4 Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 01.07. 2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми май, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 751/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Й. В., [населено място], срещу решение №421 от 29.02.2012 г. по гр. дело № 3896/2011 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 01.05.2011 г. по гр. дело №2445/2010 г. на Софийския градски съд за осъждане П. на Р. Б. да плати на касатора обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за разликата над 5 000 лв. до 20 000 лв. и искът е отхвърлен в тази част. Въззивният съд е приел, че наказателното производство за престъпление по чл.256, ал.1 НК и по чл.131, ал.1 във вр. с чл.130, ал.1 във вр с чл.20, ал.1 НК е водено срещу ищеца от 1993 г. до 2009 г. в продължение на повече от 16 години. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 5 000 лв. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд не е изложил мотиви защо е необходимо съобразно принципа на справедливостта искът за неимуществени вреди да бъде уважен само за сумата 5 000 лв. Присъденото обезщетение необосновано е занижено и не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Не е взето предвид обстоятелството, че наказателното производство е водено срещу ищеца в продължение на повече от 16 години. Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б. счита жалбата за неоснователна. С определение №114 от 28.01.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение №421 от 29.02.2012 г. по гр. дело № 3896/2011 г. на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси за задължението на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди да вземе предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и за необходимостта от пълно обезщетяване на всички претърпени неимуществените вреди, включително и тези от продължилото над разумния срок наказателно производство. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според ППВС №4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, от това дали наказателното производство е приключило в разумен срок или е било разгледано и решено извън него, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на РБ по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, тъй като наказателното производство е водено срещу ищеца в продължение на повече от 16 години. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е засегнало тежко психическото му равновесие, честта и достойнството му. По време на образуване на наказателното производство ищецът е бил на 20 години. Съобразно изложеното по-горе относно въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано занижен. Това е така, защото не са съобразени всички релевантни факти за определяне на обезщетението. Наказателното производство срещу ищеца е прекратено на две основания – липса на доказателства за извършено престъпление и изтекла абсолютна погасителна давност. Последното само по себе означава, че упражнената процесуална принуда срещу ищеца е продължила много след изтичането на разумния срок за приключване на наказателното производство. По делото са събрани и доказателства за трайни негативни последици за психичното и физическото му състояние. С оглед на всичко това и при съобразяване тежестта на обвиненията – за престъпления, едното от които е тежко по смисъла на НК, следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца са необходими 20 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в обжалваната част, с която е отменено първоинстанционното решение и искът е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 20 000 лв. като се присъдят още 15 000 лв. Обжалваното решение трябва да бъде отменено и в частта относно отмяната на първоинстанционното решение за присъждане на деловодни разноски над сумата от 381 лв. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1018.19 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №421 от 29.02.2012 г. по гр. дело № 3896/2011 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 01.05.2011 г. по гр. дело №2445/2010 г. на Софийския градски съд за осъждане П. на Р. Б. да плати на Б. Й. В. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за разликата над 5 000 лв. до 20 000 лв. със законната лихва от 21.10.2009 г. и искът е отхвърлен в тази част, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за присъждане на деловодни разноски над сумата от 381 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Б. Й. В., [населено място], сумата 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършени престъпления заедно със законната лихва от 21.10.2009 г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски 1018.19 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.