Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  518   София  08.07. 2010 г.     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на трeти юни, две хиляди и десета година в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                                                                                                                           МАРИО ПЪРВАНОВ   при секретаря  Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 374/2009 г.   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. С., град София, срещу въззивно решение №339 от 26.11.2008 г. на Софийския градски съд по гр.д. №660/2008 г., с което е оставено в сила решение от 05.02.2007 г. на Софийския районен съд по гр.д. №27141/2006 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от А. К. С. срещу МИННО-ГЕОЛОЖКИ У. „С”, град С., иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ за сумата 2 414.45 лв. – обезщетение за недопускане до работа за периода 08.07.2006 г. – 07.12.2006 г. Въззивният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че ищецът вече е бил незаконно недопускан до работа за периода 06.04.2006 г. – 07.07.2006 г., то обезщетението по чл.225, ал.3 КТ не се дължи за неограничен период от време и ищецът трябва да докаже отново личното си явяване в предприятието и желание да заеме работата и за периода 08.07.2006 год. – 07.12.2006 г. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че трябва отново да докаже личното си явяване на работа, след като вече е установено с влязло в сила съдебно решение, че не е бил допускан до работа за предходен период 06.04.2006 г. – 07.07.2006 г. Ответникът по касационната жалба МИННО-ГЕОЛОЖКИ У. „С”, град С., не е заявил становище. С определение №747 от 10.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №339 от 26.11.2008 г. на Софийския градски съд по гр.д. №660/2008 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на въпросите относно това дали явяването в предприятието на възстановения на работа работник или служител по смисъла на разпоредбата на чл.225, ал.3 КТ трябва да е само еднократно и първоначално; необходимо ли е за всеки период, за който се претендира присъждане на обезщетение, работникът отново да се явява и да заявява желание да заеме работата. В обжалваното съдебно решение е прието, че независимо от обстоятелството, че ищецът вече е бил незаконно недопускан до работа за предходен период, то обезщетението по чл.225, ал.3 КТ не се дължи за неограничен период от време и ищецът трябва да докаже отново личното си явяване в предприятието и желание да заеме работата и за всеки последващ период. Според други съдебни решения е достатъчно и първоначалното и еднократно явяване на работа. Правилно е второто разрешение. Това е така, защото в разпоредбата на чл.225, ал.3 КТ е посочено изрично, че е налице недопускане на работа "след явяването" на работника или служителя в предприятието, което означава липса на изискване за присъствие през целия период или през различни периоди на недопускане. Оттук следва, че е напълно достатъчно работникът или служителят дори и един единствен път да е посетил предприятието и да е изявил готовност за започване на работа, за да се приеме, че е изпълнено задължението за явяване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивното решение е правилно като краен резултат. По делото е безспорно установено, че трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено със заповед №Р-487/12.05.2006 г. на основание чл.325, т.2 КТ. Това е станало от момента на получаването на заповедта от ищеца/чл.335 ал.2, т.3 КТ/. Този момент в случая е датата 07.06.2006 г., на която ищецът е получил известието за доставяне на заповедта. По начало писмените граждански волеизявления пораждат действие с достигането им до адресата / по арг. на чл. 14, ал. 1 ЗЗД/, а фактическото получаване и узнаването им са без правно значение. По тази причина следва да се приеме, че за процесния период 08.07.2006 г. – 07.12.2006 г. няма незаконно недопускане до работа на ищеца. Ето защо въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №339 от 26.11.2008 г. на Софийския градски съд по гр.д. №660/2008 г.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:1.     2.