4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60826 гр.София, 25.11.2021г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело №1879 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. В. чрез адв.И. А. от АК Плевен срещу въззивното решение №260014 от 26.01.2021 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№909/2020г. по описа на ПОС, с което е отменено първоинстанционното решение №260012 от 02.10.2020 г., на Районен съд-Червен бряг, постановено по гр. д. №1131/2019 г. по описа на РС Червен бряг, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.3 КТ и е признато уволнението на М. И. В.-Г., извършено със заповед №РД-15-02-/16.09.2019год. на директора на ОУ „Христо Ботев“, [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ за незаконно и е отменено, осъдено е ОУ „Христо Ботев“ [населено място] да заплати на ищцата М. И. В.-Г. на основание чл.225, ал.1 КТ сумата от 6 899,70лв., представляваща обезщетение за периода през който е останала без работа поради незаконното уволнение /от 16.09.2019год.-16.04.2020год./ и вместо него е постановено друго, с което възззивният съд е отхвърлил изцяло предявените искове. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. За да се произнесе по допустимостта й Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника на длъжност „старши учител подготвителна група“ и няма спор, че с утвърденото ново щатно разписание за учебната 2019/2020год. длъжността на ищата не фигурира и е налице реално съкращаване в щата, като не е извършван подбор от ответника след като съкратената длъжност е единствена, а ищцата не е навела аргументи, че няма съществено различие между длъжността, която се съкращава и други учителски длъжности в училището. По навадените доводи от ищцата, за да смята уволнението за незаконосъобразно, че работодателят не е съоразил разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ-не е получил съгласие от Инспекцията по труда и не е съобразил чл.333, ал.4 КТ-не е поискал предварително съгласие от съответния синдикален орган, в който е членувала ищцата-Национален учителски синдикат въззивният съд е приел, че ищцата не е установила членството си в посочения от нея синдикат НСУ към момента на уволнението, а твърди и, че не е била приета за член на СБУ, поради което и не е било необходимо да се вземе съгласието на тази синдикална организация, в която тя не членува и противно на това, което е приел първоинстанционният съд, който е отменил уволнението и е уважил предявените искове като е приел, че ищцата е член на Националения учителски синдикат и при наличие на колективен трудов договор, в който е предвидено при уволнение поради съкращаване в щата да се иска предварително съгласие от съответния синдикален орган, а такова в случая не е искано и съответно не е дадено именно от НУС за уволнението на ищцата. Освен, че е приел, че ищцата не е член на НУС и не се ползва със закрилалата по чл.333, ал.4 КТ въззивният съд също така е приел, че по отношение на закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ са налице доказателства, че работодателят е поискал и е получил с писмо от 12.09.2019год. предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с работник, който се ползва с особена закрила по чл.333 КТ от дирекция „Инспекция по труда“ Плевен към Главна инспекция по труда, а също и автентично тълкуване на това разрешение, дадено с писмо от 13.12.2019год., в което е посочено, че са имали предвид и двете основания за закрила по отношение на ищцата и като трудостроен работник и боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, като не се касае за липса на воля, а за непълното й отразяване в разрешението. По делото не е било спорно, че ищцата страда от онкологично заболяване и също така е трудоустроена, за което е представено решение на ТЕЛК към УМБАЛ „д-р Г.Странски“ ЕАД от 11.04.2019год. със срок до 01.04.2022год., поради което ответникът е поискал мнението на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на щата. Въззивният съд е изложил съображения, че пропускът в първото писмо от 12.09.2019год. с което е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ- поради съкращаване на щата не означава, че Инспекцията по труда не е разгледала и двете основания за закрила, както и приложеното мнение на ТЕЛК, преди да даде разрешението, което личи от даденото тълкуване/разяснение/ с писмото от 13.12.2019год. от Инспекцията по труда, която в противен случай би посочила, че предварителното разрешение се отнася само за трудостроен работник, не и за работник или служител, боледуващ от блест, определена в наредбата на министъра на здравеопазването. Предвид отхвърлянето на главния иск е отхвърлен и обусловения от него иск за заплащане на обезщетение за оставането й без работа за период от шест месеца. Касаторът в представеното към касационната жалба изложение се позовава на чл.281, т.3 ГПК, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на метериалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, както и на чл.280, ал.1,т.1 относно това, че решението при обсъждане на въпроса за предварителната закрила по чл.333, ал.1 КТ на повече от едно основание е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително и за момента към който следва да се прецени спазени ли са изискванията за предварителна закрила. Наведени са оплаквания, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос относно приложното поле на предварителната закрила при уволнение по чл.328, ал.1 т.2 КТ в противоречие с решение №83 от 11.04.2011год., постановено по гр.дело №1784/2009год., ІV г.о. на ВКС и решение №93 от 31.05.2013год., постановено по гр.дело №519/2012год. на ІV г.о. на ВКС. При тези мотиви касационното обжалване следва да бъде допуснато, при твърдяното противоречие с посочената практика на ВКС по поставения в изложението въпрос: Допустимо ли е с последващо тълкуване/разяснение на Инспекцията по труда, изготвено след прекратяване на трудовото правоотношение да се пояснява, че вече е дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение за преодоляване на специална защита, непосочена в предварителното разрешение на инспекцията по труда и допустимо ли е такова последващо саниране на вече даденото предварително резрешение на инспекцията по труда след като трудовото правоотношение е прекратено? и който въпрос е обусловил изхода на делото и постановеното въззивно решение по отношение на закрилата по чл.333, ал.1 КТ. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №260014 от 26.01.2021г. на Плевенския окръжен съд, постановено по в.гр. д.№909/2020г. Делото да се докладва за насрочване след като касаторката с оглед на чл. 83, ал.1, т.1 ГПК не дължи държавна такса по касационната жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ