Р Е Ш Е Н И Е
№92
гр. София, 06.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2100 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СНЦ “Взаимоспомагателна каса на работниците и служителите в ЕООД Водоснабдяване и канализация – Стара З.“ против решение № 82/02.05.2018г. по в.гр.д. № 98/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 430/20.12.2018г. по гр.д. № 100/2016г. на ОС-Стара Загора за отхвърляне на предявените от касатора искове за осъждане на С. Г. Б. да заплати на сдружението сумата от 31 837,50лв. – заплатена от същото на „ВиК“ЕООД, чрез „Хидроенергия“ООД, за която сума касаторът се е суброригал в правата на вложителите на ВСК и сумата в размер на 42 659,85лв., представляваща цeдираната част от невъзстановена щета за ВСК, съгласно договор за цесия от 18.07.2016г. и са присъдени в полза на С. Г. Б. разноски в размер на 6465лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Направени са оплаквания за необсъждане от въззивния съд на релевантни за правния спор доводи, наведени във въззивната жалба, както и че въззивното решение буквално повтаря мотивите на първоинстанционния съд. Касаторът счита, че ПАС не е обсъдил многобройни писмени доказателства, които са от значение за спора – над 500 първични счетоводни документа, които носят подписа на ответницата, доклади, справка за получавани възнаграждения, свидетелските показания са възпроизведени дословно, без да има анализ на същите и съпоставянето им с други доказателства и пр. Необосновани са изводите на апелативния съд, че ако са причинени вреди от ответницата, то те са за ЕООД по трудово правоотношение между нея и дружеството. Не е било съобразено, че вредите са причинени в качеството на С. Б. като счетоводител на ВСК. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на исковете.
Ответницата по касационната жалба С. Г. Б. поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като съобрази становищата на страните и съгласно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е възпроизвел дословно мотивите на ОС-Стара Загора, като е приел идентична фактическа обстановка и правни изводи. Според ПАС доколкото касаторът извежда правата си спрямо ответницата от договор за цесия, то следва прехвърленото вземане валидно да е било възникнало за цедента. В случая спроед решаващия състав е било установено, че вземането произтича от липси, причинени от ответницата като служител на „ВиК“ ЕООД. Следователно се касае до пълна имуществена отговорност, която може да бъде реализирана само от работодателя по реда на чл.211 КТ. Такова вземане не е установено със съдебно решение и то не може валидно да бъде цедирано, нито е възможно трето лице, което е изплатило на работодателя задължението на причинилия липсите да се суброгира в правата му спрямо длъжника. Освен това ответницата не е боравила фактически с парични средства, тя не е единствения служител, който е ползвал паролите за достъп до счетоводната програма на „В и К“ЕООД. Поради което ПАС е заключил, че предявените от касатора искове са неоснователни.
Допускането на касационното обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК според Определение № 178/10.04.2019г. по т.д. № 2100/2018г. на ВКС, I т.о. е за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение със съдебната практика на ВКС по процесуалноправния въпрос: Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
Становището на състава на ВКС по така поставения правен въпрос произтича от следното:
Съгласно задължителните разяснения в т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. В същия смисъл е и разрешението по т.19 от ТР№1/2001г. ОСГК, според което при въззивното производство, съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска и трябва да изготви собствени мотиви. Това задължение произтича от посочената характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща. В постоянната практика на ВКС, обективирана в: Решение № 12/16.02.2016г. по гр.д. № 2184/2015г. на ВКС, ТК, IІІ г.о., Решение № 42/05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г.на ВКС, IV г.о., Решение № 283/14.11.2014г. по гр.д.№ 1609/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 40/04.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 157/11.02.2016г. по т.д. №3638/2014г. на ВКС, I т.о. и др., последователно се застъпва становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество на твърдения и възражения на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 ГПК. Въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани.
Това разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС.
По същество на касационната жалба:
С оглед на дадения отговор на правния въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с него. Основателно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд. Горепосочените основни правила са нарушени, тъй като при съпоставка с първоинстанционното решение се констатира, че ПАС не е изложил собствени мотиви към постановеното от него решение, не е извършил анализ на доказателствата по делото и на наведените от въззивника с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Налице е буквално повторение на мотивите на ОС-Стара Загора относно изброяването на събраните доказателства, възпроизвеждане на съдържанието им, без това да е било съпроводено с анализ – кои факти съдът приема за установени въз основа на тези доказателства, как преценява противоречията между тях. Липсва съпроставяне на доказателствата едно с друго.
Видно от наведените доводи в исковата молба и във въззивната жалба основното твърдение на касатора е, че ВСК няма собствена сметка и средствата на ВСК са се съхранявали по сметка на „ВиК“ЕООД, доколкото към момента на претендираното увреждащо действие, обединението на работници и служители е било доброволно, без сдружаването да е оформено по реда на ЗК /в правноорганизационната форма на кооперация/ или ЗЮЛНЦ /на юридическо лице с нестопанска цел/. Именно от тази сметка ответницата е теглила средства, в качеството си на счетоводител на взаимоспомагателната каса /т.е. представител на членовете на касата/ и поради това тя носи гражданска отговорност спрямо членовете на ВСК, които са били задължени към дружеството за липсите му в размер на 31 837,50лв. / заплатени от СНЦ на дружеството в хипотезата на чл.74 ЗЗД/. По отношение на другия обективно съединен иск се твърди, че след извършена ревизия е била установена и реална липса, но от средствата на ВСК, в размер на 68 409лв., т.е. всеки член на ВСК е понесъл вреда от действията на ответницата в качеството й на счетоводител на ВСК според дела си. Част от така посочената сума - 42 656,85лв., е била цедирана на касатора от членовете на ВСК. При тези наведени твърдения изводът на ПАС, че ответницата е причинила липси на дружеството в качеството си на негов служител, е достигнат, без решаващият състав да обсъди релевантните с оглед естеството на спора и предвид оплакването на касатора във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, доказателства: многобройните над 500 бр. първични счетоводни документи, които носят подписа на ответницата, при това положен в отбелязаното й качество като „счетоводител“ на ВСК; признанието на ответницата по реда на чл.176 ГПК, че й е било възложено да изпълнява длъжността „счетоводител“ на ВСК и е получавала възнаграждение за това; справката за изплатени възнаграждения като „счетоводител“ на ВСК. ПАС не е коментирал противоречията в показанията на свидетелите и не е посочил на кои свидетели за кои факти и поради какви съображения дава вяра.
При тези констатации и с оглед дадения отговор на правния въпрос основателно се явява оплакването на касатора за неизпълнение на задължението на решаващия съд по чл.235 и чл.236, ал.2 вр. чл.269, изр.2 ГПК и основаване на постановеното решение само на избрани от ПАС доказателства и доводи във връзка с тях, необсъждане на целия доказателствен материал - поотделно и в неговата съвкупност с оглед на редовно направени оплаквания във въззивната жалба, както и неизлагане на направени от него фактически констатации и правни изводи.
С оглед на горното обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на апелативния съд за ново произнасяне в друг състав, при което следва да се извърши самостоятелен цялостен анализ на доказателствения материал като се съобразят доводите на страните по исковата молба, въззивната жалба и отговорите им, въз основа на това въззивният съд следва да изложи мотиви относно достигнатите от него фактически и правни изводи. ПАС следва да се произнесе на осн. чл.294, ал.2 ГПК и по разноските за водене на делото пред ВКС.
Водим от горното и на осн. чл.293, ал.1 и ал.3 ГПК, Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 82/02.05.2018г. по в.гр.д. № 98/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |