Р Е Ш Е Н И Е № 164 София, 11 април 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 408/2013 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия К. В. Д. срещу решение № 305 от 11.01.2013 год. по внохд № 673/2012 год. на Софийския апелативен съд. В нея се релевира основанието за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се преквалифициране на деянието от грабеж в кражба, при което определеното на подсъдимия наказание се намали. При условието на алтернативност се иска и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради неустановено авторство на Д. в престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Фактически, защитата на подсъдимия оспорва и дейността на съда по оценката на събраните доказателства и крайните му изводи за доказаност на обвинението. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника му по изложените в нея доводи. Представителят на ВКП излага становище, че не е налице релевираното в жалбата основание за отмяна на решението, което като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 115 от 09.05.2012 год. по нохд № 691/2011 год. на Благоевградския окръжен съд подсъдимият К. В. Д. е признат за виновен в това, че на 02.09.2011 год. около 01.00 часа в гр.Гоце Делчев, на ул.”Александър Стамболийски”, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ-сумата от 380/триста и осемдесет/лв. от владението на И. А. Ш., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплаха, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и „б” и чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, като е определен първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието в затвор. С обжалваното решение присъдата е изменена като подсъдимият е оправдан деянието по чл. чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и „б” НК да е извършил чрез употреба на сила и на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато от определеното наказание времето на предварителното задържане на Д. по взета срещу него мярка за неотклонение”Задържане под стража”, считано от 05.09.2011год. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК. Доводите в жалбата на подсъдимия Д. в подкрепа на сочените в нея основания са неоснователни. Впрочем, оплакванията в жалбата са идентични с тези, правени от защитата и пред въззивната инстанция. В проверяваното решение съобразно изискването на чл. 339, ал. 2 от НПК е даден отговор на всички възражения и доводи във въззивната жалба на защитника на Д.-адв. К. Б., както и в устната пледоария на втория защитник на подсъдимия-адв. И. С. С., включително по основанията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата на първата инстанция. Всички обсъдени доказателства са били подложени на задълбочена и внимателна проверка, с оглед установяване на достоверността им. Съдът аргументирано е посочил, защо не възприема възраженията по оспореното авторство на Д. в деянието предмет на обвинението, довело до настъпването на съставомерните последици. Установените от въззивния съд фактически положения за употребата на заплаха от страна на Д., за да преодолее съпротивата на И. Ш. при отнемане на паричната сума от джобовете на панталона му са аналогични на констатациите на първата инстанция, които са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото, така както изисква чл. 14, ал. 1 от НПК, при който анализ въззивният съд е стигнал и до извода за липсата на употреба на физическо насилие от страна на подсъдимия над пострадалия в преследване на престъпната си цел и затова, по тази изпълнителна форма на деянието, той е оправдан. Както вече се посочи, възраженията на подсъдимия и защитата му пред касационната инстанция по обсъжданото касационно основание за допуснато нарушение на закона, всъщност, по съществото се повтарят с тези, направени пред втората. Касационната инстанция може да проверява точното прилагане на закона само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези предели, на базата на събраната и проверена съвкупност правилно е прието, че с деянието си подсъдимият Д. е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1 от НК, а не на престъплението по чл.194 от НК. В случая, обективните действия на Д. сочат, че е бил налице и субективния признак на престъплението „грабеж”. При осъществяването на деянието той е съзнавал, че в конкретната ситуация и с оглед характера и интензитета на упражненото психическо въздействие над пострадалия, последният ще бъде принуден да предостави носената от него парична сума, за да не се осъществи отправената към него заплаха, което е било и желана от подсъдимия престъпна цел. Затова, оплакването от страна на защитата за неправилното приложение закона, се явява неоснователно. Всички тези обстоятелства безспорно установени, преценени и в съвкупност водят до еднозначни отговори и на поставените с касационната жалба въпроси - за деянието и за неговия автор, в лицето на подсъдимия Д., като нарушения по чл. 14 и чл. 303, ал. 2 от НПК въззивният съд не е допуснал. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице релевираните от защитника на подсъдимия К. В. Д. основания за отмяна/изменяване/ на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховния касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 305 от 11.01.2013 год. по внохд № 673/2012 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: