. обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за сумата 26 000 лв. – част от регресно вземане за застрахователно обезщетение поради напускане на местопроизшествието; 2/ частта, с която е потвърдено допълнително решение № 446 от 22.01.2018г. по гр. дело № 12410/2016г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу А. Р. Д. евентуален обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за сумата 26 000 лв. – част от регресно вземане за застрахователно обезщетение поради виновно отклоняване от проверка за алкохол.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 520 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 390 от 18.02.2019г. по гр. дело № 2219/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на П. Б. Г. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 49 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач и ответник по обратния иск А. Р. Д. от [населено място].


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.