Р Е Ш Е Н И Е № 176 Гр.София, 24.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Н. Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 389 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. М. Й., [населено място] срещу решение № 254/09.11.2016г., постановено по т.д.№ 415/2016г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 50/26.04.2016г. по т.д.№ 705/15г. на Шуменския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Кооперация „Шуменска заря”, [населено място] иск с правно основание чл.29 ЗТР за приемане за установено, че извършеното на 24.06.2014г. вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията по рег.№ 20140624100148 по партидата на кооперацията по заявление № 20140514151745 на промени в обстоятелствата – заличаване на Й. М. Й. като председател на кооперацията и член на УС и вписване на П. Г. Й. като председател и член на УС, е нищожно, като вписано при постановено от съда спиране на вписването по реда на чл.536 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Моли решението да се отмени и предявеният иск да се уважи, както и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че П. Г. Й., в качеството си на новоизбран председател на кооперацията,е подал заявление вх.№ 20140514151745 за вписване на промени в обстоятелства по партидата на кооперацията – промяна на член от състава на УС и заличаване на стария и вписване на нов председател на кооперацията, взети на събрание на 12.05.2014г. По това заявление е постановен отказ от длъжностното лице по регистрацията на 15.05.2014г., който е отменен с решение на Шуменския окръжен съд и на 24.06.2014г. в Агенцията по вписванията са вписани обстоятелствата по заявление вх.№ 20140514151745. Пред Агенцията по вписванията е било подадено заявление вх.№ 20140611155211 за вписване на промени въз основа на решения на общи събрания на кооперацията от 12.05.2014г. и 06.06.2014г., като с определение от 17.06.2014г. Шуменският окръжен съд е спрял регистърното производство по това заявление до приключване на споровете във връзка с отмяна на решенията на общото събрание. Съставът на апелативния съд е изложил съображения, че пред Агенцията по вписванията са били образувани производства по две заявления, като спиране е постановено само по заявление вх.№ 20140611155211, докато към момента на вписването на 24.06.2014г. не е било постановено спиране на вписването по заявление вх.№ 20140514151745. Според въззивния съд не е предвидена възможност да се постанови спиране на вписване по заявление, което не е било постъпило в Агенцията по вписванията, искането за спиране винаги се отнася само до конкретно заявление и действието му не може да бъде разпростирано върху предходни или последващи заявления, поради което е в случая липсва порок на извършеното вписване. С определение № 353/08.06.2017г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулирания от касатора правен въпрос, уточнен от състава на ВКС в следния смисъл: Постановеното спиране на вписване на обстоятелства по реда на чл.536 ГПК има ли действие и по отношение и на последващи подадени заявления от същия молител за вписване на същите обстоятелства? Становището на състава на ВКС произтича от следното: В решение № 109/15.07.2015г. по т.д.№ 258/14г. ВКС, І т.о. е прието, че вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията - Търговския регистър, направено след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл.536 ГПК, е нищожно по смисъла на чл.29 ЗТР. В мотивите на решението са изложени съображения, че спирането на производството по регистрацията въз основа на акт на съда на основание чл.536 ГПК представлява забрана за длъжностното лице по регистрацията да извършва вписвания по партидата на дружество до отпадане на основанието, въз основа на което е постановено спирането. Вписванията в периода от спирането до отпадане на основанието за спиране са извършени извън правомощията на длъжностното лице по регистрацията, поради което са нищожни. Настоящият състав възприема даденото разрешение в практиката на ВКС, като намира, че същото следва да се приложи и при обстоятелствата, посочени във въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. Въведената забрана за длъжностното лице по регистрацията да извършва вписвания по партидата на дружество чрез постановено от съда спирането на производството по регистрацията на основание чл.536 ГПК е ограничена до отпадане на основанието, въз основа на което е постановено спирането. Със спирането на регистърното производство се цели препятстване възможността за вписване на обстоятелства, които впоследствие биха подлежали на заличаване. Регистърното производство се възобновява при разрешаване на спора, послужил като основание за спирането, като произнасянето на длъжностното лице – да постанови вписване или да откаже вписване, е обусловено от съдебното решение по този спор. Съгласно чл.13, ал.2, т.3 и ал.6 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/ заявлението за вписване следва да съдържа посочване на подлежащото на вписване обстоятелство и документите, въз основа на които е направено искането, поради което регистърното производство се образува за вписване на конкретни обстоятелства. При постановяване на спиране по чл.536 ГПК съдът изследва значението на спора, по който е образувано или ще се образува гражданско дело, за издаването на охранителния акт. Основания за спиране са: дело относно правоотношение, което е условие за издаване на охранителния акт или е предмет на установяване с този акт – по т.1 на чл.536 ГПК и възникнал гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата – по т.2 на чл.536 ГПК. В този смисъл спирането на производството по регистрация се постановява по конкретно подадено заявление, но е обусловено от заявените за вписване обстоятелства. При възприемане на становището на апелативния съд, че спирането винаги се отнася само до конкретното заявление, това би означавало, че при подадени последователно няколко заявления за вписване на едно и също обстоятелство, възникнало от едно и също основание, лицето, което се противопоставя на вписването, ще следва да иска постановяване на поредица от спирания на регистърното производство. В хипотезата по чл.536, т.2 ГПК по всяко едно искане съдът ще дава указания за предявяване на иск, като при изпълнението му повторно предявеният иск на същото основание и със същото искане би подлежал на прекратяване съгласно чл.126, ал.1 ГПК със съответните последици относно спирането на регистърното производство. Разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че заявителят може да подаде ново заявление при отказ за извършване на исканото вписване на същото обстоятелство, както и да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказът – ал.2 на същия текст. Според настоящия съдебен състав допустимостта на подаденото ново заявление след отказ за вписване на същото обстоятелство, изключва подаването на ново заявление за вписване на същото обстоятелство в хипотеза, когато регистърното производство по предшестващото заявление не е било приключило. Изрично в чл.26, ал.1, изр.2 ЗТРРЮЛНЦ е предписано, че новото заявление се разглежда по реда на постъпването му. Ако се постанови вписване по предшестващото заявление, то по последващото заявление длъжностното лице следва да постанови отказ за вписване, тъй като заявените обстоятелства са вече вписани. В хипотеза на спиране по чл.536 ГПК на вписване по предшестващо заявление и подадено ново заявление за вписване на същите обстоятелства регистърното производство по първоначалното заявление не е приключило и по същото не е постановен отказ, поради което не подлежи на разглеждане и последващото заявление за вписване. При констатация, че с предшестващо и с последващо заявление е направено искане за вписване на едни и същи обстоятелства, длъжностното лице по регистрацията следва да съобрази постановеното от съда спиране по реда на чл.536 ГПК на вписването по предшестващото заявление. След възобновяване на регистърното производство по предшестващото заявление и разглеждането му, длъжностното лице се произнася и по последващото заявление. По изложените съображения на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване следва да се отговори така: Постановеното спиране на вписване на обстоятелства по реда на чл.536 ГПК има действие и по отношение и на последващи подадени заявления за вписване на същите обстоятелства, възникнали на същото основание. По същество на касационната жалба. С оглед на отговора на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон в частта на изложените съображения, че искането за спиране винаги се отнася само до конкретно заявление и действието му не може да бъде разпростирано върху последващи заявления. Независимо от неправилността на обжалваното решение в посочената част, крайните изводи на състава на апелативния съд са правилни с оглед на установените факти и обстоятелства по спора. Постановеното от длъжностното лице по регистрацията вписване рег.№ 20140624100148 е направено на 24.06.2014г. въз основа на акт на съда за отмяна на поставен отказ по заявление вх.№ 20140514151745 за вписване на промени в обстоятелства по партидата на кооперацията – промяна на член от състава на УС и заличаване на стария и вписване на нов председател на кооперацията, взети на събрание на 12.05.2014г. Към датата на вписване 24.06.2014г. в търговския регистър е вписан акт на съда от 17.06.2014г., рег.№ 20140617153221 за спиране на вписването по заявление рег.№ 20140611155211 на промени въз основа на решения на Общото събрание на кооперацията от 12.05.2014г. и 06.06.2014г. Налице е идентичност в искането по заявлението от 14.05.2014г. и от 11.06.2014г. в частта за вписване на промени в обстоятелства по партидата на кооперацията – промяна на член от състава на УС и заличаване на стария и вписване на нов председател на кооперацията, взети на заседание на 12.05.2014г. Заявлението от 11.06.2014г. е било подадено след отказ за вписване по заявлението от 14.05.2014г. и това последващото заявление е подлежало на разглеждане от длъжностното лице. Постановеното спиране на вписването е по последващото (от 11.06.2014г.), а не по предшестващото заявление (от 14.05.2014г.), поради което не следва да се зачита действието на спирането по чл.536 ГПК. Независимо от тези обстоятелства в случая вписването по заявлението от 14.05.2014г. е действително, тъй като е извършено от длъжностното лице след отмяна на постановения отказ за вписване и в изпълнение на задължителните указания от съда на основание чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. В тази хипотеза на вписване длъжностното лице по регистрация следва да постанови вписване на обстоятелствата веднага след получаване на решението на съда. По изложените съображения не е налице твърденият порок на вписването с рег.№ 20140624100148, направено на 24.06.2014г., поради което предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от Варненския апелативен съд. Обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила съгласно чл.293, ал.1, пр.1 ГПК. По разноските. Право на разноски за производството има ответникът, поради което касаторът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 800 лв. - адвокатско възнаграждение по договор от 07.09.17г. за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 254/09.11.2016г., постановено по т.д.№ 415/2016г. от Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА Й. М. Й., [населено място], [улица], вх.4, ап.55 да заплати на Кооперация „Шуменска заря”, [населено място], [улица] сумата от 800 лв. (Осемстотин лв.) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.