Р Е Ш Е Н И Е № 268 гр. София, 27 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров.............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова .......................... .. Антоанета Данова .............................. при секретар .. Иванка Илиева ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова ........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ НОХД № .. 768 .. / .. 2015 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред настоящата инстанция е образувано по реда на чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. ІВ срок е постъпило искане за възобновяване на НОХД № 19630/ 2011 г., по описа на Софийски районен съд от страна на осъдения Е. Н. К.. Иска се възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановените съдебни актове (първоинстанционната осъдителна присъда и потвърдителното въззивно решение), с които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 129, ал. 2 от НК и признаване на К. за невиновен или връщане делото на съответнатаІинстанцияІзаІновоІразглеждане. С искането са развити доводи, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. -------- Искането се поддържа в съдебно заседание от осъдения и неговия упълномощен защитник по посочените в същото основания без да се сочат новиІдоводи. ІІІІІІІ Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е процесуално допустимо, но не е основателно - не са налице сочените нарушения на материалния и процесуалния наказателен закон, поради което следва да се остави без уважение. Пледира пред настоящия съдебен състав искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подаденoтo искане за възобновяване, провери първоинстанционната присъда и въззивното съдебно решение, с оглед поддържаните отменителни основания за възобновяване, за да се произнесе съобрази следното: ІІІІІІІ С присъда от 17.12.2013 г., постановена по НОХД № 19630/2011 г. на Софийски районен съд подсъдимият Е. Н. К. е признат за виновен в това, че на 27.07.2011 г., около 23:30 ч., в [населено място], пред кафене на [улица], чрез нанасяне на удари с крак в областта на тялото, причинил на А. В. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява раменна кост, което е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на шест месеца, като наказанието е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. ІІІІІІІІ С решение № 376 от 31.03.2015 г., постановено по ВНОХД № 603/2015 г. на Софийски градски съд присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена изцяло. ІІІІІІІІ Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо - направено е от легитимна страна, в предвидения от закона в чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на съответния съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета отІНПК. ІІІІІІІРазгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: ІІІІІ ІІІІІІІ Съображенията, изложени в подкрепа на доводите за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила са сходни с тези правени и пред двете предшестващи съдебни инстанции. Възраженията не са били пренебрегнати, като съдилищата са посочили защо не ги приемат за основателни. Изводите на инстанциите, решаващи делото по същество, изцяло се споделят от настоящия състав, защото те са последица от задълбочена преценка на доказателствената съвкупност, при която съдът не е игнорирал нито едно доказателство и/или доказателствено средство, нито пък е изопачил в частност съдържанието на гласните доказателства. ІІІІІІІІІ Настоящата инстанция намира, че разпитаните по делото свидетели по безспорен начин установяват извършеното деяние и участието на осъдения в осъществяването му. Изводите за виновността на подсъдимия е основан на доказателствата по делото, преценявани поотделно и в съвкупност, като съдилищата са изложили съображения кои доказателства възприемат за достоверни и кои - не. Те не противоречат на правилата на формалната логика и установената връзка и последователност между отделнитеІфактическиІобстоятелства. ІІІІ Неуважаването на конкретно искане за допускане на определени доказателствени материали, които няма да допринесат за разкриването на обективната истина, тъй като не са от съществено значение за разрешаване на основните въпроси на наказателния процес, не може да се приеме за допуснато съществено процесуално нарушение. Още повече, ако данните и/или обстоятелствата, които дават яснота на съда по същите въпроси са вече известни по делото и са били внесени в доказателствената маса пред първата инстанция и са останали непроменени от въззивната такава. По принцип, въззивната инстанция не е длъжна да събира всички поискани от страните доказателства, а само онези, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Доказателственият анализ, изложен във въззивното решение, е правилен, обективен и достатъчен. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка относно доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ на материалите по делото, като сравнително аргументирано е изложил изводите си в съобразителната част на постановения въззивен съдебен акт. Неоснователни са възраженията на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на обясненията на подсъдимия. Както в хода на първоинстанционното, така и при разглеждането на въззивното производство подсъдимият е упражнил правата си по чл. 55 от НПК в необходимия обем и е бил представляван от упълномощен защитник. ІІІІІІІ Видно от съдържанието им, съдебните актове на контролираните съдилища са постановени при спазване на задължителните разпоредби на чл. 13, ал. 1; чл. 14, ал. 1; чл. 102; чл. 107, ал. 3, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Правилно въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение нито на материалния закон, нито на процесуалните правила. Във връзка с възприетите фактически обстоятелства, които настоящата инстанция не може да променя, разпоредбата на чл. 12, ал.1 и ал. 4 от НК е неприложима, тъй като не е установено противоправно нападение от страна на пострадалия срещу осъдения К.. В искането за възобновяване няма изрично посочено основание за явна несправедливост по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и съответно касационната инстанция не дължи отговор, особено в извънредното производство по възобновяване на наказателните дела. Все пак, може да се сподели изцяло разбирането на въззивната инстанция относно вида и размера на наложеното наказание. Съобразено е, че превалират смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, като правилно е предвиден както видът, така и размерът на наложеното наказание. Правилно е преценено, че са налице основанията за приложението на института на „условното осъждане” по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че при постановяване на първоинстанционната присъда и въззивното решение не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, които да дават основание за отмяна по реда на възобновяването и искането следва да се остави без уважение. І Воден от горното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Н. К., подадено чрез неговия упълномощен защитник - адв. Д. С., за възобновяване на НОХД 19630/2011 г., по описа за 2011 г. на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................. ЧЛЕНОВЕ:................................. ..................................