Ключови фрази
Частна касационна жалба * отказ на съдия по вписванията

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 431

София, 28.07.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1140/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. И. Д. в качеството му на [фирма], срещу определение №260 от 13.04.2017г., постановено по в.ч.гр.д. №165/2017г. по описа на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено определение №10/14.03.2017г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд за отказ на вписване на анекс към договор за аренда по молба №1270/14.03.2017г. на нотариус Н. Т..
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че в атакуваното определение окръжният съд се е отклонил от насоките и разясненията, дадени в т.6 от Тълк.решение №7/25.04.2013г. по т.д.№7/2012г. на ВКС, ОСГТК, според които съдията по вписванията не може да извършва проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. В тази връзка според касатора съдията по вписването незаконосъобразно е отказал вписване на анекса към договора за аренда, позовавайки се на липсата на доказателства за установяване правото на собственост на арендатора, респ. за правото на съсобственост на арендаторите в размер повече от 50 на сто идеални части от отдадения под аренда имот. В частната касационна жалба се излагат съображения, че в рамките на охранителното производство по чл.577 ГПК съдът също не е оправомощен да извършва проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска, както и че в случая са налице изискванията по чл.18 и чл.3 ал.1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) във връзка с чл.6 ал.1 б.”в” от Правилника на вписванията (ПВ) за вписване на анекса от 13.03.2017г. към договора за аренда от 20.01.2012г. Претендира се допускане на касационно обжалване на въззивното определение, неговата отмяна и връщане на делото на съдията по вписванията при Ловешки районен съд за вписване на процесния анекс.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК като са формулирани следните въпроси:
1. „За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс съгласно чл.18 ал.1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи, че арендодателят (погрешно е посочен „арендаторът”) притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на арендодателя (отново погрешно е посочен „арендатора”) на имота, обект на анекса съм договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства?”
2. „Непредставянето от страна на заявителя пред съдията по вписванията на доказателства във връзка с въведените изисквания на разпоредбата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ за доказателства, води ли до нередовност на заявлението съгласно разпоредбата на чл.32а от ПВ и следва ли да бъде постановен отказ на вписването?”
3. „Следва ли разпоредбата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ да бъде прилагана и по отношение на анексите по чл.18 от ЗАЗ, сключени към първоначалните договори за аренда или същата се прилага само за нови договори за аренда след влизане в сила на промяната на ЗАЗ?”.
В изложението се поддържа, че така формулираните въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.6 от Тълк.решение №7/25.04.2013г. по т.д.№7/2012г. на ВКС, ОСГТК, определение №14/12.01.2017г. по ч.гр.д.№4482/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., определение №281/5.06.2015г. по ч.т.д.№983/2016г. на ВКС, ІІ т.о., определение №94/30.01.2014г. по ч.гр.д.№4482/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., както и че въпросите се решават противоречиво от съдилищата, в подкрепа за което твърдение се сочат определение №167/10.04.2017г. по в.ч.гр.д.№164/2017г. на Окръжен съд- Велико Търново и определение №181/12.04.2015г. по ч.т.д.№215/2017г. на Окръжен съд - Велико Търново.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определение №10/14.03.2017г. съдията по вписванията при Ловешки районен съд е отказал вписване на анекс към договор за аренда – акт 63, т.ІІІ, рег.№1001/14.03.2017г. на нотариус Н. Т., рег.№481 на НК, вх.№ №1270/14.03.2017г. по описа на СВ-Л.. С обжалваното пред касационната инстанция определение №260/13.04.2017г. по в.ч.гр.д. №165/2017г. по описа на Ловешки окръжен съд, въззивният състав е потвърдил определението за съдията по вписванията №10/14.03.2017г. по описа на СВ - Л..
За да потвърди обжалвания акт на съдията по вписванията, съставът на окръжния съд е посочил, че производството е по молба за вписване на анекс с дата 13.03.2017г. за продължаване на договор за аренда от 19.01.2012г. (продължен с анекс от 24.06.2015г.), сключен между Ц. Д. Д. чрез пълномощника си С. И., в качеството си на собственик/съсобственик на общия наследодател Д. Д. С. и арендатора [фирма]. Съдът се е позовал на разясненията, дадени в т. 6 от Тълк. решение №7/ 25.04.2013г. по т.д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които проверката на съдията по вписванията по чл. 32а, ал.1 от ПВ се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискването за форма и има ли предвиденото съдържание по см. на чл.6 ал.1 б.б.”а” и ”в” ПВ, а именно: идентификация на страните и идентификация на имота без са се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона.
Въззивният състав е приел, че в конкретния случай анексът към договора за аренда, предмет на постановения отказ, не отговаря на изискванията на закона за необходимото съдържание по смисъла на чл.6, ал.1 б.”а” от ПВ във вр. с новата разпоредба на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ (ДВ. бр.13 от 7.02.2017г.). Посочил е, че съгласно чл.3 ал.4 ЗАЗ договорът за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. На първо място съдът е обосновал извода, че формулировката в анекса „в качеството си на собственик/съсобственици – лично или в качеството на наследници”, води до неяснота относно индивидуализацията на арендодателя, т.е. актът не отговаря на изискванията на ПВ за съдържание. На второ място съдът е приел, че в процесния анекс липсва индивидуализция на арендодателя/ аренодателите, легитимирани съгласното нормата на чл. 3, ал.4 от ЗАЗ, в сила от 07.02.2017г. и приложима към настоящия казус при действието на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, да сключат договор за аренда на земеделски земи. В определението е посочено, че от съдържанието на подлежащия на вписване акт не е ясно дали упълномощителят Ц. Д. Д., като наследник на общия наследодател Д. Д. С., е притежател на повече от 50 на сто идеални части от земеделските земи, предмет на арендното правоотношение.
С оглед мотивите на въззивния акт, отговарящ на изискването да е обусловил изхода на конкретното дело по смисъла на указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е само първият поставен от частния касатор въпрос, но не и останалите два въпроса, доколкото същите са относими към правилността на направените от съда изводи.
По отношение на първия въпрос е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, а именно – т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва необходимостта от преценка на другото поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По основателността на частната касационна жалба:
В посоченото тълкувателно решение е прието, че „съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание; проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВ/; по своя характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон”.
При постановяване на обжалваното определение Ловешкият окръжен съд се е отклонил от цитираната задължителна практика. Потвърждавайки отказа на съдията по вписванията да впише анекс за продължаване на аренден договор по съображения за непредставяне на доказателства, удостоверяващи, че арендодателят е единствен собственик или такъв, притежаващ повече от 50 на сто идеални части от собствеността върху арендуваните имоти, съдебният състав е извършил проверка, която надхвърля допустимата проверка за това дали представеният анекс подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в ПВ съдържание. Доколкото установените в чл. 3, ал. 4 ЗАЗ (в действащата понастоящем редакция) изисквания касаят самото сключване на договора за аренда на земеделския имот (т. е. възникването на облигационното правоотношение), то преценката за наличието им представлява по естеството си проверка за материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване акт, извършването на каквато, без това да е изрично предвидено в закона (като напр. в чл. 73, ал. 5, изр. последно ТЗ), е извън правомощията на съдията по вписванията – в същия смисъл е определение по ч.т.д.№1036/2017г. на ВКС, ІІ т.о.
Поради изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК, второ търговско отделение намира, че обжалваното определение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни и следва да бъдат отменени, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №260 от 13.04.2017г., постановено по в.ч.гр.д. №165/2017г. по описа на Ловешки окръжен съд и потвърдено с него определение №10/14.03.2017г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда – акт 63, т.ІІІ, рег.№1001/14.03.2017г. на нотариус Н. Т., рег.№481 на НК, вх.№ №1270/14.03.2017г. по описа на СВ-Л..
ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Л. за извършване на вписването, заявено с молба с вх. № 1270/14.03.2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: