О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 432 гр.София, 19.06.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четиринадесети април, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1931 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Т. и М. А. Т., действаща лично и със съгласието на законния й представител и нейна майка – Р. П. П., срещу решение №21 от 18.02.2019 г. по в.гр.д.№663/2018 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №193 от 13.06.2018 г. по гр.д.№70/2017 г. на ОС Стара Загора, е отхвърлен предявеният от С. А. Т. срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД иск за заплащане на сумата в размер над 16 000 лв. до 30 000 лв., обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни повреди - контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, оток на мозъка, причинени му при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законна лихва от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане и е потвърдено решение №193 от 13.06.2018 г. по гр.д.№70/2017 г. на ОС Стара Загора в частта, с която този иск е отхвърлен за размера над 30 000 лв. до предявения като частичен размер от 50 000 лв. от пълен размер от 60 000 лв. и в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. Т. и М. А. Т. срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД искове за заплащане на всеки от тях на разликата между присъдените суми от по 100 000 лв. до предявените размери от по 170 000 лв., част от претенции от по 220 000 лв., обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на баща им, причинена при ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като е разпределена и отговорността за разноските. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по множество въпроси, които, доуточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до: 1. Критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и за задължителното излагане от страна на съда на съображения за определяне на същия. 2. Предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Твърди се, че въпросите за решени в противоречие с практиката на ВКС, както и че вторият от тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновност на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на наследодателя на ищците, и между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия ищец. Посочил е, че спорни въпроси във въззивното производство са тези, относно размера на обезщетението и относно наличие на доказан принос на пострадалите към вредоносния резултат и в какво се изразява този принос. Изложил е съображения, че ищците преживяват тежко внезапната загуба на баща им, с когото са имали силна емоционална връзка - към датата на инцидента ищецът е бил на 16 навършени години, а ищцата на 11 навършени години, като баща им е починал на 42 години. Установил е, че независимо че родителите на ищците са били разведени и родителските права са били предоставени на майката, починалият им баща до последно се е грижел за тях, предоставял им средства за издръжка, посрещал е нуждите им, постоянно през почивните дни и ваканциите ищците са били при него и между тях е съществувало разбирателство и силна привързаност, като след неговата смърт ищецът си е направил татуировка с надпис „никога няма да те забравя татко“, а ищцата постоянно носела негова снимка. Счел е, базирайки се на експертното заключение по делото, че емоционалната връзка между децата и баща им приживе е била много силна и те преживяват изключително тежко и болезнено внезапната му загуба, причинила им психична травма, тъй като не са били подготвени за такова събитие и крехката им възраст е предпоставка за загуба на сигурност и подкрепа от липсващия баща, а емоционалното им състояние показва високо ниво на невротизъм, депресия, тревожност, раздразнителност и емоционална лабилност. В този смисъл и като е отчел, че ищцата страда от „Смесена тревожно-депресивна реакция“ /което състояние се характеризира с депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране и с намаляване на успеха в училище/, както и крехката възраст на ищците, които са били лишени от грижите и емоционалната и материална подкрепа на техния баща и от основен фактор в живота им за формиране на мирогледа и личността им в годините на съзряване /значимостта, на която тяхна загуба и обстоятелствата, при които е настъпила, бележи негативно целия по-нататъшен техен живот, като и понастоящем емоционалното им състояние е силно разклатено и те преживяват изключително тежко и болезнено внезапната загуба на близкия им човек, с когото са имали силна емоционална връзка и от когото са получавали обич, грижи и сигурност/, е достигнал до извод, че справедливо обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди от загубата на баща им е в размер на по 125000 лв. за всеки от тях. По отношение на претърпените от ищеца травми, въззивният съд е посочил, че вследствие на процесното ПТП на ищеца са били причинени контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, както и сътресение на мозъка, съпроводено с пълна загуба на съзнание, контузия и оток на мозъка, съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота. Установил е от приложената медицинска документация и приетото заключение на СМЕ, че на ищеца е проведено болнично лечение в Клиника по неврохирургия за периода 12.08.2016 г. - 19.08.2016г., като през първите 48 часа, е бил неконтактен, след което бавно е дошъл в съзнание и липсват данни за настъпили усложнения вследствие претърпяната черепно-мозъчна травма, с оглед на което и при правилно протичане на оздравителния процес срокът за възстановяване е бил в рамките на около 5-6 месеца до пълно възстановяване, като през този период е напълно възможно да е налице церебрастенна симптоматика. Във връзка с последното е установил от приетото заключение от 12.03.2018 г. на съдебната психолого - психиатрична експертиза, че ищецът страда от „Постконтузионен синдром“, симптомите, на което състояние възникват след травма на главата и са от когнитивен, емоционален и соматичен тип като главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност, трудна концентрация при изпълнение на по-сложни задачи, безсъние, повишена чувствителност към външни дразнители и други - когнитивните симптоми обикновено, както и при ищеца са отшумели в рамките на няколко месеца след нараняването, а физическите и емоционалните могат да продължат по-дълго, понякога с години, като при него са налице главоболие, раздразнителност, разсеяност, световъртеж, нарушения в паметта, намалена поносимост към стрес, тревожност, депресия, свръхчувствителност към шум. Въззивният съд е взел предвид и показанията на разпитаните по делото свидетели и като е съобразил характера на претърпените травматични увреждания – контузии по всички части на тялото и черепномозъчна травма, съставляваща средна телесна повреда, съпроводена с пълна загуба на съзнание за 48 часа, наложила болнично медикаментозно лечение за една седмица, и продължителността на оздравителния процес, протекъл в рамките на 5-6 месеца без усложнения до пълно отшумяване на когнитивните симптоми, но при налични и понастоящем физически и емоционални симптоми, е достигнал до извод за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лв. Във връзка с твърденията за наличие на съпричиняване въззивният съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗДвП /приложима и за движението по автомобилните пътища, съгласно чл.60 от ЗДвП/ предвижда, че водачът на пътно превозно средство, принуден да спре по независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или авариен сигнал, а при невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от пътя по най-бърз начин. Посочил е, че в случая се е установило, че към момента на произшествието пострадалите са ремонтирали аварирал мотопед, позициониран в южната лента на пътя, намирайки се от двете му страни – ищецът от страната на платното, а починалият от страната на банкета, като мотопедът не е бил сигнализиран чрез поставяне на светлоотразителен елемент – триъгълник или лента, и технически неправилно е бил осветяван от фаровете на спрелия в насрещната лента за движение лек автомобил /вместо този автомобил да спре зад мотопеда в лентата за движение и по този начин да го осветява/, както и че пострадалите биха могли да забележат приближаващия към тях лек автомобил към момента на навлизането му в правия участък от разстояние около 200-250 м. максимум, което в случая е по-малко, поради ангажиране на вниманието им с ремонта на мотопеда. В този смисъл е достигнал до извод, че с поведението си пострадалите са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, тъй като в разрез с правилата за движение по пътищата са извършвали ремонт на авариралия мотопед на пътното платно, вместо да вземат мерки за изтеглянето му от пътя по най-бързия начин, като при това не са сигнализирали мотопеда по изискуемия се начин, нито са съобразили движението на пътните превозни средства по пътя при наличие на обективна възможност своевременно да забележат приближаващия ги автомобил и да се отстранят на безопасно разстояние, с което са създали предпоставки за настъпване на произшествието и произтеклите от него вреди. При преценката относно степента на съпричиняване въззивният съд, след като е анализирал поведението на пострадалите и на делинквента /управлявал под алкохолно въздействие, влияещо на ориентацията му в тъмната част на денонощието при изкуственото осветление от фаровете на автомобила му/ е изразил становище, че приносът на пострадалите следва да се определи на 20%, с колкото размерът на обезщетенията следва да се намали на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. С оглед изложените в решението мотиви, поставените въпроси са формирали правната воля на въззивния съд, тъй като решаването им е обусловило частичното отхвърляне на предявените искове. В цитираните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК решения, а и в константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК /наличието на която изключва приложението на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, е застъпено становището /което се възприема изцяло от настоящия състав/, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. Възприетият от въззивният съд извод за извършено от пострадалите нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е направен след подробен и детайлен анализ на приетите по делото доказателства, като степента на обективния принос на ищеца и починалия наследодател на ищците, е определена след отчитането на поведението им като предпоставка за настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл съдът се е съобразил изцяло с визираната практика на касационната инстанция, поради което решението в обжалваната част не може да бъде допуснато до касационно обжалване по посочения въпрос. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, включително и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В случая въззивният съд, за да възприеме за справедлив, размерът от 20 000 лв., обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от получените при ПТП травматични увреждания, е взел предвид, обсъдил е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, а касационно обжалване на решението в тази част по този въпрос не следва да бъде допуснато. По отношение въпроса, свързан с приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне справедлив размер на обезщетение за претърпените от С. А. Т. и М. А. Т. неимуществени вреди от смъртта на баща им, причинена при ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане, решението на въззивния съд в тази част следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на възприетите от съда критерии при определяне на обезщетението, с дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС, разяснения. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което такава не се дължи. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №21 от 18.02.2019 г. по в.гр.д.№663/2018 г. на АС Пловдив в частта му, с която след частична отмяна на решение №193 от 13.06.2018 г. по гр.д.№70/2017 г. на ОС Стара Загора, е отхвърлен предявеният от С. А. Т. срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД иск за заплащане на сумата в размер над 16 000 лв. до 30 000 лв., обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни повреди - контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, оток на мозъка, причинени му при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законна лихва от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане и в частта му, с която е потвърдено решение №193 от 13.06.2018 г. по гр.д.№70/2017 г. на ОС Стара Загора в частта, с която този иск е отхвърлен за размера над 30 000 лв. до предявения като частичен размер от 50 000 лв. от пълен размер от 60 000 лв. ДОПУСКА касационно обжалване на решение №21 от 18.02.2019 г. по в.гр.д.№663/2018 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение №193 от 13.06.2018 г. по гр.д.№70/2017 г. на ОС Стара Загора в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. Т. и М. А. Т. срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД искове за заплащане на всеки от тях на разликата между присъдените суми от по 100 000 лв. до предявените размери от по 170 000 лв., част от претенции от по 220 000 лв., обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на баща им, причинена при ПТП, настъпило на 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като е разпределена и отговорността за разноските. Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на ТК на ВКС за насрочване. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.